Иван Миронов сам е ушил и извезал костюма, с който играе героя
Източник: в. „Борба“
16-годишният възпитаник на професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени Иван Миронов написа пиеса за Крали Марко и пренесе живота на легендарния герой в XXI век. Освен автор на текста Иван е автор и на костюма на Крали Марко, както и на костюмите на още трима от героите – ходжата, еничарина и на единия от турците.
Много обичам театъра и докато бях в основното училище играх в една пиеса. Хареса ми, затова преди време решихме заедно с моя приятел Калоян да създадем младежка театрална трупа. Събрахме се 10 деца, все под 18 години. И започнахме да търсим пиеса. Което се оказа голямо приключение. Искахме да е съвременна, да не е познатата класика и да не е на чужд автор, разказва Иван. Тийнейджърите не успели да открият такава драматургия, затова Иван се заел с отговорната задача да напише драматургичния материал.
Така му хрумнала идеята да доведе Крали Марко в XXI век и да му покаже как живеят днес младите хора. Писал цяло лято, после показал текста на свои учители, за да му помогнат с редакцията. В крайна сметка се получила пиеса в две действия. В първото Крали Марко си е в своето време, във второто се пренася в бъдещето, което бъдеще за него е всъщност съвремието, в което Иван живее.
В първата част исках да покажа величието на героя, отношението и възхищението на българи и турци към него. И после идва контрастът. Когато Крали Марко се пренася в бъдещето, той на практика е анонимен, никой не го познава, не знаят за него нищо, обяснява Иван.
Трупата, създадена от Иван и неговия приятел Калоян
Когато попада в XXI в., Крали Марко става жертва на телефонни измамници, на крадци, на невъзпитани младежи. Накрая го водят в кръчмата, където тийнейджъри му спретват състезание. Надпреварата е в три дисциплини, които Крали Марко успява да спечели.
Много четох за него преди да започна да пиша. Исках да науча възможно най-много факти за живота му. И все попадах на разни легендарни истории като тази, че е изпивал по три бъчви вино наведнъж. Исках така да напиша пиесата, че в края все пак да има надежда. Затова в бара той среща и едно добро момче, на което подарява личния си нож. Когато се връща в своя си свят, разказва впечатленията си пред една героиня Тодора. Казва ѝ, че хората в бъдещето не познават себе си и стават роби на чужди държави. Но нали ти казах, че исках да е оптимистично, казва още, че все пак има млади хора, които са надеждата на България, визирайки това момче, на което подарява ножа си. Затова Крали Марко не се отказва да се бори срещу турците и да го има това бъдеще, в което за малко се е пренесъл, разказва историята Иван.
Христо Алексиев, който е актьор в самодейната театрална трупа в Павликени, станал режисьор и подготвил тийнейджърите да излязат на сцената. Те изиграли пиесата си в два фестивала и в единия дори спечелили наградата за най-добър младежки колектив. А там ги оценявали театрали като Славчо Пеев и Любен Чаталов.
Много ми харесва фолклорът, затова следващата пиеса, която пиша, е на такава тематика. И ще бъде комедия, която съм нарекъл засега „Чипровска снаха“, казва Иван, който е решил, след като завърши 12 клас, да кандидатства режисура.
Костюмът на Крали Марко, както и още три сценични тоалета, е ушил самият Иван Миронов за пиесата. Когато започнал да мисли как ще изглежда легендарният герой, Иван, който е известен в града си като малкия голям майстор на носии, решил да се зарови в костюмите от епохата. Не намерил точно как се е обличал Крали Марко, но си харесал елементи от носията, с която най-често се е обличал капитан Петко Войвода. После комбинирал елементи от други носии и така се получил сценичният костюм на Крали Марко – изключително пъстър и атрактивен.
Изгледах доста български филми и прочетох много в интернет. Костюмът на Крали Марко се получи чудесен, има и малко турско влияние, но то обаче идва от факта, че някога хайдутите, когато са убивали турците, са взимали богато извезаните им дрехи като трофеи. Обличали са ги и понеже са знаели турски добре, така са се придвижвали из цялата страна, за да си вършат хайдутските дела, казва Иван.
После допълва, че баба му е тази, която най-много му помага да шие, носи ѝ да прави везани ризи. Точно от една проядена от мишки везана риза Иван се пристрастил към това си занимание. Той намерил ризата, докато ровил из гардеробите на село. Ризата била скъсана, на петна, но прекрасна. Той е взел и заедно с баба си успял да я възстанови и да я превърне в красива мъжка дреха.
Ходихме на една екскурзия в Добринище и там видях един чепкен, това е връхната дреха над ризата. Нещо като елек, но с дълги ръкави. Та той много ме впечатли, но нямах възможност да си го купя. Затова, когато се прибрах в Павликени, реших, че ще намеря модел и ще го ушия. Моделът, който ми допадна най-много, беше от сериала „Записки по българските въстания”. Оказа се, че в нета има кройки, свалих си ги и си го уших, разказва Иван, който вече има цяла хайдушка носия, която сам е направил.
И сега вече мечтае да ушие прабългарска носия и тракийски костюм. Казва, че в момента в България няма запазен нито един костюм, който да покаже как са се обличали прабългарите или тракийците, затова, преди да започне да шие, Иван ще трябва сериозно да проучи историята на тези дрехи.
Ще се наложи да разгледам орнаменти в носиите на населението на цялата стара Велика България. Засега съм виждал части от тракийски костюми само върху гръцките вази, а за прабългарските черпя информация от някои миниатюри, допълва още Иван.
