Една псевдоинтелектуална доктрина пробива път – род и родина не са ценност, трябва да се доказват, символите им следва да бъдат стъпкани. Тя осмива Пулев, Крисия и всеки български успех. Но доказва единствено собственото си невежество, пише Диян Божидаров в рубриката „Наблюдател“ на в. „Сега“.
Тези дни трябва да се крия. Аз, който горещо подкрепях Кубрат Пулев срещу Кличко, и много ме е яд, че загуби, аз, който се просълзих от чаровницата Крисия, не мога да страдам и се радвам. На мига някой ще ме посрещне и обвини, че съм прост, неук, неинтелигентен, патрЕот и апологет на Kleta maika Balgariq.
За хората, които работят 8 и повече часа на ден, които с труд и пот си изкарват хляба, моята драма е неразбираема. Те рядко влизат в социалните мрежи, още по-рядко четат статуси, оползотворявайки малкото си свободно време в нещо по-полезно (семейство, природа, четене, ама на книги!). Затова трябва да поясня: има една интелигентска група български граждани, модерничеща, „извисяваща се“, която не спи и гледа при първа възможност да заклейми всичко българско и родно. Ха някой се е опитал нещо хубаво да каже и помисли за родината и българите, на мига е стъпкван, поругаван, втълпява му се, че самият акт да се пръкне подобна мисъл е глупав, маловажен, има къде-къде по-висши ценности и идеи. Светът е избор, за тях Пулев е предимно чалгаджия, а не предимно български спортист;
Крисия не участва в Евровизия, а в Асамблея „Знаме на мира“
(в момента иронизират песента й – ако не вярвате, влезте във „Фейсбук“); „Лудогорец“ е селски отбор на олигарх с късмет, а не силен български; присъствието на българския патриарх в парламента при клетвата на правителството е удар срещу светската държава, не символ на обединение и духовност (президентът на САЩ, най-светската от всички светски държави, се кълне върху библия; Обама специално се закле върху две; на американските банкноти пише In God we trust – но какво значение има всичко това); Вазов не е богатство, а архаизъм, поради което трябва да се ограничи или махне от учебниците (в Англия никой не е посегнал на далеч по-архаичния Шекспир). Всички, които бурно се радваме на успехи на български спортисти, певци, артисти, православни сме и смятаме Вазов за гордост и богатство, следва да мълчим, защото, видите ли, сме част от невежото патриотарство, известно като Kleta maika Balgariq. Тази интелигентска „доктрина“ воюва мощно в социалните мрежи, от време на време превзема публични сбирки и форуми. Следва да се признае – събира последователи, защото се смята за модерна.
Няма нужда да анализирам защо „доктрината“ лесно събира следовници. Достатъчно е да си припомним „Криворазбраната цивилизация“, за да проумеем защо все повече децата ни слагат тикви върху главите си, а дори не знаят за кукерите, защо ходят да просят бонбони по домовете, а не знаят как се правят сурвакници. Едното е модерно, другото не е. Едното е „вървежно“, „хай“, „гот“, другото е „кофти“, „западнало“, „ретроградно“. Личностните дефицити на това схващане за модерното са ясни, по-интересна е теоретичната му обвивка. „Доктрината“. Тя казва, че да обичаш, харесваш, поддържаш родина и сънародници, техните символи, е
лошо, вредно, опасно, маловажно,
в най-добрия случай ги кара да доказват съществуването си като добродетел. И понеже всичко на тоя свят може да се докаже и обори (съобразно гледната точка), те я избрала да громи родина и родственици или ги кара да се надпреварват с „по-висши добродетели“ – ние не бива да подкрепяме Григор Димитров, просто защото е българин, Григор трябва да се докаже, че е най-добър и играе най-красиво; не бива да се радваме на паметник на цар Самуил, трябва да докажем, този символ би имал друга стойност (научна, интегративна, че е български – не е повод); следва да заклеймим Пулев, който извика „България над всичко“, защото е лошо, грозно и упадъчно, но не и Кличко, който посвети победата си на Украйна (чуждото, разбира се, е за предпочитане, то не бива да се доказва).
Много се извинявам, обаче аз подкрепям Григор не защото е най-добър, а точно защото е българин. Харесвам и популяризирам българските символи, не след като ги съизмервам с някакви други ценности и идеали, а точно защото са български. И ще кажа защо – защото обичта към родината, рода (българин съм, каквото да се прави) е ключ към щастието. Нещо повече – няма нито една хуманна доктрина, идеал, обществен проект или теза, която да кара патриотизма да се доказва и догонва други ценности. Той е наравно с всички съвременни добродетели – човеколюбие, знание, свобода. А сега ще кажа и още нещо, което хилядите отрицатели на патриотизма не знаят – той не противоречи на либералната идея. Напротив – негова основна ценност е. Живеем в епоха, пропита от либерализъм, свободата е щампа на всичко край нас и някои техни „вносители“ у нас пропагандират, че те задължително трябва да бъдат за сметка на род и родина. Колкото повече от първото, толкова по-малко от второто, казват те. Нищо подобно, лъжат. Либерализмът е патриотизъм, патриотизмът е модерен.
Най-напред да почнем от това що е родолюбие. Това е буквално – да обичаш рода, ближния. Индивидът е егоист, той се стреми към щастие. Но
няма индивидуално щастие без групово,
няма успех и богатство без добруването на околните. Епикур, предтеч на индивидуализма, философ на атома и егоизма, извежда като цел „щастието на всички членове на общността“ (Цветан Тодоров). А какъв е Лок, бащата на либерализма, който отхвърля божествената власт и иска властта да получи одобрението на народа си. Родомразец ли е, питам?
А какъв е Адам Смит, „либералният Карл Маркс“, първи най-виден теоретик на натрупването? Изхождайки от личния интерес, производителността, „срещата“ и с цената и невидимата ръка, той не унижава околните. Не ги кара да омаловажават произход, среда, да се отказват от тях. Фундаменталният му труд се казва „Богатството на народите“, а не „Народите са пречка пред богатството“.
А какво ни казват Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Торо, най-искрените и ведри американски либерали на XIX век? Торо, отшелник, високомерен в контактите си, във всеки един ред е посветен на ближния, на сънародниците, на „моите приятели от Нова Англия“. Той пише прочутото есе „Гражданско неподчинение“, омерзен от терора на правителството над народа си. Емерсън, изцяло съсредоточен върху универсалните добродетели на човека и хармонията му с природата, включва родолюбието като висша ценност – „Всеки досег до земята, независимо дали я ореш, копаеш или ловуваш по нея, развива чувство за патриотизъм“ (из „Младият американец“ – жизнено есе, написано в трудни за САЩ години; представяте ли си да го бе кръстил „Клета, майко Америко“). Дори Айн Ранд,
„най-егоистичната от всички егоисти“,
не разглежда егото само за себе си, а като функция на общо добруване („интелектуалец и производител – братя близнаци“). Никога и никъде либералните умове не са предлагали отродяване. Те са се борили за свобода, права, плурализъм, понякога хармония, друг път скоростен прогрес, атакували са вината, греха, но нито веднъж не са принизявали род, родина, общност.
Тогава откъде е тая идея в България, че либерализмът не е патриотичен? Откъде това родомразене, отде тази „повеля“, че род, ближен следва да се доказват като ценност? От никъде, няма ги в либерализма. На битово ниво тази „модерност“ прониква чрез позата, суетата. При „доктрината“ – от слугуване на чужд интерес и откровено незнание (Kleta maika Balgariq си има невежи братя). Затова най-сетне да се каже, че свободата, падането на границите, движението на хора, стоки, знание, конкуренцията, демокрацията, масовостта в производството и потребяването на блага, т.е. всички компоненти на съвременния либерализъм, не противоречат на родолюбието. Не го изключват, не го игнорират, напротив – изискват го.
Не само това, ами и най-големите икони на либерализма, най-успелите хора в съвременния свободен свят са родолюбци. Пребройте колко пъти Мартин Лутър Кинг споменава думичката „нация“ в „Имам една мечта“. Кажете ми благотворителите Гейтс и Бъфет не са ли патриоти. Прочетете Мирослав Пенков, Георги Господинов, Захари Карабашлиев и ще видите една огромна симпатия към род и корен. Заможни и успели хора откриват училища, детски градини, спонсорират театри, спорт, университетско образование, правят го у нас, макар да могат и в чужбина, не търсят финансова печалба.
Те какви са? Антипатриоти?
Не, патриоти са – един е такъв с чувство, друг е такъв по силата на осъзнатата полза. И в двата случая са родолюбци.
Затова, българи, радвайте се, когато имате повод. Шуменска дванадесетокласничка нарисува Крисия, Хасан и Ибрахим и само озарени хора могат да усетят красотата на този портрет. Радвайте се, не се крийте. Патриотизмът е ценност, която не се нуждае от доказване. Интелектуалецът, който я проповядва като демоде, изопачава либералната идея, чете и слуша политикани. Утре ще им забравим името, а „интелектуалецът“ ще запомним само ако се роди нов Добри Войников, нов Алеко. Всички по-горни имена обаче ще се помнят.
