Днес почитаме Апостола на българската свобода Васил Левски.
Преди 140 г., на 19 февруари, Васил Иванов Кунчев увисва на бесилото край София. От духовник до революционер и будител на чувството за свобода на българите – много може да се говори за неговия кратък живот.
За нас, неговите наследници, е важно да помним за какво се е борил Дякона и за какво е дал живота си – за чиста и свята Република…
Изключително актуален и днес е заветът на Апостола за борба на народа за свобода – свобода духовна, свобода социална, свобода физическа.
В дните на народно недоволство от борба срещу монополистите, които тероризират българите с безумните сметки, се превърнаха в бунт срещу политическата класа, която управлява държавата.
Затова е необходимо всеки един от нас да си зададе въпроса – какво правим след като бутнем монополистите – защото това е въпрос на време, какво правим с нашата държава – ще рушим или ще изграждаме?
Безспорно Левски е прав, че „дела трябват, а не думи“, както и „Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен“.