Е, тази политика да се мъчиш да седиш на два стола накрая доведе до логичния си завършек.
Не може Скопие да конструира своята политика, включително и вътрешната, на повсеместното проповядване или толериране на омраза срещу България.
Това е част от авторския текст на общинския съветник в Столичен общински съвет Карлос Контрера в неговата интернет страница.
Ето и целия текст:
Безспорно гореща външнополитическа седмица. В крайна сметка българското правителство сложи спирачка на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. И аргументите за това са изобилни. България направи това, което мнозинството от гражданите очакваха – каза „не“, докато нормалността в отношенията София-Скопие не се върне. А тази нормалност я няма отдавна. Скопските политици опитаха да играят сложна игра на лицемерие, притворство – тук да говорят едно, а оттатък Вардара друго. Да убеждават нас в своята добронамереност, а оттатък Куманово да се хвалят, че това са просто ходове да залъжем „бугарите“.
Е, тази политика да се мъчиш да седиш на два стола накрая доведе до логичния си завършек.
България твърдо плесна през пръстите скопските политици. И това е сигнал не само към управляващите социалисти, но и към опозицията. Позицията на България не е срещу хората в Македония, а е резултат от наглостта на скопската политическа каста.
В последните 5-6 години София се държа достатъчно тoлерантно, братски, прощаваше прегрешенията, насърчаваше, лобираше дори. Но верни на сърбоманските дефекти, управлявалите в Скопие си мислеха, че ще минат метър и ще я карат по старому.
Е, не стана. Търпеливо слушахме глупостите за „българи – татари“, „фашистичкиот окупатор“, за античния произход на „великата македонска нация“. Слушахме, слушахме и накрая ги върнахме за поправителен.
Ако Скопие не се поучи от грешките си в тази своя политика, ще има и втори поправителен. И без това Европа отдавна е уморена от т.нар. разширяване и не желае да се занимава с нови крамоли в съюза. Това трябва да е ясно на облизващите се за еврочленство македонски партии.
От друга страна без членство в ЕС Северна Македония няма бъдеще. Без уреждане на отношенията с България няма как да има продължаване на процеса на интеграция. А без него икономическите шансове за развитие на Македония са нулеви.
Очевидно е, че Скопие трябва да тръгне по пътя на ревизиране на сръбския си македонизъм, метастазирал до античния македонизъм. Коминтерновските постулати за отделна нация нямат място в съверменния ни свят. Поддържането на трактовки, родени през 20-те години на миналия век от Интернационала, не кореспондират със съвременните разбирания за народ, общество и държава. Без ревизиране на тези дефекти Северна Македония няма как да претендира, че е модерна държава. И мястото ѝ ще бъде в Третия свят. А, както знаем, там не е особено комфортно.
Македонизмът като явление е политически процес на формиране на ново самосъзнание у една сравнително голяма маса от хора.
Това е насилствен процес, агуширан, насочван, финансиран, организиран и ситемно провеждан от държавни и икономическо-политически кръгове, свързани с бившите социалистически югославски служби.
Кое е тук точно европейското? Да отваряме ли дума за насилието във всичките му форми над хората в Македония, които се определят като българи? Примери много…Скопие е на кръстопът. Има вариант да се откаже от държавната, обществената „антиквизация“ – превръщането на населението на Северна Македония в „антички македонци“ (прозихождащи от Алекандър Велики, забележете) и да се обърнем към действителния толерантен и демократичен подход, при който гражданите свободно могат да заявят като какви се самоопределят – българи, албанци, власи, гърци, турци, гюпци (цигани) и, ако щете, македонци.
Само че думата свобода отдавна е напуснала онази изстрадала земя. Отдавна. От времето на сръбската бановина, после на югославския терор, а сега и на постсоциалистическия македонизъм свободата в Македония е мираж…Всеки инакомислещ е тричан. Преди основно от разклоненията на югославските служби за сигурност, сега от тяхните наследници, пуснали пипала в политика, държавна администрация, медии, НПО-та. И този Франкенщай иска да влиза в Европа?! Едва ли. Не и втози вид.
Всъщност, спорът е много ясен и прост. Не може Скопие да конструира собствената си политика, включително и вътрешната, на повсеместното проповядване или толериране на омраза срещу България.
Съвременният македонизъм обаче няма друг избор за своето утвърждаване, освен противопоставяне на българското и България.
Отричането на българския характер на населението, връзките му (исторически и културни, цивилизационни и кръвни) с България се явява фундаментът на съвременния македонизъм. С други думи – за да се построи „македонската нация“, процес и проект започнал от Коминтрена и Тито, трябва да се заличи българския корен. Затова са конфликтите. Иначе как ще бъде убедено населението, че то не е българско, а някакво там – македонско, антично македонско. Масовата и системна подмяна на съзнанието може да стане само и единствено ако се изчегърта старото мислене и на изшкурената основа се полагат слой след боя. Затова противопоставянето срещу България е в основата на т.нар. македонизъм.
Македонизмът като доктрина еволюира с годините. Днешният античен македонизъм няма много общо с онова, което се проповядваше, да кажем, по времето на Бранко Цървенковски и в първата една-две годни от управлението на Никола Груевски. Сега формулата е доста по-различна, мостовете са хвърлени през хилядолетията и днешното население, представяте ли си, било с корени от ерата на Александър Македонски. Това е т.нар. „антиквизация“.
В този контекст експериментът с „македонско малцинство“ в България беше изоставен частично, тъй като в новата парадигма то не се вписва особено добре в идеята за „античните македонци“.
Тези процеси имат своите корени в периода около края на Втората световна война. Македонизмът е лабораторен експеримент, дело на Коминтерна, продължил по времето на Югославия и метастазирал в наши дни в постсъветската епоха. В основата му стоят няколко неща – отричане на българския характер на населението в Македония, за да се разчисти почвата за ново, уникално народосъзнание, различно от българското, проповядване на съмнителна историчност – наследници на Александър Македонски, и афинитет към тоталитаризма – пълен контрол над държавна администрация, медии и обществени организации.
Съвременният македонизъм по същество е тоталитарна и човеконенавистна индеология.
Целта е подмяна на съзнанието, изтриване на историческата и културна памет, създаване на ново мислене, нова индентичност на хората (не случайно всяк втора дума е „идентитетот“), създаване на общество подчинено на формулата „колкото повече македонизъм, толкова повече власт“. С това той категорично се разминава с разбиранията на Европа за едно нормално и демократично общество и за пореден път доказва тоталитарния си зародиш, превърнал се вече в анахронизъм. Поради това дойде и ветото. Съвременния свят не търпи анахронизмите и унаследените дефекти от средата на 20-ти век. Колкото по-бързо го разберат политиците в Скопие, толкова по-бързо населението на днешна Северна Македония ще заживее по-добре.
