Красимир Каракачанов, почетен председател на ВМРО, бивш вицепремиер и министър на отбраната, в интервю пред Цоня Събчева за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
– След първия вот на недоверие към кабинета „Денков“ заради провала на правителството в сектор „Енергетика“, дойде и вторият – заради неспособността му да осигури националната сигурност и отбраната на страната. Вносителите са едни и същи – „Възраждане“, БСП, „Има такъв народ“ и независимият народен представител Радостин Василев. Със сигурност може да се прогнозира, че съдбата на втория вот ще бъде като съдбата на първия. Откроиха ли се в дебатите по вота същинските проблеми на националната сигурност и армията ни или за пореден път те бяха вкарани в политически препирни и заметени встрани? Наш гост е Красимир Каракачанов – почетен председател на ВМРО, бивш вицепремиер и министър на отбраната. Добре дошъл в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-н Каракачанов.
– Благодаря Ви.
– Добре, че е вотът и някое и друго конюнктурно събитие, та да заговорим за отбраната. Но първо, преди да коментирате вота, да Ви помоля да обясните: за Вас в какъв политически контекст на страната той се провежда?
– Всъщност вотът беше заявен още преди местните избори, така че според мен целта му беше да обслужи една предизборна кампания на партиите, които са в опозиция. Не че няма основание темата за състоянието на сигурността и отбраната – напротив, има много сериозни основания, защото виждаме, че има изключително сериозни проблеми, породени от международната конюнктура – войната в Украйна, войната в Близкия изток, тероризма, напрежението в Косово, бежанския поток на нелегални имигранти към Европа и към България. Основания има много и в областта на отбраната дотолкова, доколкото виждаме, че правителство е крайно неадекватно по отношение на действията, които предприема за повишаване способностите на Българската армия да изпълнява своите задължения. Като вземем и факта, че в последната година, година и половина намалява числеността на армията, тъй като тези, които постъпват на действаща служба, са по-малко от тези, които напускат, и т.н., и т.н., основания има. За съжаление, вотът беше заявен преди изборите с цел черпене на политически дивиденти. Едва ли това помогна на партиите, които го внасят. За съжаление и дебатът беше доста изкривен и то най-вече заради поведението на правителството. И министърът на отбраната Тагарев, и министър-председателят, и депутатите от управляващото мнозинство едва ли не ни обясняваха, че всичко е отлично, че армията е в отлично състояние, че тя се модернизира, въобще лъжеха, безогледно лъжеха тези хора. Армията не е в доброто състояние. Бойният дух на армията не е в добро състояние. И за това не е виновен нито Путин, нито някаква кремълска пропаганда, както се опитват да ни обясняват, а хаотичните и абсолютно необмислени действия на правителството по отношение на армията. От друга страна, опозицията посочи проблемите, но за съжаление не беше убедителна и конкретна, тъй като явно не бяха си направили труда да се задълбочат в изучаването на реалните проблеми на армията. То като погледне човек, и от партиите от опозицията няма и един, който да има нормална военна грамотност. След това се стигна и до обидни квалификации – въобще, поредният фарс в нашата политика. Той е двустранен. Но това не решава проблемите със състоянието на сигурността и отбраната. Напротив, след този вот аз съм убеден, че проблемите ще продължат, защото правителството няма ясна визия какво трябва да прави, съобразява се с чужда политика и с чужди решения, но не и с решенията, които са необходими за армията. За съжаление, такава е нашата действителност. В края на краищата хората са си ги избрали тези некадърници, които ни управляват, сега ще им сърбаме попарата.
– По Ваше време имаше планове, имаше стратегии за развитието на отбраната. Сега сякаш всичко става на парче, гасят се пожари кампанийно, ако нещо възникне, ако не възникне, се продължава в същия дух. Какво трябва да се направи?
– Аз не позволявах едно или друго посолство да ми казва какво да правя. Това е. А сега външната политика, най-вече в областта на отбраната се определя от едно посолство. Даже съм сигурен, че не е военният аташе на Американското посолство, а някой от неговите заместници командва в министерството. Като гледам поведението и на министъра на отбраната, и на началника на отбраната, честно казано – срам, голям срам. Така че когато изпълняваш чужди поръчки и си слуга на чужда воля, а не решаваш реалните проблеми пред Българската армия, така се получава. Ние направихме и планове, и разчети за модернизация, започнахме проектите за модернизация. Сега всички тези красиви приказки как Българската армия трябва да бъде модерно въоръжена, съвременно въоръжена, те са хубави, ако някой прави нещо реално. Само че само с приказки не става – говориш за модернизация на Българската армия, за придобиване на ново въоръжение и купуваш стари бронирани машини на тройно по-висока цена. Това не е решение на проблема. Това просто е опоскване на бюджета за отбрана и незадоволителни способности, които ще бъдат придобити с тези стари бронирани машини.
– При Вас имаше проект за изработване на подобни машини в българския военен завод „Терем“ и то на половин цена. Какво стана с него?
– При нас проектът мина и през парламента. Цената беше 1 млрд. 220 хил. лева за последния, най-модерен клас машини с най-сериозната бронировка и оборудване. Сега ще купим машини от 90-те години за два пъти по-висока цена, машини, които са свалени от въоръжение в САЩ, и машини, които ги извадиха от фронта в Украйна, защото подаръкът, който направиха американците на украинците, всъщност се оказа неефективен. Защото буквално за има-няма една седмица половината от 100-те машини, които им бяха подарили, същите тези „Страйкър Драгун“, бяха извадени от строя. Всъщност ние плащаме подаръците, които САЩ направиха на Полша и на Украйна. Те им подариха на Полша 100 машини, на Украйна 100 машини – 200. Ние ще купим 196 и ще платим подаръка, който американците направиха със своето старо въоръжение. Това е. Когато си глупав си глупав, когато си слуга и си с манталитет на измекяр, си слуга. Това е положението.
– Който не храни своя армия, ще храни чужда – това е стара войнишка максима.
– Сегашните управляващи не искат своя армия. Те възприемат армиите на НАТО като своя армия, което не е така въобще. Те са съюзни армии, но от съюзна армия до твоя армия има огромна разлика, защото съюзните армии си изпълняват своите задължения по защита на своята национална сигурност и само при глобален конфликт, в който участва НАТО, правят общи разстановки и общи разчети. А когато ти не си изградил собствените си възможности, да разчиташ на чужда армия, това показва, че си един глупав папагал, който нищо не разбира, просто приказва, за да отбие номера и да се хареса на хората.
– Има ли решение тази улица, защото явно, че ние много дълго не можем да вървим по нея?
– Решението е в ръцете на българските граждани. Но когато на избори отиват по 20-30% от имащите право на глас, какво да очакваме? На последните избори видяхте, на първия тур на местните избори гласуваха 34%. Като махнем от тези 34% купения цигански вот, корпоративния вот, ще видите, че може би има-няма 20% от реалните граждани, и то както се казва, феновете, най-твърдият електорат на партиите, излязоха да гласуват. Докато другите 70% граждани си стоят вкъщи и само псуват пред телевизора, нищо няма да се промени. Напротив, ще става все по-зле. Но в края на краищата кой съм аз, че да давам акъл на българския народ какво да прави.
– Защо се забатачи българската политическа система? Защо се забатачихте, г-н Каракачанов?
– Вижте, българската политическа система е забатачена много, много отдавна. От три десетилетия поне е забатачена, да не каже и повече вече станаха от три десетилетия. Най-различни партии, пророци, спасители. То не бяха царе, то не бяха техните бодигардове, то не бяха етнически партии, то не бяха някакви нови модерни проекти – всичко това се извървя с цел да си пълнят гушата и джобовете и много малко реални неща бяха свършени за тези 34 години. Много хора казват „Ама то много неща се свършиха“. Ами, аз разбирам да се сравняваме с някоя държава, която е била на нашия хал – хайде да говорим за Чехия, да вземем една Румъния, която беше и по-зле от нас. Албания няма да я давам за пример. Румъния. Румъния беше по-зле от нас преди 30 години – вижте развитието на Румъния, въпреки всичките кусури на тяхната политическа система и на техните политици. Вижте и нашето развитие. Какво да коментираме? Хората се умориха да слушат лъжливи пророци, винаги да се появява нещо ново, някой нов спасител, който се оказва новият крадец и новият измамник. Това до голяма степен демотивира хората, отчая ги и те се прибраха вкъщи, пият си ракията, псуват пред телевизора и смятат, че протестират, като не отиват да гласуват, което е грешка, защото когато не отидеш да гласуваш, тези 15-20% твърд партиен вот на ГЕРБ, на БСП, на ДПС и на всички други партии, ако щете и на ВМРО, излизат да гласуват, твърдият електорат. И останалите 15-20%, които гласуват, са купеният вот. Ние имаме 10-12% циганско население. Тези хора отиват да гласуват, може би 90% от избирателите цигани отиват да гласуват само и единствено заради пари. Не го знаем ли? Знаем го, всички го знаят, всички го виждат. Само че когато гласуват 30 или там 34% на последните избори, от които 1/3 е купен вот, нали се сещате какъв е резултатът? Същото е и на парламентарни избори. На последните парламентарни избори – говоря за последните избори през април тази година, гласуваха 40% и като махнете 5-те процента от гражданите, които гласуваха протестно с бюлетината „Не подкрепям никой“, реално погледнато остават 35%. И пак по същия начин – 20-25% твърд вот, станалите 15% – купен вот. Това е положението. Така че ще си сърбаме попарата, която сами си дробим. Българинът загуби воля за борба, което е страшно, защото когато загубиш волята за борба, губиш и идентичността, губиш си и държавата накрая и някой друг те команда отвън. Защото това, което се случва в момента, в последната година, година и половина – чужди фактори да определят вътрешната политика на България, такова нещо в такива размери не е имало и в началните години на комунизма, когато тогавашните комунистически управляващи във всяко министерство имаха представители на Съветския съюз. Но и тогава толкова грубо и брутално не се е действало, толкова унизително спрямо българския народ. Явно така ни оценяват нашите партньори – като един народ, който няма собствена воля да си решава проблемите сам, и трябва някой да му казва как да си харчи парите за старо оръжие, как да си дава съществуващото оръжие на чужди държави, да го подарява, как да си затваря енергетиката, как да си унищожава икономиката. Това е положението.
– Дали в действителност чуждите фактори наистина имат чак такава голяма роля, или българската некадърност умело се маскира зад тях?
– Ама тя, българската некадърност… Ние не трябва да говорим за българска некадърност, а…
– Добре, за политическа некадърност.
– За некадърността на сега управляващия политически елит. Вижте, кой наложи на България да си унищожава, разпродава и подарява въоръжението? Наложиха го външни фактори. Кой е виновен? Да, виновни са и нашите глупаци, които изпълняват, но желанието беше отвън. Кой ни накара да си разбием 2/3 от военната промишленост? Пак външни фактори, които се наричат наши „съюзници“. Кой ни накара да си затворим четирите реактора – Първи, Втори, Трети и Четвърти на „Козлодуй“? Натискът на Франция, Гърция и още няколко европейски държави, защото те не печелиха нищо от електроенергията, която произвеждахме ние. Французите построиха своя ядрена централа в Румъния, в Черна вода и за да отворят пазар на електроенергията, която се произвежда в румънската централа, но е финансирана от френски банки, трябваше да затворят нашите реактори. Тогава правителството на Сакскобургготски, Меглена Кунева и всякакви други такива поредни измислени герои затвориха ядрената енергетика. Сега искат от нас да си продадем без пари, на символични цени двата реактора, с които трябваше да развием нашата енергетика и да купим 10 пъти по-скъпи – хайде, 10 не, но пет-шест пъти по-скъпи реактори от техни компании. Кой го иска? Искат го същите тези държави, които се наричат наши „съюзници“. Да, ще кажете: „Не са виновни те, че искат“ и може би ще бъдете права. Виновни са нашите калпазани, които се съгласяват да се продават. Но защо го правят? Ами, правят го, защото се чувстват безалтернативни. Когато хората не отиват да гласуват, купеният и циганският вот избират същите тези негодници, които разпродават и унищожават държавата. И най-големият проблем, който съществува, за който аз говоря вече повече от 11-12 години, не само аз – слава Богу, в последните три-четири години започнаха да говорят по този проблем и президентът, и много други експерти – става дума за демографската криза. България като население е 6,5 милиона, а през 1990 г. бяхме 8,9 милиона. България няма трудова сила, т.е. няма работна ръка, защото работещите, нормалните хора избягаха от България. 2,2 милиона пенсионери, няколкостотин хиляди неработещи цигани и горе-долу има-няма 2 милиона работещи, от които 600 000 държавни чиновници, които не плащат осигуровки. Т.е. 1,5 милиона работещи издържат останалите за пенсии, за социални осигуровки, детски надбавки и т.н. Ако не се вземат мерки, за да се обърне тенденцията, или поне да бъде спряна, задържана и в перспектива обърната, ние изчезваме като нация. Видяхте статистиките отпреди два дни – 4 милиона оставаме след 25-30 години. Само че тук не може да се отчете фактора „Емиграция“, така че след 30 години ние ще сме една държава с има-няма 5 милиона население, от които половината ще бъдат пенсионери, другите ще бъдат деца, които няма как да очакваме, че могат да произвеждат нещо, и неработещи цигани. Това е положението.
– Как може да се обърне тенденцията?
– Ами може, много държави го направиха. Вземете държавата Израел. Преди 30 години беше 6 милиона, сега е 9 милиона. Вземете Полша, вземете Унгария. Орбан провежда политика, с която насърчава грамотната унгарска раждаемост, а не маргиналната раждаемост в гетата. Вземете, ако щете, дори една Русия. Защо да не се учим от нормалния, положителния пример в целия свят? Без да насърчаваш работещите, младите семейства, учещите се семейства, без да стимулираш раждаемостта, ама не само с някакви детски надбавки, които са смешни, но и със социална политика, с предоставяне на безлихвени кредити, със създаване на бонуси при закупуване на семейно жилище и т.н., и т.н., с намаляване на данъчното облагане на млади семейства… Ние първата стъпка я направихме по предложение на ВМРО още 2000 г. – беше въведено семейно подоходно облагане. Това имаше точно такава цел – да стимулира младите и работещи семейства. Но всичко това спря, тъй като за нашите управляващи през последните две години и половина има по-важни неща – да си разорим държавата, за да угодим на европейските бюрократи в Брюксел, да си предадем армията и оръжието на Украйна, защото тя трябвало да победи. А пък България – България кучета я яли. Това е положението.
– Много Ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.
– Благодаря Ви и аз.
