Исторически факти от миналото на ВМРО и борбата на българите от Македония разказва Красимир Каракачанов пред в. „24 часа“.
През нощта на 25 април 1928 г. около щаба на ВМРО на софийската улица „Пиротска“ се разнасят изстрели, чуват се викове и стонове и един автомобил с мръсна газ се изгубва в мрака. Полицията заварва само няколко петна кръв. Виждат ги на другия ден и много граждани, минали оттам.
Всичко това е инсценировка на ВМРО. Мнимият атентатор срещу лидера на организацията Иван Михайлов дори не е наблизо до мястото на стрелбата. Той спокойно си пие виното в тайна квартира на войводите. Така от София стартира една от най-секретните акции на ВМРО срещу шефа на сръбската полиция Жика Лазич – главния организатор на преследванията срещу българите във Вардарска Македония.
Атентатът срещу Лазич в собствения му кабинет насред Белград разтърсва Югославия. Управляващите са шокирани, а световната преса полудява.
Кой е Животин (Жика) Лазич? 20 г. той е шеф на сръбската обществена безопасност, личен довереник на сръбския крал Александър Караджорджевич. Той е човекът, който планира и провежда сръбската политика срещу българското население в Македония и ръководи действията на полицията срещу дейността на ВМРО във Вардарска Македония. Освен срещу четите на ВМРО Лазич ръководи и направлява акциите срещу България, насочени към нейната дестабилизация.
снимка: Жика Лазич с ордените, дадени му от сръбския крал като награда за репресиите, които е провеждал над българското население във Вардарска Македония
След преврата на 9 юни 1923 г., когато в България е свалено земеделското правителство на Стамболийски, и след неуспешния опит за комунистически метеж през септември същата година в Сърбия емигрират няколко хиляди земеделци, комунисти и анархисти, които намират радушен прием от сръбските власти. От техните среди Белград намира доброволци, които въоръжават и изпращат през границата, за да извършват атентати, саботажи и убийства на българска територия. Целта е дестабилизацията на България и поставянето на власт на удобни за Белград хора. Техен главен организатор е бившият земеделец и авантюрист Коста Тодоров, агент на поне три чужди разузнавалия – английското, френското и сръбското.
Сръбският Генерален щаб създава до границата с България складове с оръжие и специални лагери за обучение на наемниците и разработва план за нахлуването на 10 000 души, които да вземат властта в България и да обявят нейното присъединяване към Югославия. Още в края на 1923 г. сръбското правителство отделя 35 млн. динара за тази цел.
Един от хилядите емигранти в Сърбия е Иван Момчилов – бивш член на фракцията на федералистите в македонското революционно движение, подкрепяни от земеделското правителство в София до 1923 г. В Белград той постепенно осъзнава, че сърбите използват емигрантите за своите хегемонистични амбиции, и започва да търси път за връщане в родината. Самият той разказва на свой приятел, че преломът у него е настъпил, когато наблюдавал учения на сръбски военни части, в които врагът бил наричан „бугари“. Иван Момчилов споделя: „Тогава си казах, щом е така, да живее Сливница!“
Момчилов се свързва със своя стар другар Григор Милчинов от Прилеп, деец на ВМРО, и заявява, че е готов да се постави в пълна услуга на организацията. Опасявайки се от сръбската игра, ВМРО първо много детайлно проучва Момчилов чрез своята мрежа от хора в Сърбия. Милчинов дори тайно го посещава в Белград, уверява се в неговата искреност и му поставя няколко проучвателни задачи – главно за събиране на информация. Когато се уверяват в неговата лоялност, шефът на ВМРО Иван Михайлов и разузнавателната й служба осъществяват сценарий, на който би завидяла всяка разузнавателна централа от ЦРУ, МИ-6 до КГБ. А известният автор на шпионски романи Ян Флеминг би нарекъл своя герой не Джеймс Бонд, а Иван Момчилов.
Според този план Иван Момчилов първо спечелва доверието на сръбските разузнавачи, отговарящи за българските емигранти, като заявява, че му е омръзнал емигрантският живот и желае да извърши нещо голямо в България. Редовно получава писма от свои „приятели“ в България, които му изпращат „ценна“ информация за ВМРО и съществуващото противоборство в ръководството на революционната организация между Иван Михайлов и ген. Александър Протогеров. Естествено, писмата са писани от разузнавателния отдел на ВМРО и нарочно е подхвърляна информация, която може да заинтригува сръбските служби.
Тези негови „приятели“ му пишат, че конфликтът във ВМРО е толкова сериозен, че кръгове в организацията замислят убийството на Иван Михайлов.
И тъй като вече съществува практика в македонските среди споровете да се решават с револвери, сръбските служби захапват въдицата и започват да вербуват Момчилов да се върне в родината и да извърши покушение срещу шефа на комитите в България. Сърбите смятат, че ако убият Ванчо Михайлов, ще успеят да унищожат ВМРО.
Те вече са пробвали няколко опита за покушение, но без резултат. Техните агенти или не успяват да припарят до Михайлов, или са залавяни и наказвани. В озлоблението си на 31 октомври 1927 г. сърбите убиват 70-годишния баща на Иван Михайлов и 36-годишния му брат Христо.
снимка: Иван Михайлов, водач на ВМРО
С подготовката на покушението, което трябва да извърши Момчилов, се заема лично шефът на сръбската полиция Жика Лазич. Момчилов преминава множество проверки и е обучаван в стрелба и работа с шифър. Обещават му награда от 250 000 динара, ако свърши работа. Разрешение за акцията дава министърът на външните работи Воя Маринкович, който издава на Момчилов и фалшив гръцки паспорт. Сръбските посолства на Балканите са уведомени да оказват пълно съдействие на атентатора, ако при своето изтегляне от България му се наложи да търси техните услуги. Лично Лазич дава на Момчилов пистолет „Нагант“, билет за парахода от Солун за Истанбул и голяма сума пари, а службите за сигурност го превеждат по маршрута Белград-Битоля-Солун-Истанбул, откъдето Иван Момчилов в началото на април 1928 г. с параход пристига във Варна.
От София Иван Момчилов продължава да поддържа връзка с центъра в Белград и така като агенти на сръбското разузнаване в България са разкрити няколко български граждани, а като резидент на сръбското разузнаване в София е идентифициран дипломатът Джорджевич.
От страна на ВМРО акцията е дълбоко законспирирана – за нея знаят само Иван Михайлов, дясната му ръка Кирил Дрангов и скопският войвода Величко Велянов, не е информирано дори и българското военно разузнаване. За по-голяма конспиративност дори двете главни действащи лица Иван Михайлов и Иван Момчилов изобщо не се срещат.
снимка: последното писмо, което внедреният в Белград Момчилов праща до Иван Михайлов
След среднощната стрелба на 24 април 1928 г. хора на ВМРО разпространяват мълвата, че е стреляно срещу някой от големците на организацията. Според „добре“ запознати, пострадал е лично шефът на войводите Ванчо Михайлов. Този слух достига до ушите на сръбските шпиони в българската столица и те веднага донасят за това в сръбското посолство. От там новината е изпратена в Белград.
„Убитият“ Иван Михайлов се покрива в една от базите си в Пирин и не се показва пред хората, а за по-голяма достоверност скопският войвода Величко Велянов се появява опечален в София с превързана ръка и заминава на лечение в Банкя.
„Атентаторът“ Иван Момчилов е преведен от хора на ВМРО до границата и прехвърлен на сръбска територия, където се предава на сръбските граничари в Крива паланка. Казва им какво е извършил в София и след консултации по телефона с Белград е преоблечен във войнишка униформа, за да не бъде разпознат. После шестима стражари и един офицер го съпровождат до Куманово.
Докато пътува натам, великите жупани (областни управители) на Щип и Скопие се скарват по телефона кой да поеме героя и да научи подробности, за да докладва лично в Белград.
В Куманово със самолет пристигат лично шефът на югославската жандармерия ген. Томич и министърът на вътрешните работи Корошец, придружен от Жика Лазич.
Следват подробни разпити, продължили няколко дена, дори изследват оръжието, за да видят съвпада ли с версията, че Момчилов е стрелял четири пъти. Всичко съвпада. Чак когато от сръбското посолство потвърждават информацията, че в София има паника и Иван Михайлов е убит или поне сериозно ранен, изпращат Момчилов в Белград.
До Белград във влака Момчилов е придружаван лично от великия жупан на Щип Михайло Михайлович, който му дава визитката си. На нея написва, че лицето Иван Момчилов пътува с него – да му служи за пропуск пред властите.
снимка: гърба на визитната картичка на щипския жупан Михайло Михайлович, чрез която се осигурява на Момчилов необезпокоявано пътуване
В Белград Момчилов е посрещнат като герой. Следват официални обеди, вечери с държавни лица. Вратите на всички министерства са отворени за него. Но тъй като българската преса мълчи за случая, в Белград започват да се питат какво точно се е случило. Правят на Момчилов психотест, но той го издържа блестящо.
За да успокоят сърбите, от ВМРО подхвърлят информация във френското посолство, че Иван Михайлов наистина е убит. След като съюзниците французи имат тази достоверна информация, в Белград си отдъхват и налапват въдицата докрай.
Така Момчилов попада в кабинетите на сръбската полиция и разузнаване и започва да събира безценна информация, която предава под формата на писмени доклади на резидента на ВМРО в Белград. Оттам докладите се озовават на бюрото на водача на ВМРО.
Българинът разкрива, че срещу родината му са изградени пет спецпункта – в Ново село срещу Петрич, в Крива паланка – срещу Кюстендил, в Босилеград, в Царево село (дн. Делчево) и в Берово. Дотогава българското разузнаване знае само за два. От тези пунктове сърбите изпращат шпионите си в България. Момчилов изпраща и имената на сръбските офицери, които ръководят тези пунктове. Благодарение на тази информация сръбските агенти, които влизат в България, са проследявани и впоследствие залавяни. Предупреждава и за няколко групи от нелегални терористи, които редовно влизат в България.
Иван разкрива и опит да бъде убит деец на ВМРО – пунктовият началник в Кюстендил Владимир Куртев. Изпратеният убиец е Захари Секулички, анархист, редовен диверсант на българска територия. Куртев е спасен, а цялата мрежа от агенти и ятаци на сърбите е заловена и наказана по законите на ВМРО.
Освен това Момчилов открива, че известният анархист Нешо Тумангелов, който извършва атентата срещу цар Борис III през април 1925 г. в Арабаконашкия проход, се намира в Сърбия и е на сръбска служба и че самият атентат срещу българския монарх е организират от сръбското разузнаване.
Цялата информация ВМРО предава по-късно на българското военно разузнаване, с което работи тясно още от края на XIX в., от времето на турския режим в Македония.
Задачата, поставена на Момчилов, обаче не е само да събира секретна информация. Целта, с която е изпратен, е да нанесе удар срещу някое високопоставено лице в Белград, за да покаже на сърбите, че дългата ръка на възмездието може да ги настигне не само в македонските градове, села и паланки, а и в тяхната столица.
На няколко пъти той има възможност да стреля по някой жупан или по шефа на жандармерията, но инструкцията е да повали краля или шефа на полицията. В писмо до Иван Михайлов от Белград Момчилов пише: „Тежко ми е, че не се видяхме лично. Може би щяхме да направим нещо по-красиво! Въпреки това аз ще се помъча да направя онова, което е най-добро. Бъди здрав и жив за доброто на всички онези, които очакват спасение от теб, а такива, ти знаеш, са много!“.След два и половина месеца в Белград, след като е изпратил десетки документи в София и е събрал множество информация, Иван Момчилов пристъпва към последното действие от начертания план.
Датата е 13 юли 1928 г. Момчилов спокойно влиза в Министерството на вътрешните работи в Белград. Минава за доверено лице и дори не го проверяват за оръжие. Има среща с всесилния шеф на полицията Жика Лазич – човека, от когото треперят всички в Сърбия, разплакал и не една българска майка в Македония.
Пият си приятелски кафето и в един момент Момчилов става, вади пистолет и след като предава много поздрави на Лазич от Ванчо Михайлов, стреля. Куршумът улучва Лазич в главата над ухото. Следват още три изстрела и когато охраната на Лазич нахлува в кабинета, Иван Момчилов насочва пистолета към слепоочието си. Двамата са закарани в болницата, където след два дена Момчилов умира. Макар и улучен в главата, Лазич оживява.
Сърбия е в шок. Както пише един сръбски вестник, нито едно длъжностно лице в Сърбия – от краля до пъдаря, не може да е сигурно за своя живот, ако попадне в списъка на ВМРО.
Сръбските власти се опитват да прикрият истината, като изваждат версията, че атентаторът току-що е пристигнал нелегално от България. Обаче ВМРО разпространява на пресата копие от фалшивия паспорт на Момчилов, издаден в Белград, писма от сръбски политици до него, както и разписки за пари и истината лъсва. Европейската преса гръмва и на всички става ясно, че Сърбия е източникът на агресия и несигурност на Балканите, а нейната политика на геноцид срещу 5 млн. нейни малцинства – българи, хървати, албанци, немци и унгарци, тепърва ще бъде повод за нови кръвопролития на Балканите. Френският писател Анри Пози написва книгата „Войната се връща“, в която констатира: „Югославия – това е ракът на Балканите!“ В Белград вземат извънредни мерки за охрана на крал Александър. Обаче ВМРО забавя, но не забравя. 6 г. по-късно – на 9 октомври 1934г. в Марсилия сръбският крал получава своята „честитка“ от Ванчо Михайлов – 3 куршума, изстреляни от Владо Черноземски.
***
Репресиите на Белград в Македония били по-жестоки и от турските
След края на Първата световна война, когато Сърбия отново окупира Вардарска Македония и започва преследване на българското население, ВМРО подновява своята революционна дейност там.
Тъй като вече няма възможност за движение на големи четнически формации, в началото започват с по-малки чети от 20-30 човека, които поддържат духа на населението и наказват провинили се сръбски полицаи и органи на властта.
За да сломят духа на населението, сърбите подлагат на репресии десетки села, които дават подслон на четите – убийства без съд само по съмнение, опожаряване на къщи, изнасилвания на жени, конфискация на добитък и имущество.Беззаконията са много по-страшни, отколкото по време на турското робство, продължило в Македония до 1912 г.
За да предпази населението от излишни репресии след 1925 г., когато начело на ВМРО застава младият Иван Михайлов, организацията променя тактиката на борба. Броят на четите е намален, както и тяхната численост, и се преминава към малки мобилни бойни групи от по 2-3-ма души, които извършват наказателни акции срещу изявени злосторници или бомбени атентати срещу военни или полицейски обекти.
Непрекъснато се търси ефектът и на отразяването от европейската преса, която по този начин държи Македонския въпрос отворен пред европейското обществено мнение.
През 1925 г. в центъра на гр. Щип е застрелян Стоян Мишев – един от ръководителите на сръбската паравоенна организация „Сдружение срещу българските бандити“.
В същата година в Бургтеатър във Виена е застрелян Тодор Паница, продал се на сърбите и коминтерна в Москва.През 1927 г. е застрелян ген. Ковачевич, комендант на Брегалнишката военна област, а на 13 януари 1928 г. в Скопие е убит полицейският началник Велимир Прелич.
Сърбите не крият своите стремежи да окупират България и да осъществят мегаломанската амбиция на крал Александър за Югославия от Адриатика до Черно море. Мишена на сърбите са и ръководителите на ВМРО и най-вече Иван Михайлов, когото с основание считат за своя най-голям враг.
Прочетете още и за други атентати на ВМРО, извършени геройски от Владо Черноземски и Мара Бунева и Менча Кърничева .
