Над този екзистенциален въпрос мътят мъдри мисли „фронтмените“ на либералния правозащитен напън.
А пред Народното събрание 30-ина български гражданки от цигански произход протестираха срещу „езика на омразата“, макар и трудно сричайки предварително написани „хелзинкски“ мантри, но отказаха да осъдят циганския расистки и ксенофобски вик „Българите на кайма“.
Патетичен интелектуален правозащитен спазъм на грантовите правозащитници и придадените им саксиени журналисти. След като девизът на циганската автономия „Надежда“ в Сливен „Българите на кайма“ стана обществено достояние, грантовите и саксиени правозащитници и „журналисти“ бяха впрегнати от заплатодателите си да замазват положението.
Да философстват, разсъждават, интелектуалничат и оправдават расисткия цигански девиз „българите на кайма“.
Посетете страниците в мрежата на тези организации, комитети и т.нар. „правозащитни журналисти“ на издръжка на фондация „Америка за България“ и подобните им и ще се насладите на мисловния спазъм и логически гърч, да вмениш расисткия, ксенофобски, човеконенавистен вик на сливенските цигани „Българите на кайма“ във вина на.. нас, българите.
Въртят, сучат, обясняват циганската битова престъпност, циганските „традиции“, известни по света, като педофилия, скотския живот в катуна и махалата с нашата българска „нетолерантност“.
Ние излизаме виновни, че в държавата ни се вихри зверска битова престъпност, извършителите на която са български граждани от цигански произход, които убиват млади момичета и възрастни хора с брадви, лопати, моторни резачки с цел грабеж.
Ние излизаме виновни, че обитателите на циганските махали често правят деца на 11-13 годишните си роднини по низходяща линия. И наричат това традиция. Гордо при това.
Ние излизаме виновни, че обитатели на катуна, без трудови навици убиват български граждани с лопата за 20 лева и се връщат на свобода след условни или смехотворни присъди.
Хелзинкско-ДВ правозащитният грантов картел „обяснява“ наличието на етническа, битова, зверска престъпност, извършвана от обитатели на циганските махали с особеностите на българския национален характер.
Автор: Ангел Джамбазки за „Лентата.ком“
