Джок Полфрийман се оказа номиниран в класацията на БХК
автор Александър Попов, Днес.бг
Докато страната се тресе от полицейски протести, така между другото се опитват да ни пробват с винетки от 145 лева, една неправителствена организация – Българският хелзинкски комитет ни се подиграва най-нагло.
Всяка година те връчват наградата „Човек на годината“. По тяхното описание тя е морална, няма финансово изражение и има за цел да даде символично признание. Носителят на голямата награда получава статуетка и грамота, а останалите наградени – плакет и грамота.
Ние търсим смелите, сърцатите, онези с правозащитна доблест – за да ги отличим и поощрим. Търсим постъпки – прецедент в правозащитната сфера, фактор за обществено развитие, новаторски и градивни. Търсим ги, защото знаем, че често остават нечути и недооценени, пишат от комитета.
Влизаш да видиш тези заслужили хора и изведнъж едно име ти боде очите – Джок Полфрийман.
Да припомним чисто статистически: В нощта на 28 декември 2007 г. студентът Андрей Монов умира в София след наръгване с нож. За убийството е осъден австралиецът Джок Полфрийман, който излежава присъдата в България.
Излязоха различни версии за случая – Фрийман искал да помогне на нападнат ром, бил атакуван от приятелите на Андрей на расова основа. И той и компанията на загиналия 20-годишен младеж са употребили алкохол.
Фрийман се е разхождал с 30-сантиметров нож – явно с намерението да защитава засегнати от расовата дискриминация. Доводите на защитата му, че се е изправил едва ли не пред банда неонацисти не издържа в залата. Адвокатите на Джок настояваха, че има много пропуски в разследването, изчезнали видеозаписи, промяна на свидетелски показания.
Така и не се разбра къде е истината, която раздели и нас, които не сме били свидетели. Едната страна твърдеше, че е имало нападение над „мирни студенти“, другата „играеше“ на тънката нишка за расизъм и футболно хулиганство. Нападнатите роми така и не бяха открити, а специалисти заявиха, че ударът с нож не е бил възможен при самоотбрана. Каквото и да се е случило нищо не оправдава отнемането на живот.
Независимо от версиите, фаталната и трагична случка завършва с присъда. В очите на българската съдебна система, с всичките ѝ кусури и недостатъци, Полфрийман е убиец. А осем години по-късно той е номиниран за „Човек на годината“!
Защо, по дяволите, това се случва? Нямам никакво намерение да навлизам в тематиката за БХК, кой го финансира, защитил ли е някога български гражданин и т.н. Но никак не искам да ни пробутва убиец като пример за каквото и да било. Убиец, който до този момент не се е разкаял за деянието си. Убиец, чиято основна цел е да бъде екстрадиран в страната си да доизлежи там присъдата си. Може би с надеждата, че вече имаме подобни примери, и в родината му ще бъде освободен. Това са правни въпроси между две държави, да ги изясняват юристите.
Какво обаче той търси в тази класация?
В ролята си на председател на Българско затворническо сдружение за реабилитация (БЗСР), Джок Полфрийман защитава пряко правата на осъдените на лишаване от свобода в България. Работата му, изразяваща се в усилени и последователни опити за въвеждане на реформа в съдебната система на България, води до цялостно подобряване на ситуацията със зачитането на правата и свободите на българските граждани, пише в мотивите за номинацията.
Който иска може да влезе в сайта на БХК и с умиление да прочете за цялата дейност на австралиеца, за борбата му срещу нарушенията на правата на затворниците, сигналите до неправителствените организации и т.н.
От номинацията разбираме, че той се е „превърнал в модел за подражание за други затворници, като ги учи как успешно да се борят за правата си“.
„Джок, както и другите излежаващи присъди участници в БЗСР, са били подложени на репресии и незаконни наказания от затворническите власти. Въпреки тези и много други ограничения относно дейността на БЗСР, Джок продължава да гради солидарност и сила сред осъдените и да защитава човешките им права“, завършват дитирамбите за Полфрийман.
И тук вече явно трябва да изпаднем в някакъв възторг. Нито дума защо е зад решетките, но се натъртва как е подложен на репресии и се бори за права. А дали от БХК ще се срещнат с родителите на Андрей очи в очи и да им обясни какво прави това име сред номинациите за гръмката класация като „Човек на годината“?
Полфрийман и до днес твърди, че не знае дали той е извършил убийството, хули България и обвинява властите в безхаберие. Дори взе отношение по окупацията на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и подкрепяше „Ранобудните студенти“. Шефът на БХК Красимир Кънев пък го похвали и определи за „радетел на толерантността“.
Българите често сме обвинявани, че сме нетолерантни и расисти, но май проблемът ни е друг – прекалено сме либерални или по-скоро незаинтересовани.
Затова ви призовавам да гласувате в анкетата на БХК, която е до 30 ноември. Да изберем Джок Полфрийман за „Човек на годината“. Няма значение, че ще гласуваме за убиец, той се бори за спазването на човешките права.
Да връчим плакета на Джок, да си го пратим Австралия, и спокойно след това да загасим лампите!
