Всички съседи на България протестирали срещу паметника
Източник: „Всеки ден“ (със съкращения)
За българите паметникът и битката на Шипка са символ и гордост. През август 1877 г. с изключителен героизъм на това място българските опълченски и руски войски печелят битката с турската армия и обръщат хода на Освободителната война в наша полза. Това става с чудеса от храброст и дори с използването на мъртвите като оръжие, за което Иван Вазов пише: „И трупове мъртви хвръкнаха завчаска“.
Има обаче една история, която е по-малко позната на България, но е почти толкова героична. Уви, на места е срамна и смешна. Това е историята на строителите на паметника на славния връх. С нея е свързан и един любопитен факт от историята на Балканите, когато всички се оказват срещу България. Повод за този гняв на съседните държави е лъвът, който по първоначален проект трябвало да бъде на върха на пресечената пирамида и да гледа на север. Но както всички знаем, днес на върха няма нищо, а лъвът е над входа на мемориала. Ето защо.
Тъкмо когато през септември 1929 г. работниците умуват как да качат лъва на върха, идва тревожен сигнал от най-високо ниво в София да се спре работата по довършването на Шипченския паметник. Годината е само десета след унизителния Ньойски договор, с който от България са откъснати нейни земи, а страната трябва да изпълнява тежки международни споразумения.
И румънското правителство остро протестира. „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции“, отсичат от Букурещ, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на румънското правителство. И нашето правителство спешно се събира, за да умува върху казуса. Решава се лъвът да се обърне на юг. Да, но моментално реагират едновременно Гърция и Турция. Все още са пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Те не обичат България, която е спечелила всички битки, но не и войните. От юг смятат, че щом лъвът на Шипка гледа на юг, българите търсят реванш за Ньойския договор.
Под този натиск от Румъния, Гърция и Турция нашите политици избират смирението пред твърдото отстояване за лъва на върха. Така свалят лъва на козирката над главния вход от северната страна и го обръщат на запад. Само че това никак не се харесва на Сърбия. И Белград също реагира остро и мълниеносно. От там подозират, че погледът на лъва на запад е всъщност скритото българско желание да си върне Западните покрайнини и Македония. Сръбският посланик връчва официална нота на външното министерство с мотива, че „погледът на българския лъв на запад пречи на двустранните отношения“.
Отново се събира Министерският съвет. Единодушно решава лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите. Българската преса, а и цялото общество го обръща на шеги и закачки. Появяват се вестникарски статии за това, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират. Кабинетите на двама министри се занимават с „въртенето на лъва в различните посоки на света“. Строежът на прекроения паметник продължава отново през 1931 г. Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис III. При откриването присъстват над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве.
Строителството е епопея, подобна на битката през 1877 г.
Идеята за изграждането на паметник е предложена още на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Но се осъществява едва след 45 години. Преди днешния паметник на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 г. са построени множество възпоминателни паметници.
През 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение във връзка с 45-ата годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най- високата точка в околността – връх Свети Никола.
На 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но за самия паметник няма проект. Изготвянето му се забавя цели 3 години. На 3 юни 1924 г. е обявен конкурс за него с краен срок 31 декември 1924 г. Но резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925-а се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.
Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. Инж. Данчов назначава нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе.
През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строят паметника. Работниците с нечовешки мъки издържат тежкото изпитание. С длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозват от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. Една кола вози до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът идва от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра.
Няма дори коларски път до върха, защото ерозията е заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж правят нов път доброволно. Цимент, бетонното желязо и дървен материал превозват от Казанлък до село Шипка с камиони, а до върха – с катъри, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често е мъгливо и дъждовно. Строежът върви трудно и бавно.
Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 година. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира заради положението на лъва и продължава едва през 1931 г. Лъвът е отлят в Софийския военен арсенал от група майстори начело със Стефан Вежански по проект на скулптора Кирил Шиваров. Лъвът е дълъг 8 метра и висок 4 метра. Направен е от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Пренесен е на върха на части от мулета и катъри и там се сглобява като огромен пъзел.
Паметникът е изграден от каменни блокове доломит. Когато главната врата е доставена за монтаж, се оказва, че един огромен каменен блок пречи тя да бъде монтирана. Повече от 10 см от камъка трябва да се премахне, за да влезе вратата в отвора, предвиден за нея. Вместо каменоделци е поканен един италианец, който се наема да премахне пречещото парче чрез контролирано взривяване. Прави го перфектно. Пробива седем отвора и взривява. Камъкът е отсечен с точност до милиметри и вратата влиза абсолютно точно на мястото си.
Шипка не е на връх Шипка
Истинският връх Шипка се намира на север от главното било и превала на прохода и на запад от шосето на около 300 м северно от съвременния паркинг и ресторантчетата около него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът на Паметника на свободата се нарича Свети Никола и е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов, по името на генерал Николай Столетов, командира на Шипченския отряд с български опълченци.
През 1977 г. комунистическото управление отново преименува върха, като уж връща историческото му име Шипка. Но става истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува. С това преименуване два върха придобиват еднакво име. След като се разбира за грешката, на истинския връх Шипка се дава също ново име – Малка Шипка. Така че днешния връх Шипка е „изкуствено“ преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.
