Евродепутатът адмирира решението на Европейския съд
Съдът на Европейския съюз взе решение, че всяка държава може да ограничава според националното си законодателство получаването на социални помощи от неработещи лица. Според съда социалната помощ не подлежи на регулация от ЕС и всяка държава сама решава как, на кого и въз основа на какви критерии да я отпуска.
На личната си страница заместник-председателят на ВМРО и български представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки коментира решението така:
Решението на Съда на ЕС е фундаментално. От правна гледна точка то закрепя, дава тълкуване на нормативни разбирания, които ние от години артикулираме в обществото. Иначе казано – съдът дава ясно да се разбере, че по отношение на социалната и осигурителната политика всяка държава членка сама решава как да уреди законово отношенията. В този смисъл вече е ясно, че социалните плащания, осигурителните плащания са извън европейската регулация и държавите сами решават на кого, как и при какви критерии да отпускат социални помощи. Рухна митът, с който години наред ни заблуждаваха в България, когато искахме по-рестриктивна политика по отпускането на социални помощи. С други думи това решение отваря пътя за фундаментални промени в социалното подпомагане, за да реализираме най-сетне вижданията на ВМРО за ограничаване на социалния паразитизъм.
По отношение на втория елемент – социалния туризъм. Очаквах подобен развой на ситуацията. Ясно е, че не може да бъде допускано организирано източване на социалните фондове на държавите членки. Да се живее без да се работи и да се прибират пари под формата на социални помощи е неприемливо. Тази ситуация създава дисбаланс в социалната сфера и води до рестрикции по отношение на всички граждани на други държави членки. Аз разбирам силното недоволство срещу тези лица и групи от лица, които усилено паразитират върху социалните фондове, идвайки от различни държави членки. Разбирам, че с основание никоя държава не иска да плаща социални помощи на хора, които дори не искат и не правят постъпки да си намерят работа. И тук е мястото да посочим, че същите разбирания следва и да се приложат спрямо онези лица, които навлизат на наша територия – т.нар. бежанци. Лично аз не приемам концепцията, че ние трябва да храним всеки, който мине през границата.
Подробности:
Решението на съда е по повод спор между румънска гражданка и Службата за социално подпомагане на Германия.
Съдът се е произнесъл в резултат от запитване на Германия по въпроса с „Изключване на тези лица от кръга на лицата с право на специални парични обезщетения, независещи от вноски по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004”. Имат се предвид случаите, когато лица, които не са осигурени за обезщетение за безработица, прибягват към ползването на социални помощи.
В редица държави членки се появи феноменът на социалния паразитизъм – едни хора идват отнякъде, не работят, не са осигурени, не се осигуряват и прибират по 700-800 евро на месец държавни пари под формата на помощи. За България този социален паразитизъм отдавна е известен и познат като системна и устойчива практика на невписаните в българското общество обитатели на гета, села и паланки, които лежат цял живот на социални помощи без никакъв принос към данъчната или осигурителната системи.
Интересни мотиви и разбирания е изразил съдът както по отношение на „социалния туризъм”, така и по отношение на явлението „социален паразитизъм”. Ето и част от аргументите на съда:
„Следователно всяка държава членка трябва да има възможността въз основа на член 7 да откаже да отпуска социални помощи на икономически неактивни граждани на Съюза, които упражняват свободата си на движение с единствената цел да получат достъп до социалното подпомагане в друга държава членка, въпреки че не разполагат с достатъчно средства, за да имат право на пребиваване.” – параграф 78 от Решението.
„Следователно, когато определят условията за отпускане и обхвата на специалните парични обезщетения, независещи от вноски, държавите членки не прилагат правото на Съюза.” – параграф 91 от Решението.
