Втори юни е. Времето, в което си припомняме подвизите на героите, загинали за свободата и независимостта на България. Денят, в който почитаме поетиката на подвига на Христо Ботев.
Дни като днешния са не само дни на почит, но и на наша – собствена – равносметка. Защото иначе губят смисъла си.
В минутите, в които свеждаме глава, по-важно е да помислим как живеем днес. Дали онова, което вършим, е достойно за нечия саможертва преди векове или десетилетия. Защото иначе губим смисъла си.
2 юни 2010
