Текстът от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов е в отговор на статията на г-н Валери Найденов „5 причини да не правим референдум за Турция“, публикувана във в. „24 часа“ на 25 януари 2011 г. Редакцията на вестника отказа да даде право на отговор на ВМРО.
Анализът на г-н Валери Найденов във в. „24 часа“ от вторник, 25 януари 2011 г., има претенцията да обясни защо България не трябва да провежда референдум срещу членството на Турция в Европейския съюз. Вместо това обаче, авторът категорично изяснява защо страната ни няма своя външна политика през последните 20 години и защо няма изгледи скоро да има. Тонът на обясненията внушава само едно – снишаване пред предизвикателствата на нашето време. Почти по живковски, впрочем.
Първо, обяснява се, че искането за референдума било законово недопустимо, защото Европейската комисия не била поискала от нас ратификация. Ако авторът беше прочел въпроса за референдума, щеше да знае, че той гласи „Против ли сте членството на Турция в ЕС“. Не става и дума за ратификация, а за допитване до българските граждани – нещо, което все още законите у нас позволяват. Към управляващите за втори път се отправя подкана да нарушат закона, след като вече отдавна изтекоха всички срокове, в които Народното събрание трябваше да се е произнесло.
Второ, допитването щяло да противопостави българите по етнически и религиозен признак. А законът го забранявал. Не ми стана ясно кое забранява закона – противопоставянето или допитването. Но не ми стана ясно и защо? У нас живеят стотици хиляди турски граждани? Или темата на допитването някой разчита като: „Вън турците от България“?! И това ако не е спекулация със страховете на хората у нас, здраве му кажи. По тази логика ДПС например отдавна трябваше да е забранена.
Трето, Валери Найденов твърди, че ще сме народ от смешници, щом ще провеждаме референдум, пък не сме провели такъв за собственото си членство в ЕС. Но това, че не направихме референдум за собственото си членство в ЕС, не означава, че трябва да се откажем от идеята по принцип. Това, че България през 2006 г. се е управлявала от хора, които не зачитат мнението на българите, не означава, че трябва да забравим завинаги идеята за референдум. Самото заключение на автора, че ще бъдем народ от смешници, ако проведем референдум, ще оставя без коментар.
Четвърто, референдумът най-вероятно щял да бъде загубен според Валери Найденов. То и партиите, като отиват на избори, знаят, че само една ще спечели, но никоя от тях досега не е предложила изборите да се отменят.
Пето, което е свързано с горното: дори и ВМРО да спечели референдума, той щял да е безуспешен, защото нямало да има активност от 60 %. Даже според автора се знае колко щяла да бъде тя – 30%. Тук мога само да добавя, че очевидно авторът разполага с много сериозно социологическо проучване, защото още отсега, преди всякаква агитация, преди всички месеци на предвидената по закон разяснителна кампания по медиите за референдума, знае резултата. Май наистина няма да е лошо да се замислим за отмяна на изборите – Валери Найденов вече знае резултатите.
Шесто, засега Турция нямала изгледи да влезе в ЕС. Няма, няма, пък току затворят някоя преговорна глава. Или отворят нова. И тук се стоварва главният довод – самата Турция не искала вече да влиза в ЕС. Даже се цитира и книга от проф. Дарко Тасевски. Признавам, че за мен беше изненадващо да науча, че македонският национал и играч на „Левски” е станал професор, че и дори книги е прописал. Всъщност, става дума за именития сръбски османист Дарко Танаскович, който обаче в изследването си за неоосманизма никъде не твърди, че Турция се отказала от идеята си за членство в ЕС. Вместо това обяснява, че ислямистите, които са на власт там, просто няма да направят драма, ако им се откаже. Или ако трябва да цитираме точно: „Има и силни вътрешни основания, които налагат на неоосманистите да поддържат последователно евроинтеграционния курс. Съгласуването на законите в различни области с критериите и изискванията на ЕС е едно от главните предизборни обещания на Партията на справедливостта и развитието през 2002 и 2007 г. Във всеки случай ЕС в предстоящия период ще остане един от приоритетите на европейската външна политика, макар и не изключителен“.
Впрочем, Валери Найденов обяснява как Турция искала да бъде лидер в мюсюлманския свят, да доминира на Балканите и т. н. И аз искам България да бъде на три морета, но скоро няма изгледи това да се случи. Турция е страна с три много дълбоки вътрешни разлома – между ислямисти и секуларисти, между сунити и шиити, между турци и малцинствените групи на кюрди, араби, айсори, арменци, хемшинли и лази. Тя не е нито толкова силна, колкото й се иска, нито толкова слаба, колкото на нас ни се иска. Това са реалностите и с тях трябва да се съобразяваме. Никой не е казал, че трябва да се скъсват отношения с Турция или пък да се води антитурска кампания у нас. Но и никой не трябва да обяснява как трябва да подчиняваме външната си политика на центрове извън България. Определения за нашата страна като „малка и глупава държавица“ и „досаден хрантутник“ – които Найденов ползва – не са от полза за тезата на автора. Валери Найденов много правилно отбелязва, че България допусна много грешки – с възродителния процес, с разрешаването на прекомерно турско влияние у нас, с огласяването на досиетата на дипломатите.
Но идеята за референдум е коренно различна. Тя не идва от кабинетите на министри или партийни работници, а е събирала подкрепа по улиците на България в продължение на месеци. Нека дадем поне веднъж право на българския народ да се изкаже по важен за неговото бъдеще въпрос и да спрем да се държим с него като с малко малоумно дете. Неуважението към народа издава само национални комплекси, нищо друго. Крайно време е да спрем да се снишаваме. Крайно време е да спрем да бъдем комплексари.
26 януари 2011
