Договорът за добросъседство между България и Македония, разговорът за който бе подновен от външния министър Кристиан Вигенин наскоро, предизвика полемики и съмнения в нашата съседка.
Медиите в Скопие изразяват опасения от това, че с подписването на споразумението, което е условие за гаранциите от страна на България пред ЕС за членство на Македония в съюза, нашата страна само изисква, а не обещава нищо.
Освен това македонските информационни агенции са на мнение, че подписвайки такъв договор, съдържанието на който според тях е предложено от ВМРО, страната им ще трябва да се откаже от „македонското малцинство“ в Пиринска Македония.
Целия текст, публикуван в сайта „Мкд.мк“ можете да прочетете тук:
Уставът, езикът и историята са трите спорни въпроса, поради които договорът за добросъседство между Македония и България все още не е подписан. За въпроса с езика може би ще функционира и досегашната формула, за историята наистина е тежко да се предположи какво ще се договорим, а какво е спорното в устава на Македония?
От всички досегашни официални партийни реакции от България може да се предположи, че на нашите съседи им пречи член 49 от устава на Република Македония.
„Републиката се грижи за положението и правата на представителите на македонския народ в съседните земи и за изселниците от Македония, подпомага тяхното културно развитие и насърчава връзките с тях. Републиката при това не се меси в суверенните права на другите държави и в техните вътрешни работи. Републиката се грижи за културните, икономическите и социалните права на гражданите на Републиката в чужбина“.
Това го пише в македонския устав. Македонският устав в този дял грижа за македонските национални малцинства, вече веднъж е изтеглен по искане на Гърция и новият член е изцяло в унисон с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа.
Според това, което бе съобщено след последната среща на министрите на вътрешните работи на Македония и България, София ще иска гаранции за това, че уставът не е основа за намеса в нейните вътрешни работи. За каква гаранция става въпрос, по-силна от уставните наредби, засега не се знае. Но дали е само това?
Българската партия ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов на неотдавнашна междуправителствена среща в Кюстендил посъветва българския премиер Пламен Орешарски как да разговаря със своя македонски колега Никола Груевски. Партията поиска от Орешарски Македония да промени устава и още няколко други гаранции: Българите да бъдат признати като държавтотворен народ в устава на Македония, защита и гарантиране човешките и политически права на стотиците хиляди македонски граждани с българско самосъзнание, законно признание и гарантирани права за членуване в обществени и политически организации, достъп до медиите и използване и на българския като официален език в медиите, спиране на езика на омразата от страна на властите и медиите в Македония, насочен към българите и България, промяна на учебниците по история в Скопие, които са носители на тази омраза, спиране на фалшификациите на българската история.
Какво точно се крие в искането на България за някакви гаранции, засега никой, освен Каракачанов, не е наясно. Може само да се предположи, че се иска македонски подпис, че се ангажира да се откаже от правото си да пази правата и статуса на македонците, които живеят в България.
Езикът подлежи на решение, остава историята.
Според член 11 от Декларацията за добросъседство от 1999 г., подписана от тогавашните премиери на двете държави – Любчо Георгиевски и Иван Костов, който сега българите искат да прерасне в Договор за добросъседство, Македония всъщност поема редица задължения, без същите тези да бъдат предприети и от другата страна.
Според шефа на българската дипломация Кристиан Вигенин, техническо е питането във връзка с езика, на който са били подписани междудържавните договори. Би могло и да се използва формулировката, която е употребявана досега – договорите да се подписват на македонски език, според устава на Македония, и на български, според устава на България.
Остава третият спорен въпрос, който е и най-чувствителен – историята. Вигенин заяви, че двете страни имат ясен поглед върху това какво може да излезе от ситуацията и да се постигне това историята да не бъде причина за разединение, а за обединение.
