текст от блога на Ангел Джамбазки, евродепутат, заместник-председател на ВМРО
Тежката шизофрения в така наречената „традиционна“ десница по отношение на турския диктатор Ердоган придобива все по-екстравагантни форми на изява.
Напоследък лидерите и се сетиха, че Ердоган е диктатор, че е престъпник, че е заплаха за България и ЕС. Все неща, които повтаряме от години, във времето, когато за част от „традиционните десни“ Ердоган беше съюзник и изразител на „евроатлантически“ и „натовски“ ценности.
Ако човек направи преглед на печата около свалянето на руския бомбардировач в Сирия, ще види силната реформаторска подкрепа и одобрение за действията на Ердоган и водената от него политика.
Същото беше и отношението им към т.нар. „споразумение“, с което Ердоган планираше да изнудва ЕС. Същата беше и подкрепата им към бежанеца в турското посолство Местан. И беше „евроатлантик“, „натовец“, образец и пример за демокрация.
Помните ли снимката на която Местан се е привел угоднически и слугински пред Ердоган с ясно изразена чупка в кръста?
Тази снимка казва всичко. Показва ясно и нагледно кой е султанът и кой е слугата с ибрика. Кой чия воля и политика следва и изпълнява. И въпреки това Местан имаше подкрепата на реформаторите.
Мога да напомням още много снимки. На Корман Исмаилов и Ергодан, под турското знаме. На Корман Исмаилов и Касим Дал с Ердоган. Да припомним, Корман Исмаилов и Касим Дал си имат партия. Тя е активна и основна част от Реформаторския блок, вкарана там със силната подкрепа на Радан Кънев. Тази партия участва активно във властовите назначения на Реформаторския блок. Има заместник-министър на отбраната.
Преди има-няма седмица Касим Дал беше на победния митинг на Ердоган по повод успешния преврат, който последният осъществи срещу кемалистката република.
От там Касим Дал се прехласваше с публикации в социалните мрежи на турски език какъв стълб на демокрацията е Ердоган. По време, когато кръвта по улиците на Истанбул и Анкара още не беше измита. Корман Исмаилов подкрепи меко казано странното предаване на Бююк на Ердоган. В същото време неговите съмишленици и партньори от Реформаторския блок пускат декларации в обратната посока.
Шизофрения? Надали. По-скоро играят стария си номер, с който участват в управлението. А именно – иновативният подход на управляваща опозиция. Който се изразява в пълномащабни политически назначения на партийните им активисти и опозиционно бърборене в сутрешните блокове. Тук виждаме нещо подобно. Половината реформатори на думи са срещу Ердоган, останалите го подкрепят.
Стана дума за Корман Исмаилов. Бивш високопоставен функционер на ДПС твърди, че реформаторът Исмаилов, съмишленик и политически съдружник на ДСБ, е завършил образование в Турция, финансирано от ислямиста Гюлен. Твърди също така, че турската държава от години провежда политика на изпращане на български граждани, сред които и много българи мюсюлмани, в средните и висшите образователни институции на ислямиста Гюлен.
Интересно как стоят едни до други, в една коалиция, в която твърдят, че изповядват еднакви ценности, едните ислямисти, а другите на думи осъждащи действията на диктатора? Нормално ли е? Не, не е.
На какво мислите, че ги учат в тези ислямистки училища? На демократични ценности? На основи на демокрацията? На либерализъм? Надали. Но това е потвърждение и доказателство на многогодишното ни твърдение и опасение за активна дейност на турската агентура на територията на Република България. На вербуване на български граждани за политическите цели на ислямистите, които днес управляват Турция. За тежки зависимости на български политически лидери от волята и политиката на турските ислямисти.
Да припомним поведението на част от реформаторите, по специално от ДСБ, по повод дискусията, разразила се около опитите за подмяна и промяна на българската история. Известно е, че турската държава провежда политика на „изпиране“ на своята история.
Простичко казано, издирва корумпируеми слабоволеви политици в интересните ѝ държави, подкупва ги или използва техните зависимости, за да ги принуди да променят учебниците си по история.
С цел заличаване на неудобните за турските ислямисти факти. Като например арменският геноцид, геноцидът над българския народ в рамките на османското нашествие и турското робство, насилствената ислямизация, баташкото клане. Това е турската ислямистка политика в тази сфера – изопачаване и промяна на неудобни исторически факти с цел поетапна турска инвазия на териториите на бившата Османска империя.
Това е причината в България периодично да избухват скандали, свързани в опити за промяна и подмяна на българската история. Това е и причината Министерството на образованието да се окаже особено интересно за турските агенти и агентура. А сега си спомнете реакциите на определени политици от реформаторските среди по темата.
И ще откриете една трайна и последователна линия на привидна политическа шизофрения. На тежко разминаване между думи и дела. На съдружие и съучастие с поддръжници и агенти на Ердоган.
