Революцията изяждала децата си, твърдят историците. Актуалният български опит доказва, че децата на протеста се самоизяждат. (Поне доколкото можем да обозначим, присламчилите се, към спонтанния народен протест партии за „деца на протеста”.)
Това написа във „Фейсбук“ заместник-председателят на ВМРО Искрен Веселинов.
Според него интервюто на Слави Трифонов преди дни беше своеобразна поанта на процеса, започнал преди година, още по площадите и улуците, където днешните парламентарни герои ковяха политическата си легитимност в жестока конкуренция един с друг. Борбата кой ще отхапе по-голямо парче от електоралната баница се водеше тихо, но ожесточено с лакти, нокти и ритници по кокалчетата. Мисълта за посланието на автентичния протест за цялостна промяна на политическата система още тогава не вълнуваше никоя от „протестните партии”. Поведението им в 45-ото и 46-ото Народно събрание затвърди тази тенденция безпощадно. Оказа се, че всяка от тях гледа на другите само като на меню за консумация. Тоест как да ги прикачи публично я към ДПС, я към ГЕРБ, я към „задкулисието и олигархията“ като цяло и да „усвои“ нещо от електората им, посочва Веселинов.
Най-сигурният начин да не направиш грешка в тази вътревидова борба се оказа простото решение да не правиш нищо. Да говориш общи приказки за това, че трябва управление на партиите на протеста (като че ли общо нямат само 112 депутати) и да бламираш всеки опит за такова управление. Причини много – винаги се намират. Не чухме например Христо Иванов да предлага на Слави: „Ще подкрепя правителството ти, но искаме тези и тези конкретни промени в Закона за съдебната власт”. Или Мая да предложи изменения например в Закона за обществените поръчки, та да се прекратят договорите с „фирмите на Бойко“. Впрочем и Слави не предложи „план за промяна”, нито очаквам да предложи като разменна монета за подкрепа в парламента, анализира заместник-председателята на ВМРО.
Според него тези партии и хора виждат единствения смисъл от протесто и от новите и нови избори в увеличаване на политическото си влияние, укрепване на чувството за собствена значимост и възможността да са център на внимание.
Не знам кога ще разберат, че ядейки се един други, накрая ще се самоизядат наистина – хората ще спрат да гласуват за тях. Не че това ще е голяма загуба за демокрацията, но отново ще бъде похабена автентичната обществена енергия за промяна. Само защото не случи на носители, на политици, за които понятията дълг и отговорност стоят по-високо от партийния интерес и личното его, пише в заключение Искрен Веселинов.
