В навечерието на 146-ата годишнина от Априлското въстание членове на младежката организация на ВМРО в София изрисуваха националния флаг в градинката на „Майчин дом“.
Естрадата в градинката беше грозна и надраскана, а община „Сердика“ я е занемарила вече повече от десетилетие.
Докато едни „възрожденци“ веят руски знамена, а други ги контрират с украински – ние пък продължаваме да тачим българския трибагреник. Акцията ни не спира до тук и ще я довършим за 24 май. Нека в навечерието на Априлската епопея да си спомним за борбата на нашите предци дали живота си за освобождението на България от турско робство. България над всичко!
Така младежите коментираха акцията си.
Повече за Априлското въстание
На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа се появи България. Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката е само няколко месеца, с което се обяснява и неговия неуспех на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.
То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той обявява началото на въстанието, останалото е история.
Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
На страната на българската кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници – двете най-могъщи империи по онова време – Русия и Великобритания. Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защита на поробените.
Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в триумф и причина за Освобождаването на България две години по-късно.
