Интервю на Антония Кюмюрджиева с Петър Харалампиев за в. „Стандарт“
Петър Харалампиев оглави Държавната агенция за българите в чужбина през май. Преди това от декември 2014 г. той беше заместник областен управител на област София. Бил е също изпълнителен директор и член на управителния съвет на фондация „Българе“. Харалампиев е лидер на национално движение „БГ патриот“, което е част от коалицията „Обединени патриоти“.
– Господин Харалампиев, ясно ли е колко българи живеят в чужбина постоянно?
– Реално извън пределите на страната постоянно или по 5-6 месеца в годината живеят повече българи отколкото в България. Сънародниците ни в чужбина са няколко групи. Едните са от традиционните български общности в Македония, Украйна, Молдова, Сърбия, Косово, Албания, Северна Гърция и техните деца от смесени бракове. Следващите българи са емигрантите, които вече са създали и поколение. Като цяло по света лицата с българско гражданство са между 2 700 000 – 3 500 000, като под милион и половина живеят в държавите от ЕС. В Европа най-много са сънародниците ни в Германия, където те са около 250 000 по официални, но неточни данни за 2015 г., с устойчива тенденция на силно нарастване. Следващата по численост българска общност е в Испания – приблизително около 160 000 с тенденция на намаляване през последните години. Реално обаче те са много повече. Не е ясен и броят на българските общности в Украйна и Молдова. Според много остаряла официална статистика са 300 000, но реално те са поне два пъти повече, като отчитаме съзнанието и корените. В момента има над 1000 организации на българите в целия свят, свързани със запазване на културата и идентичността.
– Като най-голямо доказателство за запазено българско самосъзнание на сънародниците ни в чужбина се смята наличието на училища, където децата да учат майчиния си език. Къде и колко български училища има зад граница?
– Към 350 български съботно-неделни училища в чужбина получават държавно финансиране по Постановление № 334 от 11 декември 2011 г. и национална програма „Роден език и култура зад граница“. По наша информация между една четвърт и една пета български училища още не попадат в това финансиране. ДАБЧ ги подпомага с учебни помагала, книжки. Към 250 български съботно-неделни училища са основани на територията на Европа и към 100 в останалите части на света. В Европа най-голям е броят на учебните звена в Украйна – към 60, Испания – към 50, Великобритания – към 40 и Германия – над 20. Извън европейските държави най-голям е броят на неделните ни училища в САЩ – към 60 и Канада – 10. В българските съботно-неделни училища се обучават към 25 000 деца.
– А къде освен в неделните училища може да се изучава български навън?
– Освен в българските неделни училища обучение по български език за децата на нашите сънародници се провежда и в рамките на държавната образователна система в Украйна, Молдова, Румъния и Сърбия, като броят на държавните училища е общо 94. Към общата численост на образователните структури с включено обучение по български език следва да се прибавят също българските държавни училища в Братислава и Прага.
В момента се подготвя откриването на нови училища в Албания. Това са традиционно историческа българска общност – това не са мигранти. Полагаме неимоверни усилия да се признае българското малцинство в Голо Бърдо, Гора, Корча и Девол. Там имаме компактна маса българско население – християни и мюсюлмани, които много активно се борят за правата си и за изучаване на българския език.
– Още когато встъпихте в длъжност предложихте българчетата в чужбина да се явяват на матура по родния език, след което тя да бъде призната. Как се възприема идеята?
– Идеята се възприема положително от Министерство на образованието, парламента и евродепутатите, намира добър прием и в Президентство. Това обаче е много дълъг и сложен процес, който от една страна зависи от различните законодателства в различните държави и ще се случва постепенно. В САЩ, например, в отделни щати българският език е признат. С него може да се кандидатства за следваща степен на образование. Вече има такъв прецедент. Така че процесът активно е започнал, но ни чака още много работа.
– Според вицепремиера Валери Симеонов туристическият сезон по морето беше спасен с кадри от Украйна и Молдова. Предимно българи ли дойдоха да работят у нас?
– Тази година още със самото ми встъпване в длъжност, с общи усилия и най-вече благодарение на голямата активност на ресорния вицепремиер Валери Симеонов бе дадена възможност на около 6000 българи от Украйна и Молдова да започнат работа в сферата на туризма и услугите. Нашите сънародници от тези бивши съветски републики обаче вече намират своето поприще и в производството и селското стопанство у нас. Много от тях работят в община Гурково, има и в община Раковски. Това е най-новата тенденция.
– Доволни ли са работодателите им?
– Невероятно доволни. Оказва се, че българите, особено от Украйна и Молдова, са много добре квалифицирани, отговорни и работливи.
– А имате ли впечатление от самите работещи дали са удовлетворени от условията и заплащането?
– Да, защото някои от тях намират след това втора работа. Интересното е, че много от тях желаят да останат в България, да продължат образованието си. Това е много добра тенденция, която се надяваме да се запази.
В същото време и все повече българи от Македония намират препитание в сферата на медицината и услугите у нас. Голямото предимство за българите от Украйна, Молдова и Македония е, че те не срещат езикова бариера. Те говорят на автентичен, прекрасен, чист български говор. В същото време сънародниците ни зад граница са образовани и квалифицирани.
Повечето от тях знаят и английски, освен руски и румънски (молдовски). Направо са полиглоти!
– Колко молби за българско гражданство има подадени от началото на годината?
– Приетите заявления в ДАБЧ за удостоверяване на български произход от 2 януари до 30 август 2017 г. са 10 470. Издадените удостоверения са 14 206. Най-много заявления са приети от сънародници от Македония – 6 738 (издадените удостоверения са 9 686), Украйна – 1 396 (1863), Сърбия – 809 (1115), Молдова – 646 (816).
Издадени удостоверения за кандидатстване за българско гражданство са 6 890, за постоянно пребиваване – 4 474, а за продължително пребиваване – 2 842.
