автор: Николай Петров, младежка организация на ВМРО – Русе
Отворено послание до всички представители на КРИБ (Богоизбрани) и други работодателски организации, синдикати и обществени дейци. Имаше разговор в медийното пространство за премахването на минималната заплата в Република България (не е васална територия, а държава) и това провокира у мен интереса да сметна на човек с минимален доход 460 лв., колко са реалните му разходи, при положение че живее в собствено жилище. Заплатата след данъците излиза 360 лв. на месец. Около 60-80 лв. – годишен данък жилище. Препоръчва се да нямаш кола – 200 лв. примерени разходи без гориво или пълна нелегалност на возилото и само разходи за гориво, които са според употребата. Токът не е необходим, но може да излиза до 40 лв. месечно, водата – до 20 лв. Храната, ако нямаш градина и не ядеш много и си готвиш сам, би излязла до 150 лв. месечно.
Дотук излязоха 150 разполагаеми средства. За тази заплата говорим за чистачка в Северна България – примерно Монтана или Тутракан или друго забравено място, но и ние сме хора все още, направени сме от тъкани и дишаме въздух. За достоверност прилагам статистика от Евростат за минималните доходи.
Според Евростат в България е най-ниската почасова средна заплата от Европейския съюз за 2016 г. Не се очаква промяна и за 2017 г.
Откъм фирмени данъци сме доста под 30 – 45% от всичко изкарано. В Дания е около 50 %.
Призовавам всички работодатели да се поставят на мястото на своите работници и да си преосмислят възгледите за скъпите возила и удоволствия. Малките семейни бизнеси вероятно и да искат не могат да плащат повече, но на мен ми се е случвало често да се разбера с някой от бившите си работодатели за една сума пари и да получа по-малко в последствие, да разбера, че ме осигуряват на 4 часа на минимална заплата, въпреки договорката да съм осигурен на 8 часа. Признавам, че не съм опитвал да карам насилствено моите работодатели от морето или от Русе да ме осигуряват на пълния размер на заплатата ми, защото ми трябваше доход, а кандидатствам на много места и условията са идентични – за Русе осигуровка на минималната заплата.
Нека всеки работоосигуряващ да се замисли с осигурените от него трудови възнаграждения дали може да гледа семейство, дали може да гледа своето семейство, ако не да преустрои бизнеса си, да го направи по-ефективен, съвременен, ако трябва да проучи как в други страни хората изкарват повече при сходни условия. Аз съм свидетел от личен опит, че работният ден в България и в чужбина е идентичен по работни часове, важно е като има задача да се завърши, износът, произвежданата партида продукция и прочие. Като има натоварване се работи интензивно, а почивката може да се вземе в ненатоварен ден – има и такива в повечето фирми. Не е нужно всеки ден човек да стои вързан като куче, особено ако няма натоварване.
Виждал съм да се плащат допълнителните часове, пускали са ме да си ходя когато няма работа (за да не ми плащат да се подпирам). Одобрявам модели, които ценят и времето на работника – имаме семейства повечето от нас. За да не звуча едностранно ще отбележа, че издържам на натоварване – физическо и това, което наричат стрес, оставал съм и без да ми нареждат изрично допълнително часове, за да се свърши работата по собствено желание и без допълнително заплащане. Лично с моите очи съм виждал акционер мениджър на хотел от Best Western в САЩ да чисти тоалетни в стаите, за да може да се изпълнят стандартите на хотела и да се настанят хората. Този човек не видя нещо унизително да помогне на подчинените си при нужда, освен това приготви лично вечеря за персонала по самоинициатива. Такива собственици, лидери са светъл пример за бизнеса.
Моля за промяна в мисловните модели – с 20 лв. не може да се влезе в магазин, ще останеш гладен, 2000 лв. са нужни за семейство на квартира, при раждането на едно дете и невъзможност на бабите и дядовците да „бутат” по някое рамо. При наличието на майчински, тогава нужният доход за нормален нелуксозен живот пада до 1500 лв.
Национално отговорната позиция е да има повече български семейства, които да населяват нашата територия. В западна Европа ми се е случвало да спестявам до 1000 евро на месец, но при живот в ограничения и робуване. Избирам да се боря за повдигането и на стандартите у нас в Република България.
В Полша след вдигането на доходите част от населението им се завърна, нека постигнем същото в България.
