Текст от личната страница на председателя на групата общински съветници „Патриоти за София“ и на столичната организация на ВМРО Карлос Контрера
Днешната първа точка от заседанието на СОС (14.01.2015г.) беше пределно интересна – за предоставяне на концесия за управление и поддържане на система за отдаване под наем на велосипеди и рекламни елементи, разположени върху части от улици, булеварди и площади на град София, представляващи имоти – публична общинска собственост. В кратце – Столична община предлага на концесионер да изгради велогардероби, които да оборудва с велосипеди, които пък да отдава под наем. И тъй като за всеки е ясно, че това не е дейност, която да се самоиздържа, дават на концесионера и възможността да постави реклама на велогардеробите. И така 150 позиции за реклама в центъра на града.
Мнозина колеги съзряха зад тази концесия преразпределение на рекламните площи. Други видяха прикритие за рекламна дейност зад красива фасада. Трети изтъкнаха редица технически детайли – юридически, икономически, финансови аргументи. Като цяло разговорът по тази първа точка в Столичния общински съвет днес беше безсмислен и безсъдържателен. Дългото почти час и половина говорене и прескачане от детайл на детайл не е най-умният и най-конструктивният начин, особено по такъв важен въпрос.
Самата идея за осигуряване на велосипеди под наем не е лоша, има я в редица градове по света, очевидно е, че и в София би имало интерес към тази услуга, без значение дали на някой му харесва, а на друг – не. Със сигурност една подобна услуга трудно би се самоиздържала (само от приходите от наем на велосипеди). Очевидно е, че на този етап Столична община със собствени сили и средства едва ли би могла да предоставя подобна услуга. А и има много по-тежки въпроси за решаване, както се казва – други са днешните приоритети.
В зала не се чу разговор по цялостната философия на предложението. То, между другото, нямаше и как да има такъв разговор, защото настана повсеместна битка кой да се изкаже и да изпъкне с едни гърди напред. Въобще днес по тази точка говореното със сигурност превишаваше мисленето. Или може би това беше целта – да се удавят, да се принизят дебатите до замеряне с откъслечни фрази и произволни цифри и предложения.
Така например в зала заваляха предложения да се измени този или онзи текст от доклада, съответно от проекта за решение, преди да бъде гласуван. След което същите тези хора възроптаваха, че не са получили икономически анализ, финансова обосновка или са ги получили късно. Взаимно противоречие – от една страна твърдиш, че всичко трябва да се предложи и коментира в комисиите, а преди това предлагаш текст, който не е гледан и коментиран в същите тези комисии. Предложенията можеше да се депозират писмено дори преди заседанието, но не би. Пуста медийна среда, трябва да се захранва с крамоли и скандали.
Да оставим настрана това дали му беше сега времето на този доклад, дали трябваше да се форсират нещата. Може пък да е за добро – кой знае. Проблемното е, че подобно на Народното събрание подобни важни теми се обезсмислят в един непрестанен хор от ломотене – от изказвания, които дълбаят в детайла, а не коментират цялата картина. С други думи дребнавост до крайна степен.
Понеже като група „Патриоти за София – ВМРО и АТАКА“ имаме своите силни съмнения щом стане дума за концесии, понеже по време на обсъждането в комисиите изказахме своите притеснения, подплатени с аргументи, се въздържахме по тази точка. Има и нещо смислено, при това не малко в самата идея, но начинът, който се залага за същината на концесията, е погрешен според нас. Въздържахме се и от включване в общия хор на дебатите, не защото няма къде и как да се включим, а защото от първите пет минути стана ясно, че няма особена смисленост в този дебата. Явно някои колеги се подадоха все още на усещанията от предизборната кампания – на мантри и лозунги, на критика на парче, на дребно. Други пък искрено искаха да предложат нещо, но по погрешен начин. Все тая. Мина и замина.
На подкрепилите доклада да им е честито – тяхна е отговорността за това, което ще се случи или няма да се случи, отговорността и за хубавото, и за лошото. На нас остава отговорността да проследим ще бъде ли спазен обществения интерес.
Нова концесия – нов късмет, както казват някои.
