В цялата страна структурите на ВМРО отбелязаха националния празник на България 3 март, участвайки в различни тържествени мероприятия.
Представители на Националния младежки комитет, както и на организациите на ВМРО от София, Козлодуй, Мездра, Велико Търново, Русе, Варна, Стара Загора, Казанлъки др., се включи в поход до паметния връх Шипка.
Народният представител от Патриотичния фронт и заместник-председател на ВМРО Искрен Веселинов, беше част от тържеството по случай Освобождението на България от турско робство, което се провежда традиционно всяка година между селата Бъзовец и Баниска. Там се провежда съвместно поклонение пред отдалите живота си за българската свобода руски, финландски, румънски войни и български опълченци.
Това, което най-силно сплотява българите днес е чувството за свобода – истинско и неподправено. Никое политическо различие не е способно да надвие над този вроден у всеки един от нас стремеж, каза в словото си народният представител. Той припомни на присъстващите, че свободна България има дълг към своите чеда, останали по силата на историческите превратности отвъд пределите ѝ и ние като наследници на нашите прадеди следва да отдаваме цялата си енергия в това да съхраняваме жива българщината у тях.
Историческата справка сочи, че от 24 август до 5 септември 1877 година войските на Русчушкия отряд водят епични боеве в района на Черни и Баниски лом, отбранявайки подстъпите към град Бяла и град Велико Търново. На местата на битките, намиращи се в по-голямата си част на територията на Община Две могили има множество паметници и надгробни плочи, увековечаващи подвига на загиналите руски войни.
В Пловдив студентската организация на ВМРО раздаде няколко хиляди лентички с българския трикольор, както и поздравителни картички по повод Националния празник. Инициативата на студентите от ВМРО срещна одобрението на пловдичани и гостите на града ни.
В трудните времена в които живеем, единствено националната гордост е това което съхранява българите днес. Ето защо решихме да поздравим пловдичани именно с трикольор, който гордо всички днес носят на ревера си, коментира Маргарит Петров, председател на студентската организация на ВМРО. Студентите успяха да закичат с патриотичната лентичка дори и официалните лица.
Във Враца представители на младежката организация, водени от своя председател Момчил Янков и общинските съветници Красимир Ангелов и Марин Цветков раздадоха стотици значки и картички.
След участието на представителите на ВМРО в общоградското тържество бе открита паметна плоча на руския унтерофицер Симеон Петров. Като част от „летящия“ отряд на ген. Николай Леонов, той загива при освобождението на град Враца.
Народният представител Красимир Богданов припомни на събралите се патриоти за славните събития довели до освобождението на България от турско робство. Паметната плоча е изработена от майстора каменоделец Момчил Христов по инициатива на Илия Николов и клуба на Плакалнишките миньори.
В община Роман навръх националния празник беше учредена женска организация на ВМРО в с. Камено поле, след което присъстващите отдадоха почит пред тримата опълченци от селото. Гости на събитието бяха секретарят на националната женска организация Галя Георгиева, общинският председател на ВМРО – Роман Марин Връбчев и кметът на Камено поле Цветелина Ботева. Войводите уважиха и честването на освобождението в с. Долна Бешовица, като поднесоха венци и цветя на паметника на падналите във войните.
Структурите на ВМРО в Криводол, водени от народния представител Красимир Богданов и общинския лидер на партията д-р Тихомир Тодоров, участваха в поклонението пред загиналите опълченци от общината. Патриотите изгледаха и концерта на ансамбъл „Гоце Делчев“ – София, след което уважиха рождения ден на д-р Тодоров, който на трети март празнува двоен празник.
Във всички врачански общини бяха раздадени поздравителни картички и разлепени плакати, посветени на 138-ата годишнина от освобождението на България от турско робство.
За честванията в Елин Пелин разказва организаторът на ВМРО Стефан Грънчаров, който е страхотно впечатлен от организацията на мероприятията там. Ето думите му: „За пръв път присъствах в Елин Пелин на честване на 3 март, Освобождението на България от турско робство. Бил съм на 3 март на връх Шипка, в Босилеград, в Кюстендил, в София, в Скопие и на други места исторически места в българското землище, но за пръв път присъствах на един истински празник. На площада пред общината се бяха събрали стотици хора, едни заради топлото време, други заради новият кмет доц. Симеонов и най-младият председател на общински съвет в България – Николай Плещов, но най–много бяха за да почетат светлия празник. Най – радващото обаче бяха десетките малки момиченца и момченца, които вееха малки трибагреници и искрено се радваха. Празникът започна с приветствена реч на кмета, а след това по звуците на националния химн бе издигнат огромен трикольор, дарен на общината от спонсори. След това на сцената се появиха десетина дечица от местната детска градина, облечени в четнически униформи и съпровождани от малка Райна Княгиня, вееща знаме с извезан „лев и свобода или смърт“. В Елин Пелин чух хората да си говорят,че за пръв път от сума години виждат такъв празник в града си. Това явно се дължи на новите лица в общината, които го организираха, защото на площада се видя, че има бъдеще за българското племе, защото бъдещето е в децата, а тези деца, които видях днес са горди българчета.“
Националният празник на България бе отбелязан и в белгийската столица Брюксел, където голяма група българи са на посещение по покана на евродепутата и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и депутатът от Пиринска Македония Атанас Стоянов се включиха в общоградските тържества за 3 март в община Петрич. Над 1000 души се участваха в организираното от младежката организация на ВМРО в Петрич шествие за отбелязване на светлата дата. Ето словото на лидера на ВМРО:
Нашите революционери и възрожденци, като започнем още от дейците на Чипровското въстание, минем през Раковски, Ботев, Левски, Каравелов, Караджата, Хаджи Димитър и всички останали. Те се бореха, не за някакви общи идеали. Те се бореха за своето свободно, българско отечество. На този ден, през далечната 1878 година българите викаха УРА. Защото България беше създадена, като държава в своите етнически предели – с Македония, с Тракия, с Добруджа.
Няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес тези, които тогава се правеха на морални стожери на Европа, които сега ни дават съвети как да се държим с нелегалните емигранти, с проблемите, които те не решават, разделиха България на пет. Македония беше оставена под турско робство. Източна Румелия беше направена васал на Турция, провинция. Нишко и Пиротско бяха подарени на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. Само че следващите поколения Български политици, държавници и революционери носеха в сърцата си Сан Стефанския идеал. Идеала на обединена целокупна България, обединяваща всички българи под един покрив и борбата за този идеал продължи, защото свободата на българските земи не беше пълна.
След Берлинския конгрес следваха други георични дати – Кресненско-разложкото въстание, Горноджумайското въстание – 1902 г. , 1903 г. Илинденско-преображенското възстание, Балканските Войни, Първата световна война. Всички тези, около 120000 българи, които загинаха по въстанническите поляни на Балканския полуостров, умираха именно за този Сан Стефански идеал. И ние трябва да го помним, трябва да го знаем и трябва да го носим в сърцата си. Не можем да забравиме наще деди, които загиваха за България. Нямаме право!
Никакви общи идеали и общи приказки не могат да заменят кръвта на нашите предшественици, които загинаха за България. Тези хора пожертваха всичко и ние сме длъжни да ги помним. Ние не трябва да забравяме, че и днес извън пределите на България има още 2 милиона българи, които все още са непризнати и очакват България на този ден да се обърне и към тях. Трети март е празник и на българите в Западните покрайнини, и на българите в Беломорието, и на българите в Македония. Неслучайно днес и в Скопие, и в Струмица, и в Охрид местните българи празнуват трети март като един символ и една надежда за бъдещата си свобода. Искам да благодаря на кмета г-н Бръчков, защото аз поне не помня в Петрич такова тържество. Искам да благодаря, защото политиката не е дейност, която трябва да разделя хората, както беше последните 25 години.
Има дати, на които няма значение кой какви партийни идеи носи в сърцето си. Има дати, като 3-и март, 24-и май, които трябва да обединяват всички българи. И подобни дати е хубаво да бъдат чествани и отбелязвани. Затова му изказвам моята благодарност, за това, което днес е направил и организирал. На всички Вас искам да пожелая честит празник. Нека да бъдем горди, че сме българи. Да, преживяваме тежки дни – но нима дните преди 3 март 1878 година са били леки? Нима дните за Пиринска Македония преди 1912 година са били леки? Не, не са били. Но българите имаха вяра, имаха идеал. На трети март не само да се прекланяме пред загиналите велики българи. На трети март и на всеки един ден, поне един час, една минута, една секунда нека да бъдем горди, че сме българи. Да бъдем единни, за да вървим напред и да просперира България. Да живее България! Честит празник!
