24 декември е голям църковен празник – днес е Бъдни вечер и навечерието на Коледа. Тази дата обаче е значима и от историческа гледна точка – за ВМРО и за България. На 24 декември през 1861 г. се ражда Иван Хаджиниколов – един от шестимата основатели на ВМРО, човекът, който е връзката между революционерите от епохата на Българското Възраждане с тези след Берлинския конгрес. Един от стълбовете на българската революционна организация на македонските и тракийските българи.
Революционерът, наричан Хаджията, е член на първия Централен комитет на Организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 г. Именно в неговия дом се учредява Организацията със 120-годишна история, неуморим борец за съединението на България и за правата на българите в откъснатите от Отечеството краища. Хаджиниколов е и човекът, който привлича за делото друг от неговите апостоли – Гоце Делчев.
Иван Хаджиниколов освен български революционер е и учител и книжовник. Завършва българското класно училище в Кукуш, после учи в Пловдив, а през 1888 г. – търговската академия в град Линц, Австро-Унгария. В периода 1879-1892 г. учителства първо в Костенец, а после и в редица градове в Македония. През 1893 г. отваря книжарница в Солун, където продава учебници, художествена литература и други издания, печатани в България и Солун.
Първия си опит да създаде революционна организация този мъдър мъж прави още през 1875 г. в Кукуш. Но истинското начало се полага на 23 октомври 1893 г., когато заедно с още петима големи българи поставят началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун.
През януари 1901 г. при разкритията за Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов ЦК, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следващия ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен.
Осъден е на 101 години затвор и изпратен на заточение в Бодрум кале, Мала Азия. Преди да замине на заточение, той предава пълномощията за новия Централен комитет на Иван Гарванов. След амнистия през август 1902 г.се установява в София, където основно започва да се занимава с книжарство и издателска дейност.
През Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина. През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.
Човекът, записал сам себе си като „Основател“ в Алманах „Македония“, умира на 9 юли 1934 година в София. Нека си спомним за него и за делото, което той и съратниците му са ни завещали.
Нека почерпим от силата, решимостта, родолюбието и отдадеността на делото, с които Иван Хаджиниколов е останал в историята, с които вече 79 години живее в паметта на хората, които носят каузата на ВМРО в сърцата си.
