Източник: „Монитор“
Десетки банскалии, симпатизанти на ВМРО, се събраха в черквата „Света Троица“, за да отдадат почит към саможертвата на своя земляк Радон Тодев и неговата чета. Това е единствената черква в България, в която преди 115 години православни християни пожелават приживе да бъдат опяти от божи служител. В края на Илинденското въстание през 1903 година, отивайки на сигурна смърт, четниците успяват да проправят пътя на първата вълна десетки хиляди български бежанци от южната част на Македония към Майка България. Героизмът на банскалии остава в летописите на българската история с наименованието „Тодева пусия“.
Надали в историята на България има друг такъв пример на героизъм и саможертва, думи, които в наши дни звучат доста странно, както постъпката на войводата Радон Тодев от Банско и неговите четници. Годината е 1903, месецът е септември. Илинденското въстание е избухнало в земите на цяла Македония – от Разлог и Банско, та до Смилево, Битоля и Охрид. Малко след тях на Преображение пламва и Одринско. Загниващата вече Османска империя е насочила стотици хиляди редовна войска аскер за унищожаването на разбунтувалия се народ – за да се потвърди максимата, че змията, когато умира отчаяно хапе. Започват да горят едно след друго български селища из цяла Македония. Кервани с каруци покъщнина и мъже, жени и деца зад тях се проточват на десетки километри на север, към майката България, която приютява бежанците.
На младият учител от Банско Радон Тодев, станал войвода на 70 комити, е поверена задачата да охранява пътя над разложкото село Годлево в Рила планина, за да осигури безпрепятственото преминаване на керваните бежанци на север през планинския проход.
Преди да тръгнат към връх Айгидик в Рила планина войводата Радон Тодев отвежда всичките 70 четници в църквата „Света Троица“ в Банско и в разрез с всички църковни канони нарежда да свещеника да опее приживе като мъртъвци комитите, начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Пожеланата служба се превръща в клетва за вярност към делото. Попът започва опелото на четниците един по един и когато стига до един от най-младите герои, внезапно спира тъжната си църковна песен и в храмът отеква гласът на божия служител: „А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!“.„Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“ – отсякъл четникът. После потеглили в колона с пушките на рамо към своята Голгота.
Радон Тодев е роден в 1872 година в Банско. Принадлежи към знатния бански род Тодеви. Учи в родното си място, после в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва тогавашния IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека Радон Тодев води сражение с многократно превъзхождащ ги по численост османска войска, охранявайки изтеглянето на хилядно християнско население от подпалените села на разбунтувала се Македония.
Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата е нападната и обградена от 600 души аскер. След петчасово ожесточено сражение 26 от четниците и войводата Радон Тодев загиват под рилския връх Айгидик. Жертвите на аскера са 90. Освирепелите османлии садистично оставят телата на загиналите герои дни наред да бъдат осквернявани от чакали и хищни птици. Но животът на хилядите бежанци е бил спасен – колоната вече е била преминала тогавашната граница към майка България. Четниците загиват така, както са се заклели в черквата преди да тръгнат към своята Голгота.
От четата остават живи 43 човека, за да разказват на деца и внуци за подвига на своите събратя. Заедно с четата на Радон Тодев в сражението участват и двама журналисти: Ромуалд Григориевич Пржвалски – поляк и Пьотр Николаевич Орловац – руснак. Оттогава местността, където се е водило неравното сражение се нарича Радонова пусия.
Автор Румен Жерев
ИМЕНАТА НА ГЕРОИТЕ ЧЕТНИЦИ
1. Иван Дъскаров – Банско
2. Тодор Кърлев – Банско
3. Георги Везелов – Банско
4. Тодор Топорилов – Банско
5. Иван Говедаров – Банско
6. Георги Скабрин – Банско
7. Иван Баряков – Банско
8. Георги Бърдаров – Банско
9. Иван Витанов – Банско
10. Илия Мехомийски – Банско
11. Костадин Донюв – Банско
12. Марко Зехтенджийски – Банско
13. Христо Мутафчиев – Банско
14. Иван Пидов – Банско
15. Костадин Кючуков – Банско
16. Васил Драгосинов – Банско
17. Лазар Тренчев – Банско
18. Иван Гемков – Банско
19. Атанас Дворнов – Банско
20. Лазар Иляничин – Банско
21. Георги Керанджиев – Банско
22. Минчо Кюркчиев – Банско
23. Петър Попов – Годлево
24. Тома Дамянов – Годлево
25. Димитър Бенгьов – Годлево
26. Янаки Абаджиев – Годлево
Тук може да прочетете интервю с Никола Тодев – потомък на Радон Тодев, за радио „Фокус“.
