Преди 143 години в Кукуш се роди Гоце Делчев. Има нещо печално символично във факта, че Делчев се роди и загина на земя, която остана извън пределите на България или на Македония. И че днес от стария Кукуш не е останало почти нищо след погрома от страна на гръцката армия. Сходна е и съдбата на село Баница, където войводата беше прострелян смъртоносно.
Местата, където ходеше Гоце, са обсебени, паметта бива изличавана десетилетия наред, а споменът за борбата на Македония и Одринско е съзнателно погребван от чужди, а и забравян или грубо преиначаван – от свои.
Има обаче едно място, където Делчев не може да бъде погубен – в народната памет, в песните на хората, в легендите им. Те не признават граници.
Делчев се бореше за свобода, в които различните хора и народи да намерят своята правда въпреки различията и раздорите помежду си. Затова Делчев беше и българска, но и световна фигура. С величието на делото си той победи предварително онези, които злобно заличиха местата на неговата люлка и на неговия гроб.
Делчев живее!
