Днес се навършват точно 114 години от паметното лято на 1903-а. Тогава цяла Европа заговори за подвига на македонските и тракийските българи, за героичната им саможертва и романтичния им идеал. Илинденско-Преображенското въстание беляза завинаги съдбата на Балканите и родовата история на милиони. В онези дни с възрожденските песни на уста българите от Вардарско, Беломорието и Одринско въстанаха срещу човеконенавистните договорки на Великите сили, оставили стотици хиляди под властта на ретроградната и разпадаща се османска държава.
С тези думи започва декларацията на парламентарната група на Обединените патриоти, която днес прозвуча от трибуната на Народното събрание. Депутатът От ВМРО Йордан Йорданов прочете текста на документа, посветен на годишнината от подвига на илинденци.
Ето какво още се казва в декларацията:
Като следствие от най-голямото българско въстание бяха опожарени стотици села, бяха избити и изклани хиляди българи, а други десетки хиляди се принудиха да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в майка България.
Илинден 1903 е символ на свобода и човещина, гордост за българите и опора в днешния ден. Илинден и Преображение Господне преди 114 години станаха и вододел за преображението на цял един народ. 114 години по-късно е време за ново Преображение.
Днес това въстание се чества в две държави. Едните го наричат македонско, другите – българско. Но ние сме спокойни, защото знаем, че между македонско и българско няма конфликт. Няма и разлика.
Десетилетия, вече столетия, се опитват да разделят този народ на две непримирими части. Наши съседи, както и исторически доброжелатели с имперски амбиции, правят възможното да отродят политиците в Скопие, да пречат на пътя на Македония към евроатлантическия свят или пък предявяват териториални претенции. Да бъдем честни.
Всички те ще се радват, ако днес България и Македония не намерят общ път. Общ път, с взаимно зачитане, без компромиси по миналото, но най-вече с поглед към бъдещето.
Защото Македония не е наш враг. Македония, това сме самите ние. Напук на всички, които искат да ни разделят.
Затова, 20-и юли е символна дата, която днес трябва да ни обединява. Ние сме гарант за европейското бъдеще на Македония. Въпреки всичко и всички! Защото всеки трети човек у нас има дядовци от Македония или Тракия. Защото поколения българи живяха и мряха с името „Македония“ на уста. Защото България беше убежището на всички дейци на македоно-одринското движение. Защото никога не бяхме егоисти – искахме всеки в Македония и Одринско да е свободен, независимо от етнос и религия. Дори не искахме Македония за себе си, като териториална придобивка, а я искахме първо свободна – за хората, които живеят в тази многострадална област.
И в последните десетилетия България проявяваше майчинското си великодушие към Македония. Макар голяма част от тамошния елит да не отговаряше със същото. Сред народа на Македония обаче България няма проблем. В името на този народ ние трябва да вървим към все по-тесни икономически и културни връзки. Към запазване на териториалната цялост на Македония, към париране на стремежите за нейната дестабилизация. Защото това означава, дестабилизация и за самата България.
Общото минало и отговорното настояще ще са гаранция за общото бъдеще на двете страни.
Затова призоваваме договорът за добросъседство да бъде подписан. Без компромиси. И с усърдна работа за връщане на доверието между двете държави. В името на истината, в името на свободата и в името на паметта на илинденци.
Само така националната Голгота от 1903-а ще има смисъл. Вечна слава на героите на Илинденско-Преображенското въстание!
Да живее България!
