Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Защо в България вече нищо не започва, а стартира? И защо като му дойде време да спре, не спира, а стопира? Защо нищо вече не се осъществява, а се реализира, нямаме съгласие, а имаме консенсус? Откога убийците станаха килъри, момичетата – гърли, а децата почнаха да викат „уау“ вместо „еха“ или „уха“? Отдавна вече нищо не е чудесно, а е супер, малчуганите не хвърлят падналите си зъбчета на покривите на къщите, а чакат феята на зъбките да им ги вземе през нощта и да им остави пари под възглавницата. На 1 ноември не честваме Деня на народните будители, а Хелоуин (каквото и, мамка му, да значи това), а на 14 февруари вместо да си честитим Трифоновден си подаряваме валентинки за св. Валентин. На Коледа не колим прасе и не слагаме свинско на масата, а „традиционна коледна пуйка“. Може и да е традиционна, ама не за нас. Тия всичките гадости (езикови и обредно-празнични) лека-полека се промъкнаха в езика и обществото ни като въшки под юрган и както е тръгнало скоро няма да оставят място за нищо друго. Помня, когато за първи път чух думата промоция. Беше в едно предаване на „Каналето“, в началото на 90-те години, и бая се чудих какво искат да кажат кукувците. Пак там чух и за килъри, гърли, билдинги, а когато раздаваха наградите на Куку академията си за „електронни медии“, направо бях изумен. Не знаех, че има медии, още по-малко пък електронни. Разбира се те далеч не бяха самотни в борбата за окирляването на българския език. Но се открояваха, така да се каже.
Това беше началото. После всичко стана като че ли естествено. Свикнахме и почнахме да приемаме всичко абсолютно безропотно. Почнаха да се променят имената – то не беше Касандра, Грациела, Мария-Грация, Франческа, Ноела и прочие родителски умотворения, ами се посегна и на окончанията. На един познат детето му се казва Константин – Асен Ивайло Георгиев. Ами сега? Как да му викам? Айде, третото име му е бащино, избора се ограничава до две имена, ама ако някой не ти обясни как да разбереш? И при жените е така. Надежда Михайлова се ожени повторно и вместо да стане Нейнска стана Нейнски. Надежда Нейнски. Имаше една друга, тя пък се казва Светлана Бонин. Не Бонина (сигурно защото го мисли за селско, или господ знае), а Бонин. Добре поне че първите им имена са по-полово оцветени, че иначе няма да знаем даже за мъж или жена става дума.
Не че това, което се случва, е ново. „Криворазбраната цивилизация“ е писана преди век и половина, но защо продължава да е актуална и днес? Не се цивилизовахме най-сетне, мама му стара? Тогава поне българите си пазеха традициите. А къде са ни традициите сега? По сватбите булките масово събуват жартиери, хвърлят букети и прочие холивудски простотии. Бил съм на много сватби, на които като пуснат някое хоро (ако въобще пуснат), дансингът се опразва, излизат само жени и някой и друг възрастен сватбар. Особено по градовете хората са масово забравени. И не просто не могат да ги играят, ами дори не са ги и чували. Да не говорим за народните песни. Кой не е чувал поговорката „само циганите карат до края“? И то в случай, че въобще се знае и куплет от която и да е песен. Правя уговорка, че това не важи за чалга творчеството.
Повече няма да добавям. Няма да пиша и за кирилицата. Достатъчно е, че пиша на кирилица. Защото много българи вече не го правят. И то в следната прогресия – колкото по-млади, толкова по-рядко я използват. От друга страна, колкото по-рядко я ползват, толкова повече грешки правят. Най-лошото е, че всичко това се приема за естествен процес. В нашето болно общество ненормалното се приема за нормално, традиционното за назадничаво, извратеното за напредничаво, пошлото е модерно, а критикуването на цялата тази обществена вакханалия е в най-добрия случай проява на ретрограден консерватизъм. Само че както е добре известно всяко действие поражда равно по сила и обратно по посока противодействие. Може и да греша, но ми се струва, че дълбоко сред хората у нас са се зародили нагласи за изчистването на всичко това – тотално и безкомпромисно. Засега е трудно да се забележат, именно поради горните причини – не е престижно и се приема за проява на лош вкус да си против гореописаната деградация. Въпрос на време е обаче това да се промени, като разбира се трябва да работим това да стане по-скоро. 20 години деградация ни стигат.
31 май 2011
