Двама българи на по 25 г. се върнаха, за да правят бизнес у нас пише Стела Стоянова в материал за в. „Стандарт“.
Дарин качи уроците в нета, Кристалин готви млади ИТ спецове
Свикнали сме с твърдението, че младите хора днес гласуват не в тъмната стаичка, а на Терминал 2. И не с бюлетина, а с еднопосочен билет за самолета. Затова, когато хора на по 24-25 години, получили образованието си в западни университети, не просто се връщат, а и заявяват, че биха искали да работят в България, това ни хвърля в почуда. Защо не искат да си уредят живота навън? И с какво ги привлича очуканата ни, обрулена и чакаща вечно на опашката държава, та са предпочели да правят бизнес в нея? Кристалин Чавдаров и Дарин Маждаров са двама от младежите, направили подобен избор.
Искам не просто да работя тук. А да направя така, че и по-младите от мен да осъзнаят, че е добре да останат. Или поне да се върнат, след като са заминали да учат другаде, разказва Кристалин. И двамата с приятеля си Дарин са насочили вниманието си към учениците – защото „да хванеш“ студентите според тях вече е късен етап. Трябва да зарибиш младите още от ученическия чин и да им покажеш модела на успех, смятат Кристалин и Дарин.
Кристалин е създател на фирма „Киви дизайн“ и на сдружение „Аз мога тук и сега“. Първата има 7 служители и прави уебпродукти за наши и чужди клиенти. Втората работи с учениците, организирайки състезания и суперлятна академия, в която да им покаже работата на ИТ специалиста в реална фирмена обстановка.
Гласът на Дарин пък е познат на учениците от най-популярния сред тях сайт „Уча. се“ където има качени над 1300 видеоурока. 25-годишният младеж вече има 12 служители, заели се с нелеката задача да направят съдържанието на учебника достъпно и разбираемо с помощта на видео.
Кристалин завършва комуникационен и мултимедиен дизайн в университета Аахен. Връща се у нас през 2009 година, след като с няколко немски приятели решават да създадат обща компания, който да обслужва немски и холандски проекти. Две години по-късно инициативата се разпада и Кристалин основава новата си компания „Киви дизайн“. „Частично е митология, че сме евтина работна ръка, след като Индия тръгна да завзема този пазар“, разказва Кристалин. „Освен че работната ни ръка не е евтина, не е и чак толкова кадърна, за колкото се представя“, добавя той. „Затова са и моите инициативи с „Аз мога тук и сега“ – отрано да хванем децата и да им помогнем да стигнат добро ниво. В България има огромно търсене на ИТ кадри, но няма подготвени, а при това мнозина са с високи претенции“, разказва младежът. Според него ценното на следването навън до голяма степен са контактите, които създаваш. „Имам бивши състуденти, които сега правят фирми и търсят начин да олекотят финансовата страна, като аутсорсват дейност. И в този момент се сещат, че имат един състудент от България, която за тях е нещо като третия свят“, смее се той. С „Аз мога тук и сега“ пък успява да види как се развиват бъдещите ИТ кадри. „Учениците, които участват в нашите състезания, след това работят заедно по различни проекти. Сега част от тях ще карат стаж, при това платен, в партньорски фирми“, разказва Кристалин. Според него е много важно наградите да са такива, че да стимулират младежите да се развиват. Дарин пък създава „Уча. се“, още докато самият той учи. Завършил е частния „Якобсон университет“ в Германия, където таксите са 20 000 евро на година. „Дават стипендии, но не покриваха цялата такса. Аз лично завърших със заем. На 20 и няколко години започнах живота си с минус 18 000 евро разказва Дарин. Кредитът обаче вече е в миналото – просто защото според Дарин в България „има толкова въпроси за решаване, че с каквото и да се захванеш все ще изкараш някакви пари“. След университета отива да прави докторантура в Белгия – в най-стария университет, който се намира в Топ 50 за Европа. По същото време обаче намира и инвеститори за сайта си. „Тъй като белгийците първата година влагат пари в теб като бъдещ учен, очаквах доста сериозно да ме насолят, че се отказвам от обучението си“, спомня си Дарин. Вместо това обаче, когато отишъл да разкаже историята си, професорите му казали „Добре ли си? Изчезвай оттук, такава възможност се дава веднъж в живота“.
Започнал да прави „Уча. се“, след като в Германия участвал в подобен сайт за видеоуроци, макар и доста по-различен от неговия. Там завеждал секция „Физика“. Скоро се отказал, но по същото време сестра му, тогава в 11 клас, започнала да се обажда с молби да й обясни едно или друго нещо от учебника. Дарин и записал няколко видеоурока като на шега. Тя ги показала на съученици и учители, харесали ги и той решил да ги качи в нета. „Докато карах докторантура, първо ставах рано сутрин – в 6 часа, за да записвам уроци. После бях 9 часа в университета и вечерта продължавах със записите“, спомня си Дарин. Оказва се, че си е струвало – скоро намира финансиране и още няколко души със своята нагласа. „Сега сме 12 гласа и се справяме идеално. А това изобщо не е лесно. На мнозина не им се получава, трябват им 1-2 месеца обучение“, споделя той. Видеоуроците са точно по изискванията на МОНМ, само че вместо сухи формули и факти децата виждат истории. „Трябва да им разкажеш история, за да ги хванеш смята той. Линейните уравнения например са обяснени под формата на разказ за баскетболен мач между „Левски“ и ЦСКА. Децата гледат, изчисляват кой колко коша е вкарал и неочаквано и за себе си научават как да решават задачите. „Засега сайтът е много малка част от това, което сме предвидили“, разказва Дарин. „Уча. се“ ще стане платформа, в която не само ще гледаш уроци, а и ще правиш упражнения, ще получаваш препоръки къде са силните и слабите ти места, какво още да изгледаш. „Нямаме единствено уроци по литература, защото смятам, че по този предмет човек трябва да мисли сам“, смята Дарин. Има обаче идея да направи нещо като две-триминутни трейлъри, разказващи по интригуващ начин съдържанието на произведенията – колкото ученикът да реши да ги прочете сам.
Логично е човек да ги попита дали вече не смятат за грешка завръщането си. „Твърдо не“, казва Кристалин. „Ако реша да живея в чужбина, то ще е само защото съм се провалил тук“, отсича пък Дарин. Напук на оплакванията на бизнеса, че у нас няма среда за развитие и двамата смятат, че у нас се пробива най-лесно. „Може в други сектори да не е така, но в нашия, ако не успееш тук, или те мързи, или просто не можеш“, смятат момчетата. „Дядо ми с право казва „Камъкът си тежи на мястото“, смята Кристалин. „А ако някой твърди, че бюрокрацията тук е голяма, значи не е живял в Германия. Вярно – там машината е смазана, нещата се случват, но се искат 1000 документа“, твърди младежът. Дарин пък разказва история за приятел от Хърватска, който решил да отвори фирма у нас. Естествено, първо попитал за данъците. „Казваме му – 10 на сто, а той повтаря „Ама аз питах за данъците“. Не можеше да повярва, че са такива – в Хърватска му вземат 50 на сто от всичко. Като разбра, заяви, че ще премести тук всичките си фирми“, разказва Дарин. „Много важно според мен е кого търсиш за съвет, когато започваш да правиш нещо“, разказва той. „В началото мнозина се смееха на идеята ми да печеля от такъв сайт“, припомня си младежът. Днес същите хора го поздравявали за смелостта да прави бизнес в кризата.
