В обширна статия на здравна тематика в. „Шоу“ публикува в последния си брой материал на народния представител от Патриотичния фронт и лидер на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова. Ето какво споделя тя за изданието:
„Dacarbazine” се използва и в химиотерапията
На 27.05.2016 г. бе оповестена следната тревожна информация: че според последните статистики България е на първо място в Европейския съюз по смъртност от злокачествени заболявания. Средно за една година в България се регистрират над 3000 смъртни случая от рак на белия дроб. Огромен е броят на жените с рак на гърдата.
На 17.06.2016 г. с уведомление по чл. 54, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) притежателят на разрешение за употреба „ТЕВА Фармасютикълс България” ЕООД информира Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) към министъра на здравеопазването за намерението си от 01.11.2016 г. да преустанови продажбата на лекарствения продукт „Dacarbazinе Teva powder for solution for injection 200 mg” с международно непатентно наименование „INN – Dacarbazine”. Съгласно чл. 264, ал. 4 от ЗЛПХМ притежателят на разрешението за употреба на лекарството е
спазил сроковете
за уведомлението – не по-късно от три месеца преди датата на преустановяването на продажбата му. Проблемът е, че според експертите от ИАЛ онкомедикаментът „Dacarbazine” няма аналог с разрешение за употреба у нас. Онколекарството се използва за лечение на малигнен меланом, Хочкинов лимфом и саркоми на меките тъкани. Какво ще правят болните с тези диагнози след 1 ноември тази година?!? Лекарството се прилага както самостоятелно, така и в комбинирани химиотерапевтични схеми.
С днешна дата няма осигурен алтернативен вариант за лечение у нас с медикамент от същата анатомо-терапевтично-химична група. Хиляди пациенти остават без алтернатива за лечение. Снабдяването с лекарства от съседни държави българите практикуват не от вчера, но това не решава въпроса докога ще има недомислия, свързани с лекарствената политика у нас?!? Особено когато става въпрос за лечението на хора със социално значими заболявания, към които спадат онкологичните. Особено чувствителна е напоследък и темата
за продажбата на фалшиви лекарствени продукти.
Недостатъчната информация, свързана с проблема, затруднява реалната възможност за неговото преодоляване. Съгласно действащия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина понятието „Фалшив лекарствен продукт“ е лекарствен продукт с посочени върху продукта, върху първичната или друга опаковка, или в листовката, неверни данни за неговите идентичност. Например подвеждащо твърдение относно името, състава, количеството на активното вещество в дозова единица, произход, производител, държавата, в която е произведен, притежател на разрешението за употреба и др.
Фалшивият лекарствен продукт може да съдържа правилните съставки или други съставки, да не съдържа активно вещество, да съдържа активно вещество в различно от правилното количество, или да е с фалшифицирана опаковка. Законно разрешените за употреба лекарствени продукти с отклонения в качеството или такива с несъответствия с изискванията на добрата производствена практика и/или добрата дистрибуторска практика следва да се разграничават от фалшивите лекарствени продукти.
Милиони хора по света са потърпевши от фалшиви лекарствени продукти – това не е проблем само на нашата държава. Според статистически данни в световен мащаб всяко пето лекарство, закупено от пациент, е „фалшиво“, а резултати от проведено у нас статистическо проучване показват, че една значителна част от потребителите в България нямат никаква идея
как да различат оригиналния и фалшивия лекарствен продукт.
Този факт сигнализира за изключително ниско ниво на информираност и обща грамотност по повод възможните фалшиви продукти. Също така е обезпокоителен фактът, че повечето пациенти не са наясно как се проверяват за легитимност онлайн аптеките при съмнение, че там би могло да има фалшиви лекарствени средства и при условие, че от доста време ИАЛ са въвели обозначителни знаци за всяка една аптека. С това се целеше нейната законност, както и за доброто качество на продуктите вътре.
Въпреки множеството сигнали и общественото мнение в България все още няма целенасочена политика за превенция на употребата на фалшиви лекарства. Не се обсъждат елементарни неща, като регистър на продуктите с описания на таблетките и опаковките, което би позволило един информиран избор за потребителите. Вредата от „фалшивите продукти“ е сериозна и не бива да се подценява, най-малкото защото те не само не спомагат за провеждане на правилно лечение, но по този начин водят до хронифициране на заболяванията. Неконтролираният състав и пропорции на тези медикаменти могат да бъдат вредни за здравето, а това е особено валидно за закупени „на черно“ и в интернет лекарствени форми.
Бих попитала здравния ни министър, предвижда ли се създаване и водене на регистър на лекарствените продуктите с описания на таблетките и опаковките? Работи ли се в посока на търсене на способи за предотвратяване продажбата на фалшиви лекарствени продукти, както и възможности те да бъдат избегнати или сведени до минимум? Какви механизми обмисля министерството с цел предотвратяване на продажбата на фалшиви лекарствени продукти, които могат да доведат до сериозно увреждане на здравето на хората? Всички тези въпроси касаят цялото българско население и са от особена важност, защото най-важно за всеки жив човек под слънцето е здравето!
