Честит „Букър“ на Георги Господинов – историческа победа за българската писменост в навечерието на 24 май
Днес е двоен празник за българската писменост, просвета и култура. Преди три години, благодарение на битката на депутатите от ВМРО в 44-тото Народно събрание този паметен празник получи своето заслужено име и беше преименуван от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ в „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. А снощи един български писател взе най-престижната световна награда за литература „Букър“. Това са две важни събития, които трябва да бъдат запомнени за поколенията.
Емблематичната промяна в името на празника беше направена чрез изменение в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда през декември 2020 година. В КТ именно са указани официалните празници в Република България. Това, което ние направихме, е напълно естествената и логична историческа промяна, която е и път към задвижването на процес по признаването на ниво Европейски съюз на кирилицата като българска азбука. Днес може да се приеме, че когато стане дума за празника 24 май, българското общество разбира, че това е денят на българската писменост. Тя е идентична с кирилицата, създадена и разпространена сред другите славяни именно от България. Тя е уникална и се отличава от другите графични форми сред православните славяни.
На нея са творили стотици български автори, които са създали хиляди произведения, останали в националната и световната литературна съкровищница, до които днес се подрежда и наградата „Букър“ на Георги Господинов за книгата му „Времеубежище“.
Поправката, която постигнахме преди три години, е значима, защото в нашето съвремие не само силата на армиите и икономическата мощ определят мястото на държавите в света, а защото има друга и много значима и важна сила – силата на духовни и нематериални ценности. Силата на духа може да бъде много по-мощно оръжие от ракетите и ядрените оръжия. Основата на държавността и на българския дух е именно българската писменост.
Историческата наука отдавна е разкрила, че гениалното откритие на Светите братя Кирил и Методий, създавайки азбука на славяните, е използвано във външната политика на император Михаил II за разгръщане на културното и политическо влияние на империята в Западните Балкани. Затова е и създадена моравската мисия на двамата братя, която завършва с провал. По-късно Наум, Климент, Горазд, Ангеларий, Сава достигат до българската земя – през 1886 година, откогато започва и българският разказ за писмеността на Светите братя Кирил и Методий. Кирилицата, която се създава в България, и подменя глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ и Методий, представлява част от фундаменталното реформаторско движение, осъществено от Борис, Симеон Велики и цар Петър.
Днес само можем да се вгледаме в историята и да използваме постигнатото тогава като важен урок за бъдещето на съвременна България!
Честит празник!
България над всичко!
