Вместо обединена и целокупна, България претърпява две национални катастрофи през войните, водени от 1912 до 1918 година. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война „убиват“ мечтания национален идеал.
„Първата световна и предходните Балканска и Междусъюзническа войни са неразривно свързани, по простата причина, че това са войни, които са продиктувани от стремежа на българите да живеят заедно в рамките на една държава. По различни стечения на обстоятелствата българите не успяват да се докоснат до първоначалния идеал да съединят всички българи в рамките на една целокупна България.“, каза пред БГНЕС д-р Кирил Алексиев от Регионалния исторически музей в Благоевград. Той е и научен секретар на филиала на Македонския научен институт в града.
Според него заради този национален идеал българското правителство се принуждава да води поредицата от войни.
„За съжаление Първата Балканска война не се оказва успешен изход от тази задача и затова се стига до кръвопролитната Втора Балканска война, която в рамките на едно лято води до Първата национална катастрофа за България. Огромна бежанска вълна залива територията на България. Нашият регион не остава незасегнат. Главно бежанци от егейския дял на Македония. Най-многобройни са бежанците от Кукушко и Зарево, Солунско.“, разказва Алексиев.
„За съжаление само една година след неуспешния край на Междусъюзническата война България отново е изправена пред ново по-голямо предизвикателство. Преди 100 години избухва Първата световна война, в която първоначално българите заемат позиция на неутралитет, за да видят как да ориентират своите национални интереси. Но в края в краищата през 1915 г. се включват във войната, която всъщност довежда до още по-голяма катастрофа на българския национален идеал.“, завършва историкът.
