Текст от блога на Ангел Джамбазки – заместник-председател на ВМРО и български представител в Европарламента
Слушайки програмната реч на Жан-Клод Юнкер, се запитах какво всъщност искат да променят в Европа той и тези, които го подкрепиха за председател на Европейската комисия. Тяхната рецепта е очевидно все по-силна централизация. Предлага ни се една федерална Европа, която ще бъде доминирана от бюрократите за сметка на националните държави и техния суверенитет. Това автоматично води до вземане на решения, които биха имали своята логика за европейската бюрокрация, но едва ли за отделните държави членки. И тук въпросът е искаме ли да оставим съдбите си, бъдещето си, на групи професионални бюрократи. Предлаганата федерализация, разбира се, е изкривяване, което ще доведе до Европа на задкулисните икономически кръгове, на лобитата, включително и на фактори извън територията ѝ.
Е, лично аз не искам съдбата на българската държава да зависи от финансовите и икономическите интереси на една комисия или групата хора, които стоят зад нея.
Федерализация на Европа означава по-малко суверенитет за всяка една държава членка.
Централизацията е доказала назад в историята две неща – че възпроизвежда непрекъснато все по-голяма бюрокрация, комбинира с все по-ниска ефективност на управлението.
Жан-Клод Юнкер и лобитата зад него следва да си припомнят, че Европейският съюз е обединение на равноправни държави членки. Това, което ни се предлага, е едни да бъдат по-равни от други. Европа на две, че и на три скорости, в която едните ще бъдат слуги, а другите – господари. Е, това няма как да стане.
Слушайки Юнкер, имах чувството, че се връщаме в онези времена назад в историята, когато разпределението на властта се прави служебно.
Е, със своя избор Юнкер доказа, че е нищо повече от лице на задкулисието.
Чия подкрепа има той – на ЕНП, на социалистите и на либералите. И къде доведоха Европа те? До къде доведоха това, което наричаме „съюз”. До там, че се превърна в паркетен клуб на послушните, защото се оказва, че дори правителствата на държавите членки не могат да влияят. Две от двадесет и осемте държави гласуваха против Юнкер, но какво от това?
На такъв „съюз” – не благодаря. Няма как да приемем в България, че Юнкер и неговата комисия знае най-добре какво е добро за нашата страна. Просто не е вярно. От Брюксел нещата изглеждат едни, но е факт, че за 7 години членство България остана толкова бедна, колкото си беше и преди. Бюрокрацията не прави живота на хората по-лесен – нито в България, нито някъде в останалите държави членки.
И какво ни се предлага сега – принципа „Дайте да дадем”. Принцип, който прави бедните държави членки още по-бедни, а богатите – още по-богати. Къде е подкрепата за предприемачите и за икономиките на страни като България, за да се създадат тук работа и нормални доходи за хората? Няма я, а вместо това ни се предлага раздуване на бюджетите, за да бъдат харчени за бюрокрация и формализъм.
Ето защо, Non, merci, M. Juncker.
