Автор: Андрю Финкел, сп. „Форин полиси”
Никакви стени не паднаха в Турция в края на Студената война; нямаше и цветна революция. Страната, която навремето бе единственият страж на южния фланг на НАТО, в момента се намира в центъра на един нов, развиващ се регион. А турската икономика, която десетилетия наред опитваше да се освободи от оковите на високите нива на лихвите и хроничната инфлация, през последните две години стана най-бързоразвиваща се икономика в Европа.
Ръстът на БВП през 2011г. (от 8,5 процента) не бе много зад този на Китай. Турция в момента е в процес на пренаписване на конституцията си и се бори с демони, сред които е наследството й от военни намеси и дългото отричане на кюрдската идентичност.
Докато се бори с миналото си, Турция също така трябва да се съсредоточи върху бъдещето си на страна с много млади хора, където половината от населението е на възраст под 29 години. Тя е страна, кандидатстваща за членство в ЕС, и същевременно има водеща роля при разрешаването на проблемите в Близкия изток. Да разбереш Турция в момента означава да разбереш модерния свят.
Ето и десет неща, които не знаете за Турция:
1. Турция е почти толкова урбанизирана колкото Франция.
Важна част от динамиката на Турция е бързата й урбанизация. Например Истанбул – динамичен център за бизнес и финанси, три пъти се е удвоил по размери и брой на жители от времето на следвоенния период – от 1,5 милиона през 1955 година до над 12 милиона души днес. Това представлява едно придвижване на хора, търсещи по-добра работа, образование и здравеопазване. Напливът на хора в Истанбул е около 200 хиляди души годишно.
В момента 70 на сто от Турция е урбанизирана, за сравнение във Франция урбанизацията е 77 на сто. Този бърз процес на урбанизация в Турция е един от основните двигатели на социалната и политическа промяна в страната.
2. Политиката в Турция е светска, но религията все още има важна роля.
Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР – позната в Турция повече със съкращението си АКП, “ak” на турски означава “бял”, “чист”, следователно – “чиста партия”) е последната от серията партии, произлизащи от ислямистко движение, създадено през 60-те години. ПСР се окачествява като социално-консервативна партия, но отхвърля твърденията, че е ислямистка формация. ПСР обаче разкри повече място за религията в обществения живот, като част от усилията й Турция да стане по-демократична страна. Същевременно обаче продължава да има съмнения, че партията има скрита ислямистка програма (например наскоро бе одобрен нов закон за образованието, за който се смята, че насърчава религиозното образование).
3. Икономиката в Турция.
Възходът на Партията на справедливостта и развитието има по-малко общо с исляма, отколкото с разочарованието на избирателите от другите политически партии. Партията бе създадена през 2001 година и дойде на власт след кратък период, в който имаше два катаклизма.
Първият катаклизъм бе унищожителното земетресение от 1999 година в индустриализираната западна част на страната (загинаха около 18 хиляди души), след което доверието към властите бе разбито. Армията също бе критикувана заради бавните й действия при спасителните операции.
Вторият катаклизъм бе икономическата криза от 2001 година, при която турската валута загуби половината от стойността си.
На изборите през 2002 година, след като се увеличи разочарованието от старите турски партии, ПСР спечели изборите с 34 на сто от гласовете на избирателите. ПСР се справи още по-добре на следващите избори (спечели 47 на сто от гласовете на избирателите през 2007 и близо 50 на сто през 2011 г.).
4. Ататюрк освободи турските жени (но забрави да каже за това на мъжете им).
Всяка турска ученичка знае, че създателят на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк е освободил турските жени от задължителното носене на забрадки и от полигамните бракове, както и това, че е премахнал законите, базирани на Корана. През 1930 година на жените били дадени избирателни права и те гласували на местните избори същата година.
Същевременно обаче според проучване за равнопоставеността на половете на Световния икономически форум Турция се оказва на дъното на класацията за равенство между половете (122 място от общо 135 страни). Само една четвърт от жените в Турция работят, а според проучване, извършено наскоро, 42 на сто от туркините над 15-годишна възраст са били подложени на физическо или сексуално насилие от съпруга си или партньора си.
5. Турция има биоразнообразието на малък континент.
Турция има територия малко по-голяма от Тексас и е три пъти по-голяма от Обединеното кралство. По отношение на биоразнообразието обаче Турция има характеристиките на малък континент. В страната има около десет хиляди растителни вида (в Европа растителните видове са 13 хиляди). В действителност в окръг Истанбул има повече растителни видове (около 2 хиляди), отколкото в цяла Великобритания.
6. Истанбул е най-големият кюрдски град в света.
Кюрдите са между 28 и 35 милиона и населяват регион, обхващащ Иран, Ирак, Сирия и Турция, а по-малък брой кюрди има в Армения, Азербайджан и Ливан. Голяма кюрдска диаспора има също в Западна Европа. В Турция кюрдите са мнозинство в 15 окръга в югоизточната и източната част на страната, а град Диарбекир се смята за неофициална столица на кюрдския регион. В градовете Адана (Южна Турция) и Измир (Западна Турция) също има много кюрди. Същевременно Истанбул, разположен диаметрално противоположно на Диарбекир, е почти сигурно, че е градът с най-голям брой кюрди в света.
7. Положението на медиите в Турция.
Турските медии са изключително разнообразни, но същевременно са ограничавани. От една страна турците не могат да се оплачат да са зле информирани. Има около 35 национални вестника, въпреки това обаче общият им тираж е нисък, като се има предвид размерът на страната. Общият тираж е около 4,5 милиона, което се равнява на тиража на лондонски или нюйоркски таблоид.
Същевременно обаче свободата на изразяване в Турция често е ограничавана. Турското правителство наскоро бе критикувано заради големия брой журналисти, вкарани в затвора. Официалните представители твърдят, че това са хора, извършили престъпления. Голяма част от тези “престъпления” са свързани със свободата на изразяване.
8. Петнайсет процента от висшите турски офицери са изправени на съд.
Турция е преживяла три военни преврата от 1960 до 1980 година, както и т.нар. пост-модерен преврат от 1997 година, довели до сваляне на правителствата. Сегашното турско правителство сериозно “обузда” военните с редица мерки, сред които процеса срещу нелегалната организация Ергенекон, заподозряна в организиране на заговори за сваляне на правителството.
В момента около 15 процента от висшите военни са на съд или за участие в заговор за сваляне на управляващата ПСР, или в рамките на разследването на преврата от 1980 година (94-годишният седми турски президент Кенан Еврен също е подсъдим).
9. Ислямът в Турция не е един и същ.
Най-разпространен в Турция е сунитският ислям. В страната обаче има алауитска общност (15 на сто от населението са алауити). Вярата на алауитите включва елементи от мистиката и фолклора, а също така алауитите показват и незаинтересованост към много от практиките, асоциирани с традиционния ислям – като например задължителните пости по време на свещения месец Рамазан. Алауитите понякога са разглеждани като водещи поддръжници на светската система в Турция. Много алауити подкрепят опозиционната Народнорепубликанска партия.
10. Усилията на Турция да стане част от европейското семейство датират от 50-те години.
Макар коментаторите понякога да говорят за “умора от разширяването” на ЕС, в турския случай може би е по-подходящо да се говори за “нарколепсия”. Турция подава молба за асоцииране в Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1959 г. Анкара обаче започна преговори за членство в ЕС едва през 2005 г.. Преговорите и в момента са в застой, а засега не се вижда краят им.
Същевременно Турция вече е петата по големина дестинация за европейския износ. Тези, които подкрепят членството на Турция в ЕС, подчертават ползите от присъединяването на един голям пазар на стоки и финансови услуги. Само БВП на Истанбул е по-голям от този на Унгария или на Чехия, или на всяка друга от страните-членки на ЕС, присъединили се към него след 2004 година, освен Полша.
1 май 2012
