Илинденско-Преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от времето на Възраждането.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желаее да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес.
Борбата придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. В скоро време в Македония и Одринско била създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на Организацията и подготовката на въстанието.
В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава Организацията с нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в двете организационни области. Това довежда до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието.
В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на най-видните водачи – Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и др. – които са противници на каквито и да било прибързани действия – конгресът взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година.
Макар и да не са съгласни с това решение, Делчев и неговите най-близки сподвижници, се подчиняват. Те полагат усилия единствено за неговото отлагане за лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не можели да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.
Междувременно подготовката на въстанието върви с пълна сила. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Щабът получава правото да определи датата на въстанието.
Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 21 април (стар стил) край с. Баница пада убит Гоце Делчев. При все това подготовката за въстанието не секва нито за минута. След конгреса в Смилево следва и нов конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, който обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и определя състава на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г. Най-напред въстаническите действия избухват в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни те обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август (Преображение) избухва и въстанието в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико (дн. Царево) и Ахтопол. Връхна точка въстанието достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република.
В Серския революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика то избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъци между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско.
В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове.
Срещу въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 хиляди добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред угрозата на жестоко потушаване на въстанието, главният щаб отправя бърза молба за помощ към българското правителство. Правителството в Сифия, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив.
Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранявало в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не могло да удържи неговия напор.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско са станали 239 сражения, в които са участвали 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и изклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 били принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.
Причините за неуспеха на Илинденско-преображенското въстание са много и от различно естество. На първо място, за неуспеха допринася преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина е крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухва. За разлика от ситуацията около Априлското въстание през 1876 г., този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупреждава ясно, че няма да се наеме с никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заемат страната на Османската империя, което позволпва на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина за неуспеха е и липсата на намеса от страна на България.
Въпреки своя неуспех Илинденско-преображенското въстание получава огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.
