С факли, жалейки и минута мълчание активисти и съидейници на ВМРО отбелязаха траурния ден на сръбската окупация на Западните български покрайнини пред паметника на Съединението в Пловдив. Студентите от младежката организация на ВМРО раздаваха на пловдивчани траурни шалчета, като разказваха на гражданите за деня на черните забрадки.
Днес няма да си говорим за избори, защото за да направиш избор трябва, да познаваш миналото си. Събрахме се на това символно място в Пловдив, за да кажем, че помним и да останем в минута мълчание и запалени факли за всеки българин, който живее в Босилеград и Цариброд, заяви пред присъстващите Александър Сиди.
На събитието присъстваха още кандидатите за народни представители от листата на ВМРО, общинските съветници на ВМРО в ОбС – гр. Пловдив, членове на Организацията и съмишленици.
Александър Сиди припомни, че на този ден преди малко повече от 100 години сръбската армия нахлува в българските западни покрайнини и превзима Босилеград и Цариброд. Той подчерта, че омразният Ньойски договор откъсва завинаги от майката земя тези прекрасни български градове. Този ден остава в историята като ден на черните забрадки – символ на окупацията. Българките в окупираните земи слагат черни забрадки в знака на национален траур, носени и до днес, а прокараната по този начин граница е наречена от местните българи „Черната граница“.
Сиди допълни, че днес има всякакви герои на политическата и народната сцена – хора, които ни разказват за Брюксел и за „на Запад“.
Всъщност нашият Запад минава оттатък Калотина, защото не можем да бъдем истински на Запад, ако границата не е там, където беше преди да бъде сключен омразния за нас Ньойски договор. За нас Западът е Босилеград и Цариброд, за нас Западът е Охрид, Корча и всяко едно място, където все още живеят поробени българи, заключи Александър Сиди. 8-и октомври, Архангеловден, се отбелязва от българите в Западните български покрайнини като траурен ден на сръбската окупация на тези изконно български земи. Тя се извършва незаконно от сръбската армия от 6-и до 8-и ноември 1920 година в нарушение на всички традиции в международното право и дори в нарушение на иначе позорния Ньойски диктат. От нашата родина са откъснати земи в Кулско, Трънско, Царибродско и Босилеградско. От България са отнети 122 села (25 от които са разсечени на две). Извън териториалните предели на нашето отечество остават над 54 750 българи. След като сърбите окупират тези територии на 6 ноември 1920 г. те закриват 1 българска гимназия, 6 прогимназии, 45 църкви. Една трета от поробеното българско население се принуждава да намери убежище в свободните предели на България.
