Освен „патриарха на българската литература“, България има и своя „патриарх на българската войска“. Участник в най-значимите войни, в които се е включвало Отечеството, военен министър в навечерието на Балканските войни. Първият български полковник, първи офицер, носител на най-високото звание в Българската армия – генерал от пехотата.
Непрекъснато повишаван, отличаван, винаги начело във военното дело, винаги светъл пример и вдъхновение. Роден преди 161 години, на този ден, оставил дълбока и незаличима следа в българската история. Това е генерал Данаил Николаев.
Ражда се на 30 декември 1852 г. в Болград, Русия в българско семейство на бежанци от Велико Търново. Започва военна служба във Волноопределящата рота на 54-и Мински Пехотен полк. През 1973 г. постъпва във Военно Пехотно училище в Одеса като юнкер.
През 1876 г., узнавайки за приготовленията на Сърбия за война с Османската империя, подава молба да бъде уволнен от военна служба, за да се включи във войната. Вместо уволнение, получава отпуск и се включва във военните действия като доброволец.
По време на Руско-турската война е командир на рота от V-а Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. На 8 юли 1877 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик от Руската армия, а на 10 август 1877 г. повишен в поручик.
През 1880 г, Данаил Николаев получава ново назначение – командир на на I-а Пловдивска дружина. На 1 март същата година е повишен в звание щабскапитан от Руската армия и Източнорумелийската милиция. Два месеца по-късно е назначен за командир на II-а Пловдивска дружина.
През същата година капитан Николаев получава Орден „За храброст“ III ст., за участието му в Руско-турската война (1877-1878).
На 15 ноември 1883 г. е повишен в майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На същия ден е издадена прокламация на БТЦРК за създаване на временно правителство на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев. Заема длъжността главнокомандващ Източнорумелийската милиция.
Със заповед №4 от 9 септември 1885 г. майор Николаев е назначен за началник на Търново-Сейменския отряд. На 11 септември с.г. е повишен в звание подполковник.
През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) – Западния корпус. Командва настъпление към Цариброд и Пирот.
След края на войната е награден с Орден „За храброст“ II ст. и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.
След детронирането на княз Александър I е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. По негова заповед военните формирования, участвали в преврата, са разформировани, а бойните им знамена – изгорени.
След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста военен министър и е назначен за негов военен съветник (1887–1893). На 14 февруари 1891 г. е повишен в звание генерал-майор.
Заради накърняване честта му, генерал Николаев подава оставка. Между 1893 и 1897 е в запаса, като през това време е председател на Върховния македонски комитет (1895–1897). След връщането си в армията, княз Фердинанд I го назначава за генерал-адютант (1897–1907). На 15 ноември 1900 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.
От 1907 до 1911 г. генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти.
Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България.
На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата. През 1911 г. напуска армията и минава в запаса. По време на Балканската война командва гарнизона на Ямбол.
На 6 май 1936 г. ген. Николаев е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие – Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Големият българин умира на 29 август 1942 г. в Банкя. В негова чест булевард в София е наименуван „Генерал Данаил Николаев“ и село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево.
Днес сме в очакване на раждането на такъв доблестен мъж, който да възроди блясъка на славната българска армия, която към този момент е оставена на заден план в държавните дела. България има нужда от силна армия и от повече личности като генерал Данаил Николаев. Поклон пред такива личности!
