Източник: “24 часа”
С 581 750 души се е стопила България през последните 10 години, показват първите данни на НСИ от преброяването. Намалението на населението е с 0,7% годишно, което прави средно по 7 души на час.
Българите са 7 351 234, а от тях само 27 на сто живеят на село.
София има официално 1 359 520 жители, показаха още данните на НСИ. Това са хората, които са посочили, че живеят в столицата, обясниха от статистиката.
Общо близо една трета от населението на България живее в големите градове, основно в София и Пловдив.
7 351 234 са българите в момента, сочат първоначалните резултати от преброяването, съобщиха от НСИ. За 10 г. – от последното броене, което бе през 2001 г., населението се е стопило с почти 581 750 души. Това означавало, че годишно сме намалявали с по 0,7%, което прави по средно по 7 души на час. Пълните данни ще се готови през юли.
Един от изводите сега е, че намалява емиграцията. Между 1993 и 2001 г. 217 000 са напуснали България. След това – до 2011 г., бройката им е 192 663. За сметка на това обаче естественият прираст е намалял с 44 390. Това ще рече, че раждаемостта води неравна битка със смъртността и губи в десетки хиляди.
От 1900 г. досега най-добър прираст е имало между 1935 и 1946 г., когато населението се е увеличило с 951 000 и сме стигнали малко над 7 млн. Последният период (2001-2011) е най-лошият, като 2002 г. намалението е най-сериозно – 46 хиляди.
Стряскаща е картината с урбанизацията. Оказва се, че 72,9% от хората живеят в градовете. Едва 27,1 на сто са останали на село. 1/3 пък са в големите градове, основно в София и Пловдив. Това са и областите с над половин милион жители. Най-малко хора има в област Видин – 99 016 души.
18,5% от всички българи са в столицата – преброени са 1 359 520 софиянци. След София по брой на населението се нареждат Пловдив, Варна и Бургас. Но само в София и Варна има увеличение на жителите спрямо 2001 г. В столицата ръстът е 15,8%, а в морската столица – 1,3 на сто. Всички останали градове са с минусов прираст.
Заради урбанизацията 186 населени места в България вече са напълно обезлюдени. Почти половината от тях се падат в Габровско. Там има 70 села без нито един жител. Те били предимно в Балкана с по няколко къщи.
80 села от общо 134 във Видинска област пък са обречени на изчезване в следващите години, тъй като в тях живеят малко хора, повечето от които са над 65-годишна възраст.
7 села в Смолянска област са напълно обезлюдени. Община Баните е с най-възрастното население в страната, където 30% от жителите са на по 64 и повече години.
Преброители установили, че от еленското село Мъртвината не е останала и следа, а там имало само храсти и пущинаци.
В Бургаска област бумът на строителството увеличил жилищата с 41% за 10 г. и те вече са 268 730, а в тях живеят 1,5 млн. души. В руенското село Китка, където доскоро не живеел никой, преброителите се натъкнали на 12 заселници.
Населението на Врачанска област днес е толкова, колкото е било през 1946 г. – 184 930 души.
В Благоевградска област само в общините със смесено население децата са повече от жителите на възраст над 65 г.
Най-малкият град отново е Мелник с 208 жители. Оптимистични показатели има в тетевенските села Галата, Глогово, Градежница и Бабинцина, на които жителите са се увеличили.
Силистренското село Айдемир вече не най-голямото в страната. Софийското Лозен държи челото с 6276 жители.
Казанлъшкото Крън пък се прости с идеята да стане град. В него живеят 3271 човека, а по закона са нужни най-малко 3500.
В Добричко Каварна има 11 368 жители, което е с 47 повече от тези в Балчик.
В Плевенско най-голямото село е Буковлък – жителите му са 3567, сред тях едва 306 пенсионери.
През преброяването са минали над 2,8 млн. домакинства и над 3,8 млн. жилища.
В едно домакинство има средно по 2,6 души, а едно жилище се обитава средно от 1,9 души.
Запазва се тенденцията жените да са повече от мъжете – 51 срещу 49%. Всъщност у нас се раждат повече момчета, но живеят по-кратко от жените. В диапазона преди т.нар. средна възраст мъжете са повече. Засега статистиката казва, че на 1000 мъже се падат по 1052 жени. (24часа)
Мариана Коцева, председател на НСИ: 1/3 от населението живее вече в големите градове
– Г-жо Коцева, как успяхме първи да приключим преброяването в целия ЕС?
– Българското преброяване се провежда по силата на закон, а Народното събрание и правителството решиха, че трябва да се проведе колкото се може по-бързо. В момента се броят Великобритания, Чехия, Литва, Полша, Хърватия. Много статистики отложиха преброяването по финансови причини – Испания и Румъния например.
– Доколко нещо общо може да има изтеглянето с предстоящите избори?
– Информацията от статистиката, която може да се използва в един изборен процес, е колко население има в отделните места. Така в изборния кодекс може да е записано, че броят на мандатите се определя въз основа на населението, съгласно преброяването.
– До каква степен правителството ще се интересува от преброяването? С какво данните могат да им помогнат?
– В данните има интересни резултати, които си заслужава да бъдат анализирани от правителството. Като например, че намаляването на населението се дължи по-скоро на естествени причини, отколкото на миграция. 2/3 от намаляването се обяснява с естествени причини – починали са повече, отколкото са се родили.
– Това какво трябва да говори на нашите управляващи?
– Значи, че ако искате да влияете на броя на населението, трябва да обърнете внимание на процесите на раждаемост и смъртност. Те много трудно се обръщат. Второто е урбанизацията. В 7-те най-големи града живее 1/3 от населението на страната. В София – 1/5. Трябва да правите политики за население, 1/3 от което живее в големите градове. А в същото време имате 186 населени места без нито едно лице. Трето е застаряването на населението.
– Тоест говорим за социална политика. В тази посока да внимава правителството?
– Социална политика, инфраструктура, дори икономическа политика. Трябва да има грижи за възрастните хора – това е икономически неактивно население. Още повече населението е концентрирано в определени райони.
– Колко „ескимоси“ и „джедаи“ да очакваме да се появят в това преброяване?
– Докато не въведем всички хартиени карти, не можем да кажем. Но данните от електронното преброяване показват, че подобни случаи са единични. Но като излязат резултатите, ще ви кажем колко от тези „ескимоси“ говорят български.
Аз също обичам шегите, но е въпрос на уважение към себе си да се посочиш такъв, какъвто се чувстваш. Във Великобритания сега има няколко десетки хиляди, които искат да се запишат като джедаи или религията им да е хеви метъл. Нашият народ от тази гледна точка прояви доста по-здрав разум.
Застаряваме, хората над 65 г. са 18,9%
Според данните от преброяването, въпреки тенденцията за увеличение на раждаемостта в последните няколко години, населението ни не само намалява, но и застарява. Почти 16% са децата до 17-годишна възраст, 4 789 967 са преброените от 18 до 64-годишна възраст, а почти 1,4 млн. са над 65 г.
За сравнение през 2001 г. децата до 17 години са били 19,4%., а хората над 65 – 16,8 на сто. Тоест пенсионерите са се увеличили с 2,1% за последните 10 години.
Най-много възрастни хора – 26%, има във Видин (общината с най-малко жители). След това по „старост“ се нареждат Монтана, Габрово и Ловеч с по 24% 65-годишни жители. Най-малко възрастни има в Благоевград, Варна и столицата – по 16%.
Най-много деца до 18 години има в Сливен. Там те са 20%. В Бургас са 18%. Най-малко непълнолетни има в Габрово, Перник, Кюстендил, В. Търново и Смолян – по 14%.
Населението в работоспособна възраст, тоест между 18 и 64 години, е с най-висок дял в София – 69%. След това се нареждат Смолян (68%), Благоевград и Варна (с по 67%). (24часа)
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
България 2050 – проект за демографска програма
Циганският въпрос
Третата национална катастрофа: България изчезва!
Книга и филм на Костадин Костадинов за демографската катастрофа
7 април 2011
