Българската държава най-сетне обърна поглед към сънародниците ни в чужбина. Инициирано бе създаването на орган, който да представлява и защитава интересите на българите, живеещи извън граница, както и да участва във формирането на политиките към тях, провеждани от страна на държавата.
Името на този орган ще бъде Национален съвет на българите в чужбина.
Засега похвалният акт е само идея, дело на вицепрезидента Маргарита Попова. Но фактът, че тя бе обсъдена на работна среща в Народното събрание и събра представители на редица организации на нашите сънародници зад граница, дава надежди, че тя ще бъде осъществена.
Новият орган ще може да контактува с институциите и да инициира законодателни решения. Съветът ще се състои от 90 души, които ще се избират от различните общности по географски признак. Изпълнителният съвет ще бъде в състав от девет души, по френски модел. Предложението за това бе на Стефан Манов, представител на български Обществен съвет във Франция.
На дискусията беше поставен въпросът, че вече повече от десет години има Закон за Българите в чужбина, но той е неработещ. Държавата в лицето на Маргарита Попова обаче обеща, че този закон ще бъде прекроен, а може би и подменен, за да започне да действа.
Дейността на Националния съвет на българите в чужбина трябва да е насочена към приобщаване на сънародниците ни зад граница към българският обществен живот. Те виждат как се правят политики в различни сектори и могат с опита си да допринесат и да ни помогнат да направим и нашите политики по-добри и по-модерни, обясни вицепрезидентът на Р България пред БНР.
Според нея в Националния съвет трябва да има и представители на националните власти, които да са посредник в политиките, но преимуществото трябва да бъде на българските общности в чужбина.
Въпрос на дискусии е те да решат сами, да предложат, да обобщим и да видим кой е най-добрият модел, за да структурираме най-сетне този Национален съвет като представител на българските общности зад граница, добави Попова.
От години насам ВМРО апелира към обединение на българската емиграция и се включва в инициативи, работещи в тази насока. Организацията не веднъж прикани държавата да се заеме с поощряване самоорганизацията на българските общности зад граница.
Инициативата, подета от вицепрезидента на България, обаче трябва да бъде осъществена докрай.
Както е известно, много български общности в чужбина страдат от липсата на държавна политика към тях, което пък позволява правата им да бъдат грубо погазвани, както и да бъдат правени опити за дебългаризирането им.
