Възстановяване под някаква форма на строителните войски и въвеждане на форми, с които да бъдат задължавани жителите от гетата да се ограмотяват – тези идеи разви пред депутатите военният министър Красимир Каракачанов.
Бившето Главно управление на строителните войски (ГУСВ) в момента е държавно предприятие под шапката на регионалното министерство и е със затихващи функции. Преди 1989 година то подсигуряваше дейността на строителните войски, в които се приемаха основно младежи без образование и от социално слаби групи.
По време на парламентарния контрол в петък депутатът от БСП Александър Паунов зададе въпрос дали не може ГУСВ да премине обратно към Министерството на отбраната, като бъде използвана материалната база и разработените учебни планове на предприятието, като инструмент за справяне с проблема с липсата на квалифицирани кадри и намаляване на престъпността.
Каракачанов заяви, че „прегръща“ подобна идея и дори мисли за въвеждането на механизми, с които да бъдат задължавани безработните да се обучават в ГУСВ. Въпреки че отрече, че визира определена етническа група, той на няколко пъти обясни, че подобна идея ще реши проблема с хора, „които са намерили на баницата мекото“ и се възползват от „крайно либералното отношение на институциите“. Той дори посочи, че подобна идея е подходяща за жителите на гетата:
И това е правилният подход, за да може онези млади хора, които нямат образование – голям процент от хората в гетата нямат и основно образование и няма нужда човек да обикаля страната, за да види това… Не могат да говорят нормален български език, а без да говориш езика не може да претендираш, че може си равен с другите.
Министърът припомни, че преди 1989 година ГУСВ са предоставяли възможност за отбиване на военна служба, но и за получаването на професия:
По този начин десетки хиляди млади хора усвояваха и професия, с която можеха да намерят реализация в цивилния си живот и да се препитават по почтен начин, а не с кражби и обири.
По думите му по-късно строителните войски били закрити с аргумента, че били дискриминационни. Според него обаче „подборът“ там бил друг: дали си грамотен или не. Ако не си грамотен, се образоваш с кирка и лопата, заключи военният министър.
Той припомни още, че в предходния парламент е бил автор на законопроект, според който „неграмотник, който не може да служи с оръжие, именно чрез тази учебно-трудова дейност да получи точно тези качества, които няма“.
Според него „има хляб“ в идеята за създаване на центрове за професионално и военно обучение, но за това трябва решение на Министерския съвет и да се намерят средства. Каракачанов обясни, че идеята е добра, защото дава възможност за интеграция „на една част от обществото, която научи, че има права, но не и задължения“. Това обаче нямало как да мине под формата на наборна военна служба, тъй като такава няма. В момента МО работи върху законопроект за доброволна служба, но за възстановяването на ГУСВ трябвало да се търсят механизми, с които младежите да бъдат задължавани да влизат в тях. Като такъв подход Каракачанов посочи спирането на социални помощи за младежите, които отказват да работят, въпреки че им се предлага работа.
Идеята за „трудова повинност“ не е нова за ВМРО. През 2010 година Каракачанов предложи като един от начините за справяне с демографската криза да бъде възстановено трудовото “ограмотяване на неграмотните циганчета“. В свое интервю за БНТ през септември 2017 г. той дори обяви, че това е един от начините за справянето с циганската престъпност.
206 хиляди деца в България, голямата част от които са циганчета, от 7 до 18-годишна възраст са неграмотни. Дори трябва да въведем образователната повинност, задължително, не ме интересува, че си пропуснал 16 години – връщаш се в училище и учиш. Един от основните проблеми е изучаването на български език. Няма как да се интегрираш в обществото, когато не знаеш да пишеш и говориш на български език. За какви права говориш, когато няма как да си намериш работа в нормална фирма или предприятие, когато не владееш езика на мнозинството – не можеш да пишеш и да четеш. Това са неща, които е крайно време да спрем да ги разглеждаме от една страна с чисто етнически план, а от друга страна да спрем да ги разглеждаме като някакъв проблем, за който някой в Брюксел щял да ни се скара, коментира тогава министърът.
