Специален коментар на заместник-председателя на ВМРО и представител в ЕП Ангел Джамбазки
Източник: „Лентата.ком“
На кого му пречи Самуил?
„Монументален изрод“. Така нарече паметника на Самуил някой си доктор по философия Стефан Попов. И бе подкрепен от армия от интелектуалци. В социалната мрежа. Не зная кой е Стефан Попов, не ми е известен нито като скулптор, нито като архитект, нито като художник. Изглежда е свързан с фондация „Отворено общество“. Каква изненада.
Веднага армията от ФБ-интелектуалци се хвърли да разсъждава, да коментира, да настоява, да обсъжда дали статуята да мига с очи, дали да свети, дали да си върти главата и да казва „мама“.
В понеделник, на 8-ми юни, в пространството между храма „Св. София“ и паметника на Иван Вазов бе тържествено открит паметник на българския владетел цар Самуил.
Средствата са събрани и предоставени от Фондация „Българска памет“ на д-р Милен Врабевски, скулптурата е дело на Александър Хайтов, фундамент, постамент, строително-монтажни работи, довършителни работи – Димитър Антов, каменоделец и общински съветник от ВМРО. Решението за поставянето на паметника беше взето от СОС миналата година след дълги перипетии, разтакавания, лакърдии, идиотски обяснения и прочее, и прочее…
Изобщо въпросът за националната памет в градската среда в столицата е доста невралгичен, да не кажа травматичен.
Липсват няколко задължителни според мен монумента – например на основателя на българската държава на Балканите Хан (ако щете Кан, не водя този спор) Аспарух, на владетеля, завоювал Средец за България – Хан Крум Страшни, на Хан Тервел, защитил и спасил Европа от арабско-мюсюлманско нашествие през 717 т. при Цариград, когото прочее католическата църква почита като светец. На свети Цар Борис I Покръстител, на Цар Симеон Велики, на Цар Борис III. И много други достойни български владетели.
Липсваше и паметник на Цар Самуил, велик български владетел, водил държавата в тежки и съдбоносни времена, споделил съдбата и мъката на народа си.
Още повече Цар Самуил вероятно е роден в днешна София или в околностите ѝ, защото баща му – комит Никола, е управител на тази област.
Защо да е там?
Ми просто е, ще го обясня на „столичаните в повече“, точно срещу паметника е разположена скулптурната група „Самуилови воини“.
Това не го знаеха и репортерите на националните телевизии, които от няколко дни се просветяват по темата. А „Св. София“ е най-старият храм в столицата, в чиито основи стоят спомени и паметни знаци от времената, когато бащата на Цар Самуил – комит Никола, е бил областен управител на Средец.
За ролята, мястото, значението на цар Самуил в българската история няма да пиша тук. Който не я е научил в училище или от любознателност и родолюбие, няма да я научи и от този текст.
Друго привлече вниманието ми. А именно поредица от текстове, публикувани в „Дневник“, „Клуб Z“, вероятно и на други места, които осмиват, подиграват, хулят и отричат това начинание.
Така например Ивайло Дичев пише в „Дневник“ статия „София – европейска столица на кича“. Ето един цитат от нея: „Статуята, разбира се, е тежък кич – някак представям си такива фигурки като сувенири по гарите на централна Европа.“ И още – „поражение“, „национален мазохизъм“, „глупост“ и прочее, и прочее.
Друг текст – „Йогата срещу Самуил“, Албена Бъчварова. Там четем – „нови опити да почешем националните си комплекси“. Авторката в изблик на доста странен хумор гадае дали „Самуил не е първият йога инструктор на планетата“. Очевидно не е. Също толкова очевидно – „хуморът“ в случая е тъп и нелеп.
Ето го и основният, разбиващият аргумент срещу паметника – „С какво точно благосъстоянието на гражданите на една столица става по-добро, ако се сдобият с импозантна бронзова фигура на воин в цял ръст на централно място в градската среда? Ще са по-горди и по-патриотично настроени?“
Философът Попов нарече паметника „монументален изрод“.
Направо кърти. Мозъчни клетки. По тяхната логика Брюксел, Париж, Виена, Берлин, Прага, Варшава са клети столици на кича, обект на присмех и символ на ретроградност с тези излишни и кичозни арки, паметници, пантеони на крале, воини, владетели и духовници. Направо смях, кич, ретроградност и комплексарщина.
Нещо друго се чудя. Какво има в главите на тез клети хорица, които по повод на всеки национален празник, на всяка национално важна дата, запрятат ръкави и леят патетични филипики, сълзи, сополи и други телесни течности.
Какво възпалява мозъчетата на тези „ментални изроди“, които на 24-ти май „разсъждават“ колко е „ретроградно“ и „путинско“ да се отбелязва кирилицата, които на 6-и януари се „възмущават“ от мъжкото хоро в Тунджа, на 6-и май обявяват „откритието“ си, че храбростта и доблестта са отживелици и не би трябвало да се възпитават като ценности.
Всъщност зная. „Менталните изроди“ се дразнят от всичко национално. От всичко българско. От всичко, което би могло дори да напомня за величаво и славно минало. Те се възпаляват винаги, когато наближат 3-ти март, 6-и май, 24-ти май, 6-и септември, 22-ри септември. Започват да подиграват. Да осмиват, да иронизират. Става им „патрЕотично“. Оплакват „KLETA MAIKA BALGARIA“ .
Всъщност на тях не им пречи толкова това, че на статуята светят или не светят очите, дали намига или подскача. Пречи им това, че се поставя паметник на Цар Самуил. Пречи и на Дичев, и на Попов, и на останалите „интелектуалци“. На „Отворено общество“. Тези хора не желаят нито в София, нито където и да било из България да се поставят паметници и паметни знаци, свързани с националната история и достойнство.
Те са против всичко национално.
Менталните изроди често са отрочета на комунистическата номенклатура, днес яростни грантови хрантутници и трубадури.
Менталните изроди по правило са или членове на БКП, или са „специализирали“ в някой „социологически институт“ към АОНСУ, или най-малкото са завършили „висше“ нейде из СССР. Насила, разбира се.
Менталните изроди воюват с паметници. Налагат „ценностите“ си, като се смятат за последна културна, художествена и политическа инстанция.
Но никога няма да ги чуете да обсъждат или коментират „паметника“ на американските летци, разрушили центъра на София и избили хиляди мирни граждани.
Мястото на паметника на Цар Самуил е точно там, където бе поставен. Да се надяваме, че това е едно добро начало. Крайно време беше.
