Автор: Светлозар Янков, председател на ВМРО – Карлово, експерт по национална сигурност
Несъмнено през последните двадесет години службите за сигурност показват неефективност по отношение на превенцията и противодействието на радикалния ислям на територията на България.
Редно е да се отбележи обаче, че периодично се провеждат зрелищни акции, които са насочени към разкриването на определени лица и групи, проповядващи радикален ислям и извършващи антидържавна дейност, но в същността си са по-скоро показни, отколкото ефективни.
В различни периоди от време за такава дейност са разследвани основно имами в населените места с. Рибново, с. Драгиново, Сатовча, с. Кочан, с. Лъжница, с. Аврамово, с. Горно Краище, гр. Пазарджик и др.
Обикновено до ефективни присъди не се стига, а ако въобще има някаква присъда, то тя се изразява в парична глоба. Равносметката е, че има една единствена ефективна присъда, което говори за слабости в системата на сигурността, както и за такива в законодателството.
С оглед на осъществените акции, информацията в медиите години назад и протичащите процеси на ислямизиране на циганското население чрез финансово стимулиране, издигането на голям брой джамии в селища, където не преобладава мюсюлманското население (или дори липсва такова), води до заключението, че опасността от проникване на нетрадиционни форми на исляма съществува.
Според експерти от службите за сигурност спящи клетки на радикален ислям няма. Това е трудно доказуемо и съмнително твърдение, с което съм склонен да не се съглася.
Обществена тайна са емисарите от други държави, които бродят в райони с преобладаващо мюсюлманско, българомохамеданско и циганско население, предлагащи финансова помощ в замяна на приемането на „правия път”, т.е. приемане на исляма и възприемането на специфичен за арабските държави начин на обличане. Именно те са първият проводник на опасни за националната сигурност идеи и литература.
Втори проводник са имами, които преминават религиозно обучение в арабски страни като Саудитска Арабия например. На никой не е ясно къде го придобиват и какво точно се учи там. Твърде вероятно е част от придобилите религиозно образование зад граница да попаднат под влиянието на салафитското учение.
Делото срещу 13-те имами в Пазарджишкия съд беше единствената по-сериозна стъпка в тази насока. Въпреки безспорните доказателства за насаждане на омраза, етническа нетърпимост и противодържавна дейност, крайният резултат е сравнително незадоволителен.
„Българите християни да бъдат избити!”, „Жените и децата им ще останат за нас”, „Поклон пред тези, които режат глави и залагат бомби”, „България ще стане халифат”, „Българите ще станат мюсюлмани или доброволно, или с меч. Ако не – смърт!”
Това са само част от призивите на ефективно осъдения духовен лидер на радикалната група в пазарджишкото гето Ахмед Муса Ахмед. Несъмнено са изключително фрапиращи и заслужаващи сериозно внимание, но по мое мнение фокусът в конкретния случай, трябва да се насочи в друга посока.
Ако доказателствата по предстоящото дело срещу повторно задържания Ахмед Муса Ахмед и приближените му са основно кореспонденция, снимков материал, литература и свидетелски показания, то работата е наполовина свършена.
Една от задачите на ДАНС – финансовото разузнаване, по отношение на финансите на радикалните елементи, вероятно не е изпълнена.
Случаят в Пазарджик, а и други от този характер, показват, че там се работи с пари. Вероятно сериозни суми пари, които се раздават на приелите исляма, приелите специфичния и нетрадиционен външен вид жени и мъже, изграждат се нови джамии, разпространяват се пропагандни материали. Местните твърдят, че сумите за приелите исляма и възприели неспецифичния за българските мюсюлмани начин на обличане варират от 500 лв. до 750 лв. месечно на човек.
По мое мнение не са от фундаментално значение снимките в социалната мрежа Фейсбук профилите на задържаните, на които те демонстрират симпатии към терористичната групировка „Ислямска държава”.
По-важното е защо не са установени и проследени паричните потоци, които се вливат в тези дейности от години? Кой и защо инвестира в ислямизацията на немюсюлмански групи хора и въвеждането им в крайните течения на исляма? По какви пътища се извършва финансирането?
И един друг аспект, за който съмнително се мълчи. Тревожна е статистиката за наличието на твърде много ловно оръжие в райони с преобладаващо турско и българомохамеданско население. Райони – мишена на външни емисари.
Има сигнали за трупането и на бойно оръжие в същите райони. Сигнали, които си струва да бъдат проверявани.
Например в родното място на Главния мюфтия – село Драгиново, е заловена банда, пренасяща 10 килограма изключително мощен тротил, шашки, взриватели и марихуана.
Анализирайки информацията, която се върти в общественото пространство през последните години, и мненията на различни експерти по въпроса, мога да заключа, че:
1. Опасност от проникването на радикален ислям в България не само има, но и подобни огнища вече съществуват.
2. Безспорна и очевидна е тенденцията за ислямизиране на циганското население.
3. Действията на службите по превенция и противодействие на опасни и крайни религиозни течения са недобре подплатени с доказателства. В голямата си част проведените акции са „медийни балони”. Твърде вероятна е липсата на секретни сътрудници.
4. Вероятно няма добра координация между отделните огнища на радикален ислям.
5. Установените и задържаните радикални субекти са по-скоро привърженици и проводници на идеите на терористичната групировка „Ислямска държава”, отколкото нейни членове.
6. На територията на България влизат неустановени парични потоци, които се използват за строеж на нови джамии и финансов стимул за приелите мюсюлманската вяра и възприемането на характерен за арабските страни външен вид.
7. Липсва какъвто и да е контрол над духовната дейност на български граждани, завършили религиозно образование главно в арабски държави.
Възможните бъдещи действия и препоръки, които според мен са удачни:
- Незабавно да се установят и анализират финансовите потоци, свързани с Ахмед Муса Ахмед и други проповедници на радикален ислям.
- Превенция на преминалите религиозно обучение и завърнали се в България лица и тяхната дейност.
- Да се преразгледа легитимността на ислямските средни училища на територията на България (няколко на брой), като се проучи съдържанието на учебниците, финансирането, както и квалификацията на преподавателите в тях.
- Законодателни промени – утежняване на наказанията при доказано проповядване на радикален ислям.
- Контраразузнавателни мероприятия в посока разкриване на спящи клетки на ИД както в районите с турско и българомохамеданско население, така и сред бежанците и нелегалните имигранти, пребиваващи на територията на България.
