Транспортът е от основно значение за нашата икономика и общество. Това е записано в Бялата книга за транспорт през 2011 г. Документът ще важи поне до 2050 г. в някои от направленията му. България се намира на стратегическо място в географско и геополитическо отношение – нашата страна буквално е най-важната врата между Европа и Азия. Изхождайки от тези факти по отношение на сухоземния транспорт и комбинираните превози сме убедени, че България трябва да развива активно политика по отношение на тези въпроси, трябва да участва в международните проекти и цели, които трябва да включат страната ни като част от пътя на стоките и хората между Европа и Азия. Считаме, че по този въпрос България трябва да е най-важната страна в региона и да е разпределителен център и логистична база по направления Запад – Изток и Север – Юг на Балканския полуостров.
Разбира се това би било постижимо, чрез ангажиране на държавното управление в тази насока с градивна и последователна политика. Инструментите за постигане на това са много и основният е законодателството на ЕС, което ни задължава да модернизираме съществуващата инфраструктура и да изградим тази, която ни е нужна във всички видове транспорт за постигане на пълноправно вписване в единното европейско транспортно пространство.
Ако не направим това, България ще бъде заобиколена от стратегическите транспортни потоци и ще пропусне огромни ползи, което предразполага към оставане на транспорта, съответно икономиката и страната ни, на нива характерни за неразвити страни, вместо на пълноправна, съвременна и напредничава държава в Европа и членка на ЕС.
Финансовите лостове са добре известни – ЕС, бюджетни вложения, държавни гаранции за заеми и дори държавни нисколихвени или безлихвени заеми. Време е България да се възползва пълноценно от тях и да приоритизира инвестициите правилно.
Железопътен транспорт
Този вид транспорт според българските традиции в исторически план е най-развиваният, независимо от икономическата обстановка в България. Дори в бедния междувоенен период железопътната мрежа на страната е изграждана със сравнително високи темпове. По-голямата част от съществуващата днес железопътна мрежа и сградната инфраструктура е построена от началото до края на първата половина на XX век. В момента железопътната инфраструктура има огромно наследство по отношение на богатите възможности, които остават неизползвани в голямата си част – почти не съществуват жп гари в страната, които да не разполагат с рампи и/или общи разтоварища за директно претоварване влак – автомобил, независимо товарът дали е насипен, в течно състояние, контейнер, ремарке или в друг вид товарна единица. Почти всички областни и над половината от общинските центрове в страната са свързани с жп транспорт. Към момента, предвид състоянието на държавните жп компании, на първо място държавата трябва да повиши финансовите субсидии за период от няколко години, докато бъдат стабилизирани. Да се гарантират и извършат модернизации на инфраструктура и подвижен състав, заедно със закупуване на нов. Да бъдат създадени справедливо заплатени и добри условия на труд за заетите в тях, което влияе директно на качеството, сигурността и все по-задълбочаващата се криза с набавяне на квалифицирани кадри и предоставяните услуги на жп превозвачите и инфраструктурния оператор. Необходима е правилна политика по отношение на дълговете към кредиторите, която да бъде балансирана между възможно най-бързо изплащане на дълговете и минимално увеличаване на остатъчната сума. Държавата трябва да гарантира за редовното изплащане дълговете към кредиторите на БДЖ. МТИТС в следващите години трябва да запуши пробойните в държавните жп компании и да упражнява стриктен контрол над политиката водена за намаляване на загуби и увеличаване на приходи в тях.
1. Краткосрочен период на преодоляване колапса в държавните железници и по-строг контрол и сред частните превозвачи (1 до 2 години):
– БДЖ да бъде включена към забранителен списък за продажба и приватизация.
– На първо време в краткосрочния план трябва да бъдат започнати спешни средни и основни ремонти на тяговите единици – локомотиви и мотриси (общо 10 за среден ремонт и 10 за модернизация и основен ремонт на година в следващите 2 години), при възможност намаляване шума и вибрациите в кабините на машинистите, създаване хигиенни условия по време на път.
– Модернизация, средни и основни ремонти на вагони (по 10 на година в краткосрочния план), които да бъдат оборудвани със съвременни радио/съобщителни уредби, захранване на 220V във всяко купе, повишаване удобствата за пътниците и допълнително създаване на удобства в първа класа, проучване възможността за експлоатация на модернизирани вагони с климатични системи.
– Спешно създаване на съвместна работа между МТИТС и МВР за преследване и ефективни наказания за кражби от инфраструктурата, подвижния състав, товари от влакове, замерване, чупене на влакове и раняване и посегателства над пътници и служители.
– Да се възстанови отдел „Транспортна полиция“ с всички необходими функции за ефективна работа.
– Реорганизация на влаковете за далечни разстояния – директни пътнически влакове с не повече от 1 до 3 спирания от начална до крайна гара включително, експресни влакове с до 5 спирания от начална до крайна гара включително, бързи влакове спиращи във всеки областен град по маршрута си.
– Модернизация на инфраструктурата и оборудването ѝ по съвременен образец, по приоритет от магистрални към второстепенни жп линии.
– БДЖ трябва да продължава да бъде държавно дружество/предприятие, като по този начин ще служи на обществото пълноценно и ще остане елемент от гарантиране на националната сигурност на страната. Провеждане на анализ от експерти в един по-широк формат за по-нататъшния курс на развитие на държавната железница, като се предостави пълна прозрачност на обществото на провеждания анализ и крайна оценка. Идеята е да се изготви ясен хоризонт на развитие на 3 времеви етапа – краткосрочен (1 до 2 години според спешността на мерките за внедряване), средносрочен (4-6 г.) и далечен (15-20 г.), като в него да се начертаят отправни точки за развитие, водещи до комплексен резултат.
– Засилване на контролът над частни превозвачи и маневрени оператори то страна на ИАЖА.
– Запазване на завареното ръководство или смяна с ново на държавните жп компании при ясно разписани ангажименти в следващите години, които ще бъдат по точките в краткосрочния и дългосрочния планове за развитие.
– Реформиране в ИАЖА на начина на контрол, изпитване, поддържане и надграждане/развиване професионалната квалификация на служителите в жп компаниите.
– Създаване обществен съвет към МТИТС, като да бъде разделен на подсъвети по ресори и конкретно на този в железопътния транспорт да имат право да участват НПО и граждански организации, външни (за държавните компании и министерството) експерти, браншови организации, частни компании работещи в бранша, социалните партньори, учебни заведения свързани с жп транспорта и т.н.
– Засилване на контрола от страна на ИАЖА над дейността на частни превозвачи и маневрени оператори.
– Въвеждане на онлайн системата за продажба на превозни документи за пътници, увеличаване на направленията и броя влакове с възможност за покупка на онлайн билети, въвеждане на резервации на места със символична такса за всички пътнически влакове с търговски категории над „пътнически влак“ първо експериментално за дните петък, събота и неделя, първите преди празници и последния от серия празнични дни с цел гъвкавост при композиране на влаковите състави за удобство на пътниците (прекратяване на практиката в такива дни влаковете да са с недостатъчно големи състави, които да не отговарят на обема на пътникопотоците)
2. Средносрочен период на развитие (4-6 години)
– Развиване съществуващите инфраструктурни способности и създаване на нови за експлоатация на комбинирани жп превози – контейнерни, с ремаркета на камиони и т.н. по направления Калотина – Свиленград, Варна, Русе, Бургас, Видин и комбинации на линии между тези крайни точки. Закупуване на вагони за превоз на ремаркета и контейнери.
– В рамките на следващите 4 години увеличение на трудовите възнаграждения в настоящите компании БДЖ – ПП и ТП, НКЖИ и ТСВ 20-30% със стъпка на увеличение минимум 5% за година.
– Създаване на справедлива система за допълнително стимулиране на служителите, заети в експлоатацията, на база резултати (качествено свършена работа)/нарушения при извършване на работата и награда (и грамота) за проявен особен професионализъм при изпълнение на служебни задължения на дадено лице/колектив. С това ще се повиши стимулът на заетите в тези компании за качествена и максимално безопасна работа, съответно повишаване нивото на качество на обслужване и безопасност на превозите в услугите по транспорт на товари и пътници.
– Подготовка за сливане на двете дружества за товарни и пътнически превози в Холдинг БДЖ ЕАД. Търсене за правилното решение за продължение на дейността на държавните железопътни компании в бранша, като обединяване на ДП „ТСВ“, ДП „НКЖИ“ и „Холдинг БДЖ“ ЕАД (с дъщерните си дружества) в общо холдингово дружество с хоризонтална йерархия по основните направления – превозвач, инфраструктурен стопанин, строително-възстановителна дирекция, създаване на ДП БДЖ със специално узаконена дейност (подобно на съществуващите в момента на НКЖИ и ТСВ) и др. Промени в Закона за жп транспорта при всяко от положенията.
– Качествени промени в нормативните уредби в бранша с цел осъвременяване и внедряване нови технологии на работа.
– Преосмисляне и реформа в тарифните политики, касаещи за пътници и товари в БДЖ.
– Планиране на целесъобразност и създаване условия за товарене на леки автомобили на самоход в гарите София, Бургас и Варна (или близки околности) за създаване експлоатация на смесени директни влакове по направления София – Бургас и София – Варна от 15 май до 15 септември. Проучване и създаване на условия за такива влакове от други рамена към тези направления или по други направления, включително за международно съобщение.
– Поддържане на топли и студени резерви от дизелови и електрически локомотиви, ДМВ/ЕМВ и вагони за бърза реакция при извънредни ситуации свързани с нарушения графиците на движение в различни участъци по всяка магистрална жп линия.
– Проучване на възможностите за създаване на директни и експресни пътнически влакове до/от столици или важни икономически, промишлени и туристически центрове в съседни на България страни.
– Закупуване на малък брой дизелови и електрически мотриси с малка пътниковместимост – 50-150 места, основно за второстепенни линии и крайградски направления.
– Модернизация и поетапни ремонти на единствената теснолинейна железница в България, според точките в настоящата стратегия по отношение на инфраструктура и превозвачи. Проучване за възстановяване товарно движение по 16 линия.
– Работа по жп връзката София – Скопие с идея за създаването ѝ в този период.
– Възстановяване на вагон-ресторантите и обслужване високите категории пътнически влакове с бързооборотни хранителни стоки и напитки.
– Спешно възстановяване на исторически ценен подвижен състав, включване на исторически сгради в списъка с паметници на културата.
3. Дългосрочен период на развитие (15 до 20 години)
– Разработване на програма за монтиране на слънчеви панели за снабдяване с топла вода и електричество, върху сградния фонд в инфраструктурата – експлоатационни пунктове, спирки, административни сгради и т.н. Целта е намаляване на големите разходи и загуби, чрез собствени зелени източници на енергия.
– Проучване и пробна експлоатация за закупуване на нови локомотиви и мотриси от различен тип тяга и съвременни, новопроизведени вагони в тясно сътрудничество с български производители, при липса на такива от външни.
– Проучване на възможностите за възстановяване на второстепенни отсечки и теснолинейни жп линии, които са съществували, но по настоящем са закрити.
– Ревизия на следващия Договор за обществена услуга между държавата и пътническите превози и промяна в някои изисквания.
– Създаване автомобилни паркове в БДЖ, в помощ на пътническите и товарни превози с железница от/до крайния. Собствен довозващ/отвозващ автомобилен транспорт.
– Възстановяване пощенските и колетни жп превози в тясно сътрудничество с „Български пощи“ ЕАД.
– Включване България в проекта за железопътния път на коприната.
– Развитие на качествено музейно дело по отношение на жп транспорта в България.
