Това е неморално от страна на ЕК и е поредна проява на двойни стандарти спрямо страни като България
Това се казва в позиция на българския представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО – Българско национално движение, по повод колебанията от страна на немския автомобилен гигант къде да построи новия си завод – у нас или в Турция. Позицията си Джамбазки ще изложи още днес, когато ще се проведе първото заседание на ЕП в Страсбург.
Евродепутатът е категоричен, че не е редно европейско предприятие с публично участие да прави такива големи инвестиции в ислямизираща се държава, в която открито се нарушават човешките права – факт, констатиран и от Резолюция на ЕП за напредъка на Турция. С дози документ също така се препоръчва и замразяване на Инструмента за предприсъединителна помощ за страната (ИПП II).
Е, не е ли евентуалното допускане на инвестиции от страна на „Фолксваген“ в Турция поредното лицемерие и проява на двойни стандарти от страна на ЕК, пита в позицията си представителят на ВМРО.
Ето и пълния текст на позицията на Джамбазки:
Неморални инвестиции от предприятия с публично участие в трети страни. Случаят с „Фолксваген АГ“.
Според годишния доклад на „Фолкваген Аутогруп“ от 2018 г., германската федерална провинция Долна Саксония е вторият по големина акционер в предприятието, с 20% от правото на глас в борда на концерна. Така компанията има значително публично участие, регулирано със закона VW-Gesetz от 1960 г. В тази връзка, през последните месеци в турски и европейски медии усилено се коментира, че Фолксваген смята да инвестира в нов завод в Турция.
В резолюцията на Европейския парламент за напредъка на република Турция от 2018 г. ясно се споменават репресиите спрямо журналисти и лица от гражданското общество. И в същата тази държава се препоръчва и замразяване на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), като той се обвърже с условие за подобрения в областта на правата на човека и демокрацията.
Като се имат предвид тези обстоятелства:
Смята ли Европейската Комисия, че е редно компания с публично участие да инвестира в страна, която може да бъде окачествена като ислямизираща се диктатура?
След като Европейският съюз е готов да замрази ИПП II, редно ли е една значителна инвестиция от европейско предприятие с публично участие да бъде насочена към Турция?
Смята ли за редно ЕК да бъдат ощетявани европейските работници като се изнaся производство толкова близо до границите на общността?
