Коментар на Николай Плещов, председател на Младежката организация на ВМРО в Елин Пелин
Не може да не ви е направило впечатление, че отмина “празникът’’ Хелоуин. Не че трябва или има нужда да буди интерес, но просто отвсякъде ни натрапват за това събитие. По радиото вървят реклами за най – зрелищното парти в нощта на вещици и вампири, по улицата отвсякъде ти тикат в ръцете флаери с предложения как да прекараш вечерта, а сергиите са претрупани с всякакви странни артикули, необходими за пълното обезличаване на човек.
Този неприличен пейзаж за нашите географски ширини, обаче има и духовно измерение. Този празник е във владението на една чужда, съвсем различна културна и религиозна традиция от родната. Нека в САЩ и Великобритания си го празнуват, но защо тази мания навлиза и в България? Със сигурност има много силен пазарен интерес, всичките костюми, подаръци и празнични вечери пълнят джобовете на търговците. Но има и една друга причина – в доста училища натрапват този ден, организират празненства… Tова е много тревожно и жалко.
В социалната мрежа е пълно със снимки на ученици, облечени като странни митологични същества на фона на избледнелите портрети на български революционери в свещената класна стая на българското училище. За жалост, някои учители насърчават този процес, вместо да възпират тази скъпа глупост, неосъзнавайки, че родителите дават пари на децата си да ходят на училище, не за да се върнат от там наподобяващи на нещо средно между Батман и Баба Яга.
Много е лесно на тези години да се уподобяваш на идиот и да се проснеш като мъртъв между чиновете в класната, трудно е да подражаваш на тези, които се честват само ден след чуждопоклонническия Хелоуин, Ден на народните будители. Нищо не трябва да ни учудва, след като около нашите училища сноват всякакви чужди странни организации и фондации. България не влага достатъчно в един стълб на обществото, какъвто е образованието, как да очакваме по-добро бъдеще, като вместо образовани, учениците ни излизат маскирани.
Ако обърнем внимание на максимата, че войните се печелят в класните стаи, то значи ние отдавна сме под окупация. Много е повърхностно и простовато, когато се честват такива празници, без да се знае смисълът им. Нищо чудно да празнуваме и 4 юли, и Деня на Благодарността, само защото е модерно. Това натрапничаво западно влияние няма място в българското училище, поне него да опазим, нека то да остане място, съхраняващо националните ни ценности. Нека там се учи за подвига на Левски и Ботев, да се изучават творбите на Вазов, а не модерните философи, както някои учители желаят.
Защо някои учители посегнаха на училището, вместо да празнуват ден по-късно празника на будителите, каквито и самите те трябва да са. Сега точно имаме най-голяма нужда от будители, сега ни трябва Паисий да ни каже да не се срамим, че сме българи, или поне, че не сме по-зле и от американците.
Жалка картинка е, че кръчмите са пълни с пияни вещици, които танцуват кючеци по масите, жалко е, че учителката се е снимала редом до своите подопечни маскирани като вампири, които смучат от българската просвета. На този фон е много трудно да се говори за народни будители и за стожерите на българщината. Имат ли те сила да ни вразумят, след като на нас не ни остана капчица национална гордост?
Някои от модерно празнуващите не знаят какво се чества в деня, който те са си определили като ден за изтрезняване след веселбата с тиквени фенери. Други казват „ми като им се празнува – да си празнуват”. Някои народи имат не много приятни ритуали, но давайте да ги вкараме всичките в употреба и всеки ден да си празнуваме, пък родните дати, достойни за честване, нека почакат.
Защо успяваме винаги да вземем най-пошлото и да го ползваме за лична употреба, защо искаме неистово да сме европейци, а забравяме, че преди това сме българи?
На този фон не трябва да ни учудва, че искат да вкарат в училище помагало, което насърчава хомосексуализма, в някои европейски страни това е съвсем в реда на нещата, защо ние да изоставаме? В скандинавските страни имат традиционно извратено отношение към малките деца, но това значи ли, че и ние трябва да възприемаме тази упадъчна култура?
Докато нещата се премълчават, нищо добро не ни очаква, има проблеми в образованието и обществото, които подлежат на незабавно решение. Трябва училището да възпитава и да изгражда личности, които изповядват националните ни ценности. Трябват ни будители, иначе ще заспим вечно и завинаги, стопяваме се като нация, но българските ценности и традиции може и да изпреварят демографския проблем.
Ясно е, че от измисления ни чалга-елит и лъжливите управници просветление няма да дойде, но нека поне българските родолюбци да не униваме, длъжни сме пред България. Другият път със стабилно количество препарати и салфетки да изчистим от лицето на гримираните ни съграждани срама, който всички заедно носим.
За да има България, тук трябва да живеят българи и освен това, да познават корените си, историята си, ценностите, защото на американците им отива да ходят като вещери. Преди те да отидат по земите си може и това да са били тамошните обитатели. Нас ни интересува само родният край, националните приоритети са на първо място. Няма нужда от маска и грим – ние сме българи, просто трябва по-бързо да го осъзнаем и да работим за добруването на отечеството ни.
Честит празник на народните будители!
