Интервю с народния представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова пред Валерия Калчева за в. „Шоу“
– Какво стана с одита, който предложихте да се направи на ДАЗД от Сметната палата, д-р Петрова?
– Вече сме гласували да се направи одит на Държавната агенция за закрила на детето от страна на Сметната палата в парламентарната комисия за децата, младежта и спорта и в тази по бюджет и финанси. За съжаление много неща се струпаха в Народното събрание, които трябва да се гласуват до началото на ваканцията, като предложението няма да може да мине в пленарна зала до есента. След като бъде гласувано предложението в пленарна зала, на Сметната палата се дават три месеца да направи одита и да излезе с доклад.
– Написахте доста остро отворено писмо до министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Какво целите с него?
– Множеството сигнали и действия, които бяха предприети във връзка със злоупотреби, изнесени в медиите, са причината да напиша това писмо до министър Калфин. Чрез него зададох няколко въпроса във връзка с политиката на правителството в тази насока, тъй като основна функция на институциите е да подпомагат хората, а не да им вредят. Оповестих редица факти и данни, които доказват злоупотреби и закононарушения в Държавната агенция за закрила на детето. Време е да започнем да посочваме проблемите, а не да се прикриват факти и действия, които водят до тежки последствия както за детето, така и за семейството. Затова смятам, че е нужно по най-бързия начин да се изготви мониторинг на процеса по деинститутиализация, който започна през 2010 г. и приключва тази година. Нека видим къде са плюсовете и къде са минусите, за да започнем новия период с ефективни действия в правилната посока. Този мониторинг трябва да бъде направен до края на тази година.
Процесът по деинститутиализация не е грешен, той се гради на добри намерения, но важното е какъв резултат дава. Поставената цел е на първо място да бъде грижата за детето и неговото семейство. Оказва се обаче, че днес берем плодове на лошите практики – извеждане на децата от биологичните им семейства, разделяне на братя и сестри, което нанася непоправими травми върху детската психика. Ставаме свидетели на смъртни случаи в Центровете за настаняване от семеен тип, на критични случаи като този с детето, което си преряза вените в Балчик. Това е и причината да настоявам да се направи ревизия на процеса. Нека оповестим допусканите досега грешки и да се предприемат нужните мерки, за да се гарантира интересът на децата на България.
– От кого трябва да се извърши мониторингът?
– Трябва да се извърши от независими експерти и неправителствени организации. Не е редно мониторингът да се възлага на Министерството на труда и социалната политика и на ДАЗД, защото именно те водят деинститутиализацията към провал. Безсмислено е сами себе си да проверяват и оценяват. През последните пет години са изразходвани страшно много средства от Европейския съюз и от бюджета на страната са изразходени, а реално ефект няма. По информация, която имам, около 200 млн. лв. са вложени в изграждането на т. нар. къщички, както наричат Центровете за настаняване от семеен тип, а подобряването на живота на децата не се случва. Голяма част от тези центрове стоят празни – в София са 13, в Плевен – 6, в Русе от 6 – 3 са празни. В желанието да усвоят средства, отговорните институции са направили нещо, от което нужда няма.
Зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова издаде едно указание за извеждане на 221 деца от Домовете за деца, лишени от родителска грижа, които трябваше да бъдат настанени в Центровете от семеен тип. Заедно с екипа, с който работя, дадохме гласност на това решение, което доведе до неговото спиране. Не можем да рискуваме да преместваме децата като предмети, без подготовка, без индивидуален подход, без подготвени специалисти.
Ако не сме имали нужда от тези центрове, защо сме ги построили? Защо не сме вложили тези средства в нещо по-разумно, по-работещо, по-функционално?
– Какво представляват Центровете за настаняване от семеен тип? Каква е причината да се извеждат деца от биологичните им семейства и да се настаняват в тях или да се дават на приемни родители?
– Ако трябва да сме честни – целта е да се усвоят европейски пари. Професионалните приемни семейства получават между 500 и 700 лв., за да се грижат за едно дете. В гр. Средец имаме следния случай – разделят се братче и сестриче – дават се в различни приемни семейства, за да се вземат повече пари! Защото, ако и двете деца са на едно място, ще се вземат 1 000 лв., ако са разделени, ще се вземе много повече от приемните родители! Затова се разделят кръвни братя и сестри!
Извеждат се неправомерно деца от биологичните им семейства, за да се запълнят центровете от семеен тип, за да се усвоят европари. Запознах се с много доклади, в които пише, че персоналът в тях е неподготвен,
неквалифициран, не може да поеме отговорността за тези деца. Има страхотно текучество в тези центрове. От друга страна пък не са създадени елементарни семейни условия – например храната се доставя от фирми за кетъринг, децата не могат да участват в приготвянето й, както е във всяко едно нормално семейство. Иначе къщичките в тези центрове са много хубави, нови, обзаведени, но това, че имаме хубави бели стени и нови мебели, не е условие за добра и здравословна среда, в която децата могат да се развиват. Самата идея е много хубава, но тя е опорочена!
Имаме случай, в който 12 деца от Дома в Доганово са преместени в Център от семеен тип в Самоков, далече от родителската среда. В края на миналата учебна година – без подготовка, без разговор с тях, както се преместват чували с картофи! В Центъра от семеен тип в Бургас пък не ги водят на училище, децата нямат контакт с околния свят!
Не може в 21 век в държава, членка на Европейския съюз, да се случват тези неща!
– Какво се случва със семейството от Плачковци, на което поради бедност бяха отнети и четирите деца?
– В Плачковци през ноември месец миналата година бяха изведени 4 дечица от българско семейство. Родителите работят, изтеглили са кредит 10 000 лв., за да си закупят къща, защото имат желание да отглеждат в собствен дом своите деца. Децата са изключително привързани към родителите си, но за съжаление никой не се е съобразил с това и децата са били изведени от дома им.
След сигнали от Конфедерацията за защита правата на децата, те са били върнати на родителите. Преди да върнат най-малкото детенце, социалните служби са казали на семейството, че трябва да закупи още дърва за огрев, след това са разпоредили да си боядисат къщата отвън и да закупят пюрета и сухи храни за бебето, освен това и електронен термометър…
И четирите деца вече са върнати, слава на Бога, но бащата претърпя много тежка мозъчна операция 20 дни след като им отнеха децата, просто се поболя! Защо трябва да бъдат карани хората да страдат, когато всичко може да се разреши без да страда никой?
Ако държавата се намеси в такъв момент да подпомогне семейството, няма да страда никой – нито децата, нито родителите! Ако се направи една сметка – за всяко от четирите деца е давано по 700 лв. на приемните родители! Ако с тези пари беше подпомогнато биологичното семейство, то щеше да има пари да си гледа децата и щеше да бъде избегнат срива в детската психика. А тези деца вече са наранени. Те са си мислили “Мама и татко не ме обичат, те затова ме дадоха!” Неправомерното извеждане на деца от биологичните семейства трябва да бъде спряно.
Такъв е и случаят в Нови хан. Една вечер социалните работници отиват там, за съжаление отец Иван го е нямало, и са взели бебе на 10-15 дни от ръцете на майка му. Отец Георги, който е бил дежурен, не им е разрешил, докато не се върне отец Иван. Те били обаче много напористи. Свързват се с отец Иван по телефона, той ги пита имат ли заповед, те казали, че нямат. Той помолил да не отвеждат детето. Но социалните вечерта в 10 часа с полиция и с линейка вземат детето. Не е било редно да постъпват така с една майка, която иска да си гледа детето! В такъв момент тя да не бъде подкрепена, смятам, че е подсъдно.
Всички помним и детето, което беше изведено от семейството му и беше заведено в Центъра за временно настаняване „Вяра, надежда и любов“. Счупи си там ръката, беше отведено в „Пирогов”, където му направиха операция и когато социалните отидоха да го вземат, то скочи от втория етаж! Благодарение на намесата на бащата и на представител на неправителствена организация, животът му беше спасен.
– Като че ли става тенденция у нас институциите по закрила на детето да действат едва ли не – срещу биологичните родители?
– Една приемна майка преди време сподели, че е поискала от Дирекция “Социално подпомагане” да се осъществява контакт между детето, което е приела в семейството си, и биологичните му родители. Шокира ме това, че от Дирекцията не са й разрешили! Питам се дали Държавна агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане не целят отчуждаването на децата, настанени в приемни семейства, от биологичните им родители! Децата са изключително объркани. Карат ги да наричат приемните родители “мамо и татко” и по този начин, особено, ако са по-малки дечицата, те се объркват кои са истинските им родители!
В България се допуска извеждане на деца от биологичните семейства, за да се дават на приемни родители и да се пълнят Центровете за настаняване от семеен тип. В същото време Агенцията за социално подпомагане изнесе информация, че през 2014 г. са намалели осиновяванията. Можем само да гадаем защо. Процедурата, по която се осиновяват деца в България е изключително тромава, бюрократизирана!
Родителите са лишавани от своите деца, защото са бедни. Голяма част от българското общество е в затруднено финансово положение и би трябвало тези служби да се замислят така ли трябва да действат спрямо тези български граждани. Необяснимо защо една държавна институция действа по такъв начин! Вместо биологичните родители да се подкрепят в труден за тях момент, социалните служби ги наказват, отнемайки им децата!
– Какво са възможностите биологичните родители да се борят за своите права?
– Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов 10 дена след кръглата маса, която проведох в парламента на тема „Правата на децата – отговорност или бизнес”, си позволи да издаде едно указание, което е в разрез с всички нормативни документи, закони и Конституцията! Той забрани достъп до всякаква информация – до социалните доклади, до протоколите, на засегнатите родители и дори, представете си, на техните адвокати! По този начин сложи бариера пред родителите, за да не могат да търсят своите права чрез съда. От Конфедерацията за защита правата на децата имам информация, че социалните доклади се подменят, коригират се след като родителите вече са се подписали. Това е нещо недопустимо и престъпно!
Освен това, как един социален работник си позволява да попита детето: “Ти при кого искаш да останеш, при майка си или при баща си?” Това за мен е непонятно – децата имат нужда както от майката, така и от бащата! Децата трябва да бъдат обгрижвани и от двамата родители, независимо те в какви взаимоотношения са! За мен това е явна некомпетентност на съответния служител, която обаче оказва силен негативен ефект върху детето.
– Социалните институции зорко бдят и се самосезират за това, че е споменато името на дадено пострадало дете в медиите, че не са закрити с лентичка очите му и започват разправа с журналистите. Дори, когато става въпрос за деца, които са тежко болни, спят по улиците, просят, проституират – без да получат помощ от никого. Вместо да приемат журналистите за свой естествен съюзник в защита правата на децата, институциите ги считат за враг, срещу когото трябва да се воюва. И то само защото въпросната медия е критична към дейността им…
– Става въпрос за проблеми, които са натрупвани през годините. Всички ние обаче заставаме с лицата си и казваме премълчаваните истини. Трябва да имаме защита от институциите и те да искат да работят с нас, за да им помагаме да си свършат работата. Защото ние работим на една писта. Те трябва да ни ползват като хора, от които получават информация. Вместо одобрение, ние получаваме порицание от тях!
Разбрах, че председателят на Агенцията за закрила на детето Ева Жечева обиколила всички парламентарни групи, за да се оплаква, че аз я нападам и работя срещу нея. Не, напротив! Аз не я нападам – просто задавам конкретни въпроси и настоявам за отговори. Аз не работя срещу никого. Аз работя за децата на България и искам те да растат, учат и работят свободни и щастливи в нея, а не да я напускат! Това искам…
