Човекът бил в Сиера Леоне преди време. После се разболял тежко. Потърсил помощ. Сработил планът за такива ситуации. Пробите отхвърлили съмненията.
Това се случи.
А можеше да се случи следното. Човекът влязъл незнайно къде през границата. После бродил из София. Наместил се в хостел край Женския пазар. После в център за имигранти. После имал треска и състоянието му се влошило. И после…
Министър Москов призовава хората, които са ходили по такива места като Сиера Леоне да потърсят консултация с лекар. Ще има и такава информационна кампания по летищата и другите входни точки на страната.
Само че в страната има и много други входни точки. Даже няма входни точки, а има цели входни граници. През които необезпокоявано навлизат имигранти с презумпцията „бежанци“. Самите санитарни власти у нас признават, че не могат да осъществят ефективен контрол.
България продължава да е разграден двор. И когато Патриотичният фронт настоява за завършване на оградата по границата с Турция, насреща излезе турският посланик да противоречи. Нямало нужда от тази ограда. Светът събарял стените и т.н.
И това го казва посланикът на държава, в която се гледа с все по-лошо око на това жените да се смеят на публични места. И която смаза с кръв протеста на младежи, които се вдигнаха в защита на един парк. Но това е друга тема.
А темата сега е може ли България да осигури здравето и живота на своя народ, след като безконтролно допуска навлизане на хора от африканските страни.
За кой ли път става актуална темата с контрола по границите ни. Тема, която и европейският депутат Ангел Джамбазки засяга постоянно. Само преди година тезите на ВМРО за реално затваряне на „зелената“ граница бяха осъждани. Сега се доказва, че те не просто имат смисъл, а се оказват и спасителни.
България трябва час по-скоро да завърши оградата с Турция, да пристъпи към мащабна проверка на статута на пребиваващите у нас нелегални имигранти, да екстрадира, да извади центровете за имигранти от гъсто населените райони. И да прави ясна разлика между хора, които се спасяват от военен конфликт и хора, които просто се опитват да навлязат нелегално на територията на Европейски съюз.
Заплахата от ебола е само една от причините това да се случи.
Само преди година, по това време младата студентка Виктория беше намушкана на работното си място от човек, чиято самоличност едва се установи. Твърдеше се, че е от Алжир, но дори не запомнихме как се казва. Беше само преди година.
Последваха инциденти на много места в страната. Явно прекалено бързо забравяме. А днешният проблем с опасността от ебола е само едно от доказателствата, че който забравя поуките от своите грешки, е осъден пак да греши. Този път се размина. А утре?
