Мама ме гледа от звездите, обичам я
– Султанка Петрова организира и координира дейността на министерството в областта на доходите от труд и жизненото равнище, социалната икономика и демографската политика.
– Доктор е на педагогическите науки. Притежава магистърска степен по „Начална и предучилищна педагогика” от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където се дипломира като специалист по „Социални дейности”. Завършила е и Полувисшия медицински институт за подготовка на здравни кадри „Йорданка Филаретова”.
– През 2002 г. се присъединява към ПП ВМРО – Българско национално движение, а на следващата година оглавява Националната женска организация на партията. Член е на Македонския научен институт. Инициатор е на редица културни и обществени прояви при отбелязването на исторически дати и празници.
– Народен представител в 43-тото Народно събрание. От началото на 2009 г. до октомври 2014 г. е председател на Управителния съвет на Балканския център по безопасност на храните.
– Владее английски и руски език.
Интервю за в. „Ретро“
Г-жо Петрова, случайно съвпадение на имена или родова е връзката Ви с хайлайфната дама от 20-те години на миналия век Султана Рачо Петрова?
– Да. Абсолютно случайно съвпадение, но не е случайна жената, на която съм кръстена – моята баба по майчина линия.
Какъв помните родния Ямбол, какви са родителите Ви, как Ви възпитаваха, как Ви повлия Талевата Султана?
– Ямбол е един спокоен, подреден и красив град с много красиви местности. В почивните дни цялото семейство редовно посещавахме някои от тях: Бакаджик, Ормана или Боровец. Майка ми Ивана ни напусна преди две години и девет месеца. Днес трудно мога да говоря за нея, защото тъгата и мъката не стихват. Тя за мен беше пример, символ на добрина и любов, беше най-верният ми приятел. Винаги ме разбираше, подкрепяше, помагаше и мотивираше да не се отказвам. Уверена съм, че и от звездите ме гледа! Затова искам да ѝ кажа: „Мамо, обичам те! Липсваш ми!“.
Баща ми Димитър, благодаря на Бог, е жив и здрав! По-честен, трудолюбив, скромен и отговорен човек от него не съм срещала. Обичам го от цялата си душа и сърце! През всичките години, когато бяхме заедно, живяхме в мир, разбирателство и любов. Те бяха моят най-добър пример в живота!
Какви бяха детските Ви години и игри, оттогава ли имате изострената си социална чувствителност и милосърдие?
– Детските ми години и игри бяха пълни с много веселие и безгрижност. Завърших средното си образование в родния Ямбол. Най-яркият спомен от моето детство е спортната гимнастика. Единайсет години активно спортувах и участвах в много състезания. Спортът ми даде много, но най-вече ме научи на борбеност и отговорност. Научих се също така да живея и работя в колектив, с хора, които са всеотдайни, позитивни, добри, упорити и амбициозни. Хора, на които можех да разчитам и които можеха да разчитат на мен.
Вие сте от поколението, което ходеше по комсомолски сборове и бригади. Имате ли случки, които са Ви белязали по някакъв начин от това време?
– Беше интересен период. От 7. до 11. клас всяка година ходехме на бригади в близките села. Най-често помагахме в събирането на плодове и зеленчуци. По-късно, като студентка, също участвах в бригадите. Имахме много весели и забавни случки, като всички млади хора, но това, което беше важно за мен, е, че усещах какво е да имаш приятели и да работиш в колектив, където всички сте зависими един от друг.
Как се насочихте към медицината и педагогиката?
– Много обичах биологията и химията. Това бяха любимите ми предмети, които учех с лекота. Първоначалното ми желание беше да уча ветеринарна медицина заради вродената ми любов към животните. Не ме приеха и по-късно това мое влечение се насочи в друга хуманитарна сфера – да помагам на хората. След завършването на медицинското ми образование имах честта и удоволствието да уча в най-старото и престижно висше учебно заведение в България – СУ „Св. Климент Охридски“.
Как влязохте в политиката, кой Ви покани и защо ВМРО, войвода ли сте по дух, може ли женската партийна организация, която оглавявате, да претендира за лидерство пред мъжете?
– На пръв поглед малко случайно стигнах до политиката, но както знаете, няма случайни неща. През целия ми съзнателен живот се занимавам с дейности, чиято цел е да решават проблемите на хората и да ги подпомагат. Конкретно връзката ми с ВМРО стана благодарение на семеен близък приятел, наследник на фамилията на Панайот Волов.
Дали съм войвода, не знам, но определено съм борбена по дух и защитавам докрай идеите си. А и в нашата история имаме светли примери като Мара Бунева, Сирма войвода и др. От момента, в който оглавих Националната женска организация на ВМРО, си поставихме цели, насочени към уязвимите групи на българското общество – защита правата на децата, на възрастните хора, хората с увреждания, самотните майки.
12 години организирахме изпращане на децата абитуриенти от най-големия дом за деца, лишени от родителски грижи. Закупувахме официални тоалети, аксесоари, бельо, обувки, всичко, което е необходимо. Организирахме коли с балони да ги изпратят до училище, като основната ни цел беше децата да не се чувстват различни. Същевременно с това помагахме за намиране на работа, за кандидатстване във висше училище.
Научихте ли какво има в депутатското кюфте?
– Честно казано, не обичам много месни продукти, а и смятам, че има много по-важни неща, които трябва да правим. Мисля, че със своята упорита работа, с делата си доказах, че в парламента има широко поле за работа.
Детската агресия, убийствата на деца, „забравените случаи“ – това са темите, които очевидно Ви вълнуват и ангажират лично и в парламентарната Ви дейност, и в работата ви като заместник-министър, защо?
– Да. Наистина тази тема лично ме вълнува. Това е свързано с всички дейности, с които съм се занимавала досега. Отдавна алармирам за един от най-болезнените симптоми в нашето общество – детската агресия. Тя неминуемо е функция на цялостното състояние и агресия в нашето общество.
Конкретното, което правя в тази посока, е търсенето на начини и методи за справяне в национален мащаб с детската агресия. Преди няколко дни публикувах материал в тази посока, който е свързан с исландския опит за справяне с детската агресия и зависимости като алкохолизъм и наркомании чрез масов спорт, изкуство и културни практики. Искрено се надявам да успеем тези добри практики да ги приложим и в България. Имаме спешна нужда от това.
Какво е Вашето семейство, имате ли деца, как ги възпитавате, как ги пазите от агресията на светаоколо нас?
– Нормално българско семейство, което се гради на обич, доверие и толерантност. Имам една прекрасна дъщеря, която явно добре съм възпитала и подготвила за живота, тъй като тя вече има свое семейство и ме дари с две чаровни и умни внучета – Петър и Теодор.
Щастлива съм, че заедно с моя зет Филип много се обичат, подкрепят се в трудни моменти и си помагат в отглеждането и възпитанието на децата. Смятам, че е отговорност на всички родители, особено в днешния конфликтен свят, да възпитават в толерантност и хуманност децата си, защото добре знаем, че всичко започва от семейството.
Трудовият травматизъм и инвалидизацията са други теми, по които сте изключително чувствителна и професионално ангажирана. Възможна ли е ефективната превенция, а и рехабилитация по европейски стандарти в българските условия?
– Абсолютно възможно е и това е моята цел. Важно е от уврежданията на хората акцентът да се премести върху нивото на тяхното здраве и функциониране, т.е. трябва да променим фокуса от причината към ефекта. Ще предложим система, която ще поставя всички здравни състояния при равни условия, а това ще позволява да бъдат сравнявани чрез обща система по линията на човешкото здраве и уврежданията.
Разкажете ни за дома си, за бита си, как се оправяте като домакиня, която е трайно и обсебващо социално ангажирана?
– Домът ми е едно уютно място, в което се „скривам“ от напрегнатото ежедневие и проблеми и успявам там да си отдъхна и настроя за задачите, които ме очакват през следващия ден. Обичам да готвя, но не ми остава достатъчно време за това. Със съпруга ми си споделяме отговорностите като всяко едно семейство.
Имате ли време за почивка, как релаксирате?
– За съжаление, времето ми за почивка е малко. Релаксирам чрез любимите си занимания – да бъда със семейството, да пътувам и да се наслаждавам на райските кътчета и красивата природа на България.
Какви са хобитата Ви, какви книги четете, каква музика предпочитате, македонско ли е девойчето?
– Музикална натура съм. Едни от моите хобита са свързани с пеене и танци и може би именно затова станах организатор на конкурс за красота „Мис Македонско девойче“, който вече 12 години редовно провеждаме заедно с ансамбъл „Гоце Делчев“.
Въпреки че не ми остава много време, обичам да чета, като определено предпочитам български автори. Обожавам народната музика и танци и смятам, и съм убедена, че имаме изключителен фолклор, който трябва да популяризираме, защото той е световно културно богатство.
Какво готвите вкъщи, безопасно ли е като храните, за чието качество също професионално следите?
– Обожавам да готвя, но не ми остава време. Майстор съм на българската гозба.
Имате ли домашни любимци?
– За съжаление, нямам, защото това изисква много грижи и внимание, а аз много пътувам и ми е трудно да съвместявам тези отговорности.
Как поддържате впечатляващия си стайлинг и имидж?
– Според мен всяка уважаваща себе си жена, колкото и да е ангажирана, трябва да се грижи за външния си вид, тъй като това е част от отношението ѝ към живота.
