Източник: „Красива Европа”
Автор: Петя Илиева
Всеки млад човек, готвещ се за ВУЗ, е пряко свързан не само с проблемите на висшето, но и на средното образование, тъй като и при двете има достатъчно проблеми, минуси и отчаяние. Малко знания, ниска култура, свободия по училищата и в същото време прекалено много висшисти, които не могат да се реализират след завършване – намират някаква работа, без връзка със специалността им или бягат в чужбина. Кой ни е виновен – властта, учители и преподаватели, родители или е „лош човешкият материал“?
Смятам, че през 13-вековното си съществуване, България се е доказала неведнъж в научните постижения и открития – Пенчо Славейков (номиниран за Нобелова награда за литература), Петър Петров (изобретател на първия дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания и първия в света безжичен сърдечен монитор), Джон Атанасов (създател на първия цифров електронен компютър, от български произход), д-р Стамен Григоров (откривател на млечнокиселата бактерия “Lactobacillus bulgaricus”) са само част от имената, прославили страната ни в световен мащаб. Така че теорията, че сме генетично мързеливи и глупави, автоматично отпада; искаме ли – можем да покоряваме върхове. И все пак, къде ни е грешката, какво се е объркало в системата и сме в това положение? Няма мотивация, няма ценности, няма идеали. Поне в голяма част от подрастващите. Колко от учениците четат и се обогатяват интелектуално извън училищната си дейност, вместо да играят компютърни игри; или колко от студентите творят, създават наука, правят открития или са сериозни в обучението си, вместо да се “раздават” пияни до безсъзнание в дискотеките и кръчмите? Това се разбира под “студентски живот” днес – лекомислен, безотговорен и упаднал.
Резултатите от международното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за постиженията на учениците “PISA” 2009 г. са притеснителни . Те са на базата на тестове, направени в 179 български училища от над 4500 деца, основно от девети клас. Основните изводи са:
– Близо 41% от 15-годишните в България са под критичния праг на грамотност. В другите страни средният процент е 24%.
– Българските ученици не могат да анализират информация, затрудняват се да разчитат графики и диаграми.
– Не могат да осмислят и оценяват добре предоставената им информация.
– Четат основно списания, като 21% смятат четенето за „загуба на време“.
– Момичетата изпреварват момчетата в развитието си с две години.
– Деветокласниците в профилираните гимназии се представят най-добре.
– Децата на родители с висок образователен и социален статус се справят по-добре в училище спрямо връстниците си от бедни и необразовани семейства.
– Повечето пари, вложени от държавата в образованието, водят до по-добри резултати на учениците.
Демотивация, неразбираеми учебници, слабости в преподаването, социално-икономически фактори са основните причини за състоянието на юношите, наличието на които трябва да се обяснят от образователната ни система и родителското възпитание.
За съжаление, положението сред висшистите не е по-добро откъм професионална реализация и системно посещаване на учебните занятия. Студентски град е пълен със заведения и клубове и една единствена библиотека, филиал на тази в СУ. Мисълта, че влагаш време, средства и усилия в продължение на 4-5 години за една хартийка, която не ти гарантира работно място и конкурентноспособни умения, не е никак привлекателна. Новата псевдокултура на мутри, тунинговани леки момичета, изкривените идеали, меркантилните желания са част от убийците на ценностите, а от там и на просветата и културата ни.
В това време тези, които полагат необходимите усилия и получават реални знания, са крайно разочаровани от следдипломната действителност и се спасяват на Запад… и до кога? Докато в страната ни не останат само неграмотни, пенсионери и тук-там някой идеалист, който вярва, че нещата ще се оправят. Моя позната казваше, че тук остават тези, които могат да крадат и тези, които не могат по една или друга причина да заминат.
Но това не е моята България. В моята страна има хора, които се борят, трудят и просвещават, въпреки препятствията; хора, които не са вглъбени само в себе си и битовизма, а с общи усилия помагат на обществото; хора, странещи от байганьовския манталитет и разбирания, а споделящи високите идеали на хората, отдали живота си за благоденствието и добруването на народа ни.
3 юни 2012
