Препечатваме публикацията на проф. Пламен Павлов и на д-р Ана Кочева, поместена във „Факел” със заглавие „Не само неточно, но и невярно е, че новата банкнота от 5 евро е просто с надпис на кирилица”. Текстът припомня подробности за българската азбука и нейната културна роля в световен мащаб.
Преди дни ВМРО.бг публикува материала „Кирилицата настъпва в ЕС. А у нас?”, за да предупреди още веднъж, че българската азбука е масово пренебрегвана в страната ни и за да припомни знаковия случай на един млад човек, поискал името му да бъде изписано на родния му език върху банкова карта.
Страницата ни и занапред ще търси и отразява мнения по темата.
Не само неточно, но и невярно е, че новата банкнота от 5 евро е просто с надпис на кирилица
автор: проф. Пламен Павлов, д-р Ана Кочева
От май в обръщение влиза първата евро банкнота с текст и на кирилица върху нея, съобщи БНБ. Според националната ни банка „с този исторически акт кирилицата влиза в употреба в еврозоната и разширява влиянието на еврото като глобална валута“. Тази новина беше тиражирана от всички медии, но основното й послание като че ли остана недостатъчно разбрано.
Трябва ясно да се каже – този надпис с българските букви е на азбуката, която европейската цивилизация дължи на България. Повече от безапелационен е фактът, че кирилицата, т.е. българската азбука, е културно явление със световно значение.
С приемането на Република България в Европейския съюз (01.01.2007 г.) азбуката, известна в целия свят с името „кирилица“, придоби статут на официална знакова система в тази държавно-политическа общност. Освен в България, днес кирилицата е писмена норма в редица държави в Европа и Азия: Сърбия, Черна гора, Украйна, Руската федерация (с нейните съставни републики, автономни области и национални райони), Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Монголия, в Абхазия и Южна Осетия (в състава на Грузия) и разбира се в Р Македония, в която една регионална норма на българския език е издигната в ранг на държавен език по силата на коминтерновски декрет през 1944 г. Надписи на кирилица са поставени на първите космически апарати, чрез които човечеството след 4 октомври 1957 г. направи исторически скок в бъдещето. В миналото тази азбука е била официална в Румъния, Литва и други източноевропейски страни.
Кирилицата често се определя като „славянска азбука“, подобно на предхождащата я глаголица – графична система, създадена от Константин-Кирил Философ и брат му Методий през 855 г. Подмяната е не просто неточна, нито е случайна; тя има своите причини, по-голямата част от които са не просто културни, но геополитически.
Ето и фактите: Бележитите византийски монаси и християнски мисионери, принадлежали по майчина линия към българските славяни, намират мощно културно оръжие както в азбуката, така и в създадения от тях старобългарски литературен език. Новата азбука дава възможност за пълноценното представяне на християнското и античното наследство на старобългарски и родствените с него славянски езици. В нея са възприети постиженията на други по-стари азбуки, вкл. на т.нар. руническа писменост на древните българи (прабългари). Създадена за християнизацията на българските славяни – както в България, така и на територията на самата Византия, глаголицата е приложена за първи път във Великоморавия (средновековна държава, обхващаща части от дн. Чехия, Словакия и Унгария) през 863 – 886 г. Сред краха на Моравската мисия учениците на Кирил и Методий идват в България, където получават мощна подкрепа от страна на нейния владетел Борис – Михаил (852-889). През ІХ-ХІ в. глаголицата се употребява в Българското царство, прониква в Сърбия и руските земи. Векове наред тя се прилага и в Хърватия и Чехия.
Азбуката, наречена „кирилица“, е оригинално българско явление. Тя възниква в края на ІХ – началото на Х в., а появата й е не е случайна предвид използването на гръцката азбука (т.нар. унциал) от българската държавна власт през още от VІІ в. Най-ранните случаи на приложение на кирилицата са свързани със старите български столици Плиска и Велики Преслав, както и с близките до тях манастири. Най-ранният датиран кирилски надпис е от 921/922 г. от скална църква при с. Крепча, област Търговище.
Кирилицата е изобретена в пряка връзка с глаголицата. В нея са залегнали принципите, изработени Константин-Кирил Философ, съобразени с традицията в българската държава и културната политика на цар Симеон Велики (893-927). Към 24-те гръцки са прибавени букви за типичните български звуци („б“, „ж“, „ч“, „ш“, „щ“ и т.н.), което става под влияние на принципите и решенията, реализирани с глаголицата. Двете азбуки съжителстват в средновековна България в продължение на около два века, като постепенно кирилицата измества глаголицата.
Създадена в България, кирилицата се налага и поради нейната официализирана употреба от висшите органи на държавата и църквата. Тя е регистрирана с паметници, които имат силата на официални документи: печати на архиепископ Георги, цар Петър (927-969), надписи на ичиргу-боил Мостич (“пръв министър” при царете Симеон и Петър), цар Самуил (992 г.), цар Иван Владислав (1015 г.), неговият син княз Пресиан ІІ (1061 г.) и др. Благодарение на „българското културно излъчване“ (израз на големия британски историк и философ Арнълд Тойнби) през Х-ХІ в. кирилицата бързо се налага като писмена норма и в другите православни страни. Държавните канцеларии на владетелите на Киевска Русия, Сърбия, Босна и др. страни, независимо че познават глаголицата, възприемат примера на българските царе и творят своите официални документи на кирилица.
Определянето на кирилицата като „славянска азбука“ е неточно. Тази дефиниция се дължи най-вече на славистиката от първата половина на ХІХ в., повлияна както от имперските амбиции на тогавашната руска държава, така и от слабото познаване на балканските славянски народи по същото време. Още по-неприемливо е кирилицата да бъде наричана „руска“, „сръбска“ и т.н., независимо от широкото й навлизане в културата на тези и други страни и народи. Ако създадената от Кирил и Методий глаголица, независимо от нейните български проекции, е замислена като писмена система за славянските народи в по-широк геополитически контекст, кирилицата има напълно конкретен български „адрес“.
Официалното признаване на кирилицата за българска азбука в Европейския съюз не трябва да се възприема като акт, предизвикан от патриотични подбуди и емоции. Подобно на повечето древни азбуки (финикийска, сирийска, гръцка, арменска, коптска, арабска и т.н.), кирилицата се ражда в конкретна етнокултурна и езикова среда – тази на средновековната българска държава. Този културен феномен е неразривно свързан с България в епохата на нейния най-мащабен политически и културен подем, т.нар. Златен век на цар Симеон Велики. Независимо от употребата й в православния славянски свят в продължение на повече от едно хилядолетие, кирилицата е азбука, създадена от български интелектуалци, ученици и последователи на Светите братя Кирил и Методий. Тази историческа истина е призната от най-авторитетните европейски слависти. Обективният подход изисква научните постижения да получат официална санкция – признаването на кирилицата за български принос в европейската и световната цивилизация.
Не друга средновековна държава, а именно България е зряла за зрялото наследство на Кирил и Методий, точно тук християнството е станало официална религия, църквата е провъзгласена за афтокефална, а старобългарският език – за държавен. Пак тук се ражда първата национална литература през Средновековието. Охрид се превръща в една от трите столици на културата, редом с Константинопол и Рим, според хронистите на епохата. Тук настъпва първият Златен век на българската ни литература…
По тази причина е не само неточно, но и невярно, че новата банкнота от 5 евро е просто с надпис на… кирилица. Този надпис с българските букви е именно на азбуката, която европейската цивилизация дължи на България. И на никой друг!
