автор Ангел Джамбазки за „Лентата.ком“
Това заяви гръцкият министър-председател преди горе-долу час.
Или как от „охи” и „ихо” стана „тихо”.
И продължи в следния дух, цитирам точно: „ние сме само от пет месеца, не сме виновни, предишните са виновни” (в което има голяма доза истина), „ние сме в тежко положение”, „Изборът, който направихме в неделя не е отхвърляне на Европа, напротив, той е избор „За” Европа.”, „Не съм човекът, който ще твърди, че чужденците са виновни, нашите политици са виновни”, „Местните 10% богати гърци са виновни”, „Ние искаме да се борим с картелите в Гърция, с данъчните измами в Гърция, с администрацията в Гърция, с олигарсите в Гърция”, „Не искам сблъсък с Европа, искам компромис”.
Нито дума за това – европейците са „терористи”. Нито дума за това как гръцките банки били затворени от ЕЦБ, за да уплашат хората. Нито дума за излизане от Еврозоната. Нито дума за излизане от ЕС.
Напротив, тъкмо обратното. Очакваните, познатите, старите „византийски” номера – в Атина „иху”, в Брюксел – „тихо”. На площад „Синтагма“ Сириза се „зъби на тирана”, но в Брюксел настойчиво и любезно моли за споразумение, разсрочване, обещава реформи, обещава съкращаване на администрацията.
Гръцкият министър-председател любезно и настойчиво поиска спешно споразумение. Споразумение, идеята за което той самият агитира да не се приема от гръцките граждани. Да, това същото споразумение, което отхвърли на референдума.
Прочее, убеден съм, че нито гръцките граждани, нито нашенските болшевики и кандидат-сиризи разбраха, че референдумът в Гърция в неделя се проведе върху вече несъществуващо предложение. Към момента на провеждането на референдума, проектът за споразумение, обект на референдума, вече не беше актуален. Беше отхвърлен. Но това е лесна работа, болшевиките никога не са се впечатлявали от такива неща, това за тях са подробности. Особено пък нашите.
Много ми е любопитно да чуя сега коментарите на нашите „ципрасиоти”, които продължават да се лигавят и превъзнасят по „гордия гръцки народ” и плачат за неволите на гръцките пенсионери. Да прочета как ще коментират тази ярка проява на „гръцкото достойнство” и „гръцка гордост” и умението им да казват гордо „не”, след което невъзмутимо да заявиш, че това „не” всъщност не е точно „не”, ами е „не” на старите дългове и същевременно молба за нови заеми. Учтива.
Е не, ама да. Уж беше не, ама сега искат споразумение. Искат да си останат в еврозоната, да получават нови милиарди евро, да си продължат със сиртакито и сувлакито, ама „охи” на старите дългове. На ония 320 млрд.евро.
Сега е редно, след като гръцките граждани казаха своето „Охи”, да направят и следващата стъпка. Най-логичният, най-нормалният ход на гърците, е да напуснат еврозоната, да започнат да си печатат драхми, или да ползват донги, ако повече им харесва. А повече ще и отива да се нарича „срахми”, каквато особено удачна смешка се върти из социалните мрежи.
След това, ако желаят си правят референдум, излизат от ЕС, присъединяват се към БРИКС или направо към Руската федерация. Няма нищо лошо и нищо страшно в това. Въпрос на избор.
Само дето „гордите”, „достойните” изобретатели на демокрацията май нещо не ги искат тези стъпки. Ама хич. Само дето май референдумът очаквано се оказа един огромен блъф. Измама. Извиване на ръце. Както се казваше в една реклама на мързел и безделие – „гърците са го измислили”.
И ако Гърция напусне еврозоната, това ще е разумно и справедливо. Гърците сами си го избраха. Те за това гласуваха. Но ако се случи „Grexit“, то няма да е заради желанието на гърците, те очевАдно не желаят нищо подобно. Няма да е заради гръцката революция. Няма да е заради гордостта и достойнството на изобретателите на театъра, драмата и трагедията. Ще се случи, ако най-сетне на европейците им писне да ги водят за носа и да плащат чужди сметки.
Уви, левите, социалистите, зелените, комунистите, либералите, част от ЕНП в ЕП подкрепят тази политическа шизофрения. Хем да не искаш да си върнеш заемите, хем да искаш да ти дадат нови. И да декларираш „лоялност” към общност, която вчера си нарекъл „терористична”.
В това прочее се състои и сбърканият модел на днешния ЕС. Този модел умира. Все по-видима е неспособността на брюкселската бюрокрация да преодолее видимите различия в поведението, манталитета, културата на нациите от северната, южната и източната част на континента. Видима е необходимостта от реформа, колкото и да ви е писнала тази дума. За да не може всеки тарикат да ни води за носа и да си разиграва коня.
Големият шумен гръцки цирк обаче продължава. Също като желанието на нашите ерзаци да влязат в обувките на гръцкия министър-председател.
