Източник: „Дойче веле”
Единият управлява от 1999 година, другият – от 2009. Единият се казва Путин, другият – Борисов. Биографиите на тези двама мъже си приличат изумително. Същото важи за някои техни специфични умения.
И двамата произхождат от обикновени семейства, “скромни” според общоприетото клише в някогашните автобиографии. И двамата избират за начало на своята професионална реализация силовите структури в държавата. Единият започва работа в КГБ. Другият – във Висшата специална школа на МВР в Симеоново. И двамата имат афинитет към бойните изкуства – единият е шампион по джудо, другият притежава 7-ми дан по карате. И двамата обичат да демонстрират уменията си във виртуалното пространство – в Youtube има достатъчно материал, който ласкае суетата на тези мъже. Ще открием как и двамата позират с деца или режат ленти.
Минало незабравимо
По-важното обаче: и двамата показват впечатляващи умения да преподреждат компанията на олигарсите в своите страни и “правилно” да насочват информационните потоци. В резултат на това истинската свобода на медиите и в Русия, и в България е една желана, но неспечелена от журналистите и от гражданското общество битка.
Според чуждестранни наблюдатели (например Макс Хейстингск, Джеф Стайн, Юрген Рот) и двамата имат бандитско минало – минало, което в страни със специфична демокрация (в смисъл недоразвита демокрация) предопределя политическото бъдеще на такъв тип лидери.
След разнообразно трупане на житейски и професионален опит и умело лавиране в различни подземни и надземни управленски пластове и двамата стигнаха до върховната власт в своите страни:
През март 1999 година Владимир Путин стана секретар на Съвета за сигурност на Русия, четири месеца по-късно министър-председател, а от декември същата година зае длъжността президент. Изчерпването на конституционните възможности за трети мандат доведе до известния политически дрибъл между него и Медведев, до повторно заемане на премиерското място и до триумфално връщане в Кремъл, което ще се случи на 7 май тази година.
През юли 2009 година Борисов бе избран за министър-председател. В това си качество той посочи и де факто организира избора на настоящия президент, а през тази седмица пое цялата координация на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който ще контролира дейността на всички спецслужби в държавата. На въпроса на журналистите “Кой ще кадрува в службите?”, Борисов шеговито отговори: “Аз!”.
За него шега – за нас истина
Изненадани нямаше. След натрупания опит да кадрува навсякъде другаде, Борисов предвидливо започна да подрежда най-важните механизми за по-нататъшната си политическа битност – онези, които позволяват ловки политически финтове.
22 години след революцията – каза премиерът – е ясно защо в България няма закон за НРС и НСО. “С пълен консенсус от днес сме си дали много ясен и кратък срок: приемането (на такъв закон) да е април догодина”. А догодина са следващите парламентарни избори.
