Кузман Илиев, водач на листата за 23 МИР София на коалицията „БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – ВМРО, ВОЛЯ И НФСБ“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Няма да има преходен период при преминаването към разплащането с евро в България, става ясно от проект на Националния план за въвеждане на общата европейска валута у нас, приет от Координационния съвет за подготовката за членство в Еврозоната. На 1 януари 2024 г. е целевата дата за присъединяването на България в нея. Междувременно КЕВР съобщи, че парното поскъпва с над 16%, газът с 10%, токът с над 4%. Съдейки по информациите от световните медии, влизаме в глобална инфлационна спирала. Белези за нея виждаме у нас с новините за цената на тока, газа и парното. И въпросът е: ще се засилят ли инфлационният натиск и инфлационните ефекти с интегрирането ни в еврозоната? Задаваме го към експерта икономист Кузман Илиев, който е водач на листата за 23 МИР София на коалицията „БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – ВМРО, ВОЛЯ И НФСБ“, които са с номер 16.
Г-н Илиев, Ваши колеги предупреждават за незапомнена инфлация при преминаването от лева към еврото. Дали новите цени на енергоносителите – ток, газ, парно не са предвестниците за такива очаквания?
Кузман Илиев: Не, не. При никакво положение не можем да търсим обяснението на покачването на цените конкретно в светлината на евентуално приемане на еврото у нас. Имайте предвид, че от приемането на еврото от основните страни учредителки, ако сравняваме този период конкретно с периода, в който ние сме приели валутния борд и паралелно сме били в борд, инфлацията у нас е чувствителна, да не кажа няколко пъти по-висока. Еврото като цяло е по-малко инфлационно дори от борда. Така че не е това проблемът. Проблемът е, че действително светът влиза в сериозна инфлационна спирала и тя е такава, защото и ЕЦБ, и Федералният резерв, и Японската централна банка, всички централни банки имат една голяма цел сега – да обезценят своите огромни задължения, да обезценят своята валута, за да могат да стимулират по изкуствен начин растежа си. Общо-взето са били проведени все много грешни, неправилни политики, които удрят спестяванията на хората. И фактът, че тази инфлационна вълна е вследствие на много пари в системата. Но пак казвам, ефектите от Валутния борд в България са, че тази инфлация у нас е доста по-висока. Просто такава е структурата на валутния борд.
Водещ: Защо инфлацията се насочва към България? Може би, защото ние сме отворена икономика? И това ли ни прави лесно податливи към всякакви шокове, които идват отвън?
Кузман Илиев: Когато ти си приел валутата на друга държава за базова, си стъпил на нея, както валутният борд в България, а и във всеки друг валутен борд, това което се случва, е, че базовата валута има своята инфлация, но понеже се води по-сигурна, очевидно е по-сигурна, защото ние сме приели марката, впоследствие еврото, защото сме имали изключителни проблеми с нашата си валута, лева, и вече сме се вързали за еврото, и това, което се случва, е, че когато има ниски лихви в еврозоната да речем, капиталите търсят възможности, търсят пристан. И този пристан като направите една добавка за риска, с такива възникващи пазари като нашия, ето защо имаме едно такова тичане на капитали, търсене на някаква доходност. Нали знаете, че в момента е много трудно, пенсионните фондове се оплакват навсякъде по света заради политиката на централните банки. Те почти нямат някаква доходност. И финансовите инструменти практически носят отрицателна доходност. Вие купувате нещо като финансов инструмент, от което губите пари. Това няма никаква логика, нито един учебник по финанси не познава такова нещо, но ето такава ситуация живеем. И се получава така, че тук има източници на капитали, доста сериозни, които водят до покачване и ръстове на цената на определени активи, примерно на недвижимостите, затова се формират сериозни балони. На пазара на акции помним 2007 г., 2009 г. как тук се наду един страхотен балон точно по тази причина, че при нас идваха горещите пари, търсещи спекулата и в един момент, когато си тръгнаха, те сринаха цялата система. Това е проблемът по принцип на борда. Това не означава, че самата еврозона няма своите големи проблеми и че нейната структура не поощрява именно държави, които са склонни да харчат малко повече, отколкото трябва, повече отколкото взимат като данъци – да, това съществува. но най-страшната ситуация за нас българите, е, че ние сме с единия крак в еврозоната, с другия – не, което означава, че взимаме най-лошото от двата свята. Не стига, че идват евтините пари тук и правят сериозна спекула, в същото време българите държейки левове, всъщност държат разписки срещу евро. А се оказва, че евровите резерви на БНБ са доста по-малко от това, което ние имаме като разписки, като обещания на БНБ, че стои срещу левовете.
Водещ: Добре, какво ще се случи тогава? Това означава ли, че хората могат да загубят част от спестяванията си?
Кузман Илиев: Това означава, че това е един много сериозен системен финансов риск и час по-скоро практически трябва да влезем в еврозоната, за да го избегнем, за да не дойде някой политик на власт, както видяхме, че има такива много опасни тенденции, с доста сериозна липса на икономическа компетенция и просто да премахне един член от закона за БНБ, с който това обещание, че нашите левове са обезпечени с евро в един момент да остане в миналото, мираж. И ние в един момент да се озовем с една валута в лева, която е абсолютно непризната, за разлика от еврото, която е втората разпространена валута в света и ни отваря много пазари, една валутна система, един режим, в който търговията е доста напред, инвестициите са много сериозни. И в един момент ние можем да се самоизолираме, буквално да се простреляме сами, по подобие на това, което си причинявахме в периода 1996-1997 г. вие много добре помните – хиперинфлация, тотално изолиране, нито възможност за чужди спестявания, никой не вярва на нашата валута, защото просто политиците злоупотребяват с нея. Този риск съществува към ден-днешен и той е въпрос на политическо решение. Докато го има, ние не можем да бъдем сигурни като граждани за нашите спестявания и за икономиката.
Водещ: Какви още други фактори освен неразумни политически популистки решения могат да стимулират инфлацията и да надуят инфлационния балон до степен, каквато познаваме от 1997 г., един долар – 3000 лв., една пенсия – 3-4 долара, една заплата – десетина?
Кузман Илиев: Това е следствие точно на ситуация, в която за съжаление неграмотни хора управляваха паричната система на страната. Еврозоната като цяло, пак казвам с цялата уговорка, че тя има своите големи проблеми, е доста по-консервативна като финансова институция с ЕЦБ и евросистемата като цяло. И макар във времето да се натрупват големи проблеми, които ще избият, те не могат да се сравняват с риска с това ние самите да се озовем в ситуация сами да си направим много по-големи проблеми. А инфлацията винаги, абсолютно винаги е следствие само на създаване на твърде много пари срещу стоките и услугите, които са в икономиката. Това е явление, за него има абсолютно ясна аргументация и причина да го правят всичките – просто натрупаха феноменални задължения в опит да се справят с пандемията, имат огромна социална държава с много обещани дундуркания на определени мигрантски групи, за да няма пожари в Париж, в Стокхолм, в Брюксел и къде ли още не и това нещо трябва да се финансира. Франция има задължения, тя има 120% дълг спрямо БВП. Припомням ви, че Гърция фалира с толкова, а това е Франция. Испания – също. Италия е със 160% спрямо БВП. Вие си давате сметка, че това са страни, които са изключително задлъжнели, те имат в себе си нагона да влияят политически на ЕЦБ, която се превърна също вече в някакъв политически инструмент и да се създават много пари, за да се обезценяват тези задължения заедно със спестяванията на хората. Но ние, това е определено, въпреки че е по-малкият проблем, от другия проблем, в който ние можем в един момент да се озовем с една валута, която е буквално неизползваема в глобален план – лева.
Водещ: Господин Илиев, парите от Плана за възстановяване и развитие, който мнозина очакват, най-много тези политици, които са се засилили към властта, разчитат на тях, въпросните пари могат ли да стимулират инфлационните процеси в България?
Кузман Илиев: Не бих казал, че могат да ги стимулират, защото във времето, в следващите 3-4 години, така както е разписан планът, ние можем да усвоим, и то ако сме абсолютни отличници и се съобразим с всички изисквания на еврократите, на европейските бюрократи, някъде около 1,5 милиарда, 1,7 милиарда. Това на един хоризонт годишен като парична маса не е толкова много в интерес на истината. Не това е най-големият проблем. Проблемът е, че всъщност този план представлява реализацията на зелената сделка, на мечтата, която имаха европейските бюрократи и нямаше никога да бъде възможна, ако нямаше такава ковид криза, те успяха да я прокарат през плана, всъщност този план целият де факто е с новонапечатани пари, става дума за 550 милиарда евро допълнителни към бюджета на ЕС, който вече генерално наистина влияе по отношение покачването на инфлационните очаквания, на самата инфлация, просто има повече пари в системата. Но конкретната сума, тя е малка, тя не е този фактор, който може да е решаващ, по-скоро трябва да внимаваме с чуждите капитали, с външните капитали и как те всъщност влияят на нашата система и кой печели от цялата схема, тъй като това е чиста схема.
Водещ: Кой може да спечели?
Кузман Илиев: Печелят в такава схема обикновено износителите, тъй като те придобиват новите пари в такава инфлационна среда. Полека-лека инфлацията започва да се покачва, тя изяжда доходите на пенсионери, на учителите. Всички онези, които обаче първи са взели парите, може да се обогатяват и да купуват труда на своите съграждани първи. Печелят определени приближени до правителството компании, това е ясно, независимо кой е на власт, защото те ползват този огромен нетен ресурс, който правителството планира сега да усвои посредством Плана за възстановяване и посредством тези емисии дълг, които ще набъбнат изключително много, дефицит от 7 милиарда сме заложили и това нещо трябва да се насочи някъде. Всички, които вземат новонапечатаната парична маса преди цените да са се повишили, са големите печеливши.
Водещ: Може ли да се повлияе на този процес и как?
Кузман Илиев: Не, не може да се повлияе освен по единствения начин, за който, ако Ви го кажа, ще ме сметнете за изключително наивен – но това е гражданското общество бързо да придобие икономически знания и компетенции за големия процес по разпределение на финансовите потоци. Това го поставяме на общо европейско равнище, за да се парират действията на ЕЦБ. Между другото, просто като контекст ви го давам, да не би покачването на тази инфлация и дефицитите, които трупаме, респективно увеличават и рисковата ни премия и разходите по финансиране на хазната, и може да се окаже, че ние не отговаряме на критериите 2024 г. да влезем в еврозоната, така че този финансов риск е огромен за българските граждани с техните спестявания, той ще се задълбочи и ще стои все повече и повече. И ние ще обираме само пасивите. Въпросът е на много сериозна политическа отговорност, осъзнаване на проблема и целенасочени действия, каквото можем да предотвратим, да сме вътре, да се чува нашия глас към еврозоната. Да можем, ако искаме, освен да влизаме, но ние да си преценим, не да се озовем буквално с празни обещания една лъжица, която няма нищо в нея.
Водещ: Господин Илиев, може ли да гледаме на повишаване на цените на енергоносителите – газ, ток, парно, като на предвестник на тази инфлация, която ни очаква?
Кузман Илиев: Всъщност е това, това е предвестникът. Но тя всъщност е на финансовите пазари и феноменални балони там има, тя е на пазара на недвижими имоти, вече влиза в производствените цени и в енергоизточниците, както вие сама казахте. Това че поскъпва петролът с 50% в началото на годината, нали си давате сметка, че просто валутата се е обезценила спрямо него, не че той е по-скъпо. Реално нямате откъде да дойде това поскъпване, същото е и с газа – това са много сериозни обезценки на долара конкретно спрямо тези стоки. Оттам това нещо се отразява на цялата производствена верига, допълнително натежава и проблемът с това, че Европа в частност, а и като цяло и Щатите, удрят по предлагането на тези горива. Просто има такава рестриктивна политика, много тежка, по създаването на въгледобива, да речем, нефтодобива, при газа, виждате цялата зелена сделка всъщност иска да им пречи те да бъдат – така да се каже тези ресурси да бъдат оставени в миналото, което означава, че имаме по-малко от тях, респективно цената им се покачва. Квотите въглеродните се покачват пак като целенасочена политика, за да се обезкуражи добивът на въглища и въобще замърсяването, което е по-скоро парниковият ефект, за който те се борят. И имате много пари в системата, а все по-малко блага срещу тях, което води до поскъпване на цената на суровините, оттам това нещо води до оскъпяване на целия живот, на цялата индустрия и до обедняване.
Водещ: Което означава, че ни чака шоков скок на цените, така ли?
Кузман Илиев: Абсолютно неизбежно. Това вече е реалност, в Щатите инфлацията е доста видима, стабилно над 4%, най-вероятно ще се покачва. Дори у нас май месец на годишна база беше 2,5%, при 2% инфлация за 30 г. парите губят на половина покупателната си сила. Доста неприятно, защото 30 г. минават сравнително бързо, да не говорим, че инфлацията ще бъде по-висока. Буквално ви казвам на тази огромна парична маса, тя е в момента при активи, при недвижимости, при акции, облигации, при стоки, при газ, петрол, въобще на финансовите пазари е. Но тя в един момент започва да избива в магазините. А избие ли в магазините чувствително, хората ще се уплашат и ще започнат много по-бързо да бягат с парите си, да търсят все повече и повече реални стоки. И знаете, всички българи за съжаление са го изпитали това, тези много тежки състояния на гърба си – при управлението на Виденов.
Водещ: 1997 г., Виденовата зима?
Кузман Илиев: И това е ужасяващо. Поражда се една истерия, става едно бягство от валутата и дезинтеграция. За съжаление, светът глобално се е насочил натам, тъй като, пак ви казвам, задълженията са толкова огромни, че това е един от най-сигурните инструменти за обезценката им. И много не може да се направи, освен да се опитаме да повишим грамотността на гражданското общество и повече да има политици, които да говорят за това нещо и да го прекъснат в някакъв по-ранен стадий.
Водещ: Вие сте водач на листата на коалиция „БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – ВМРО, ВОЛЯ И НФСБ“. Какво ще предприемете в тази насока?
Кузман Илиев: Първо, голямата битка със зелената сделка и със зеленизма като философия е наша кауза. И тя е кауза, не просто, всички искат чиста природа, чиста въздух, околна среда и трябва да се борим за това нещо. Начинът, обаче, по който това нещо се прави целенасочено, насилствено затваряне на 45% от нашия енергиен микс идва от въглищата, на мините, на ТЕЦ-овете, без абсолютно по никаква форма ние да гарантираме енергийната сигурност на страната ни и по този начин да подпомагаме инфлационния процес, защото ние в един момент първо, ще е много по-скъпа енергията, няма да я има и няма да можем да я създаваме, и второ ще задушим икономиката по безумен начин, което ще означава, че ще има по-малко стоки срещу парите. Още по отношение на предлагането на стоките, още една тежест при обезценката на парите – и това са процеси, срещу които може да се направят действително политически ходове, да се опитаме ако щете дори разговорът за еврозоната да го преведем на един нормален, не толкова емоционален, а по-скоро експертен тон – каква е нашата стратегическа полза от еврозоната, защо трябва, защо тя не е самоцелна. Тук не говорим за загуба на суверенитет. Тъй като чух и такива гласове: как така ние ще влезем в еврото? Та ние във валутен борд, ние сме се отказали от лева и сме се отказали по причина, че някой го е унищожил. Единственият начин да си го върнем е като станем част от еврозоната. Всичко останало е избор между по-малкото зло и моята трактовка е, че по-малкото зло е да сме част от големия валутен съюз, а не да се самоизолираме и да се простреляме в сърцето.
Водещ: Господин Илиев, вие какви съвети бихте дали на слушателите за тяхното финансово поведение?
Кузман Илиев: В тази ситуация, първо, да четат внимателно финансово-икономическите теми. Второ, ако имат заделени кеш, като винаги трябва да има някаква сума, която да е за спешни нужди, но да се гледа към инструменти, които действително запазват покупателната сила на парите. Не искам да правя инвестиционни съвети, но традиционно инвестиционно злато, дори недвижимости, акции на компании, това са някакви възможности за запазване покупателната сила, защото в противен случай, ако си сложите парите на депозит да речем, вие виждате тя лихвата реалната е изключително отрицателна, просто инфлацията изяжда тези пари на депозит, вече дори са наказани такива пари на депозити, които банките не могат да ги пласират – 64 милиарда на бизнеса, тъй като страната е много несигурна в момента. Така че има някои инструменти, в които може да се инвестира и при всяко положение една готовност за това, че трябва да са много разумни и ходове напред. Ако имаме нужда от разходи, да ги премахнем, още сега, за да живеем доста по-разумно като инвестираме в себе си. Защото, знаете ли, ако някой е заложил на твърда валута или на някакъв актив, да речем инвестиционно злато, в ситуация на тежка инфлация, може да се окаже, че той е спечелил от тази среда. Просто защото с тази инвестиция той може да купи много обезценени активи и да стане действително да направи добра сделка, добра инвестиция. Кризата е и много голяма възможност. За съжаление често пъти масата от хората, бидейки неготови за нея, страдат изключително много, тъй като буквално губят спестяванията на живота си и започват да се дезинтегрират и социално. Бедността и инфлацията имат много, много страшни културни ефекти.
